Решение № 1574 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13175/2010 г.

Решение № 1574 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13175/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби от Атанас Николов Поповски, от гр. София и от Иван Димитров Тотев, от от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Георги Хорозов, и двете против Решение от 11.01.2010 г. по адм. дело № 570/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "в" състав, в частите му, с които са отхвърлени жалбите им срещу Решение № 50 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, с което е одобрен улично-регулационен план на м."Манастирски ливади-изток", засягащ имот пл. № 477 и имот пл. № 239а, от кв. 41 по плана на гр. София, м."Манастирски ливади". Поддържа се отмяна на решението, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът Любомир Аспарухов Бонев, чрез пълномощника си - адв. Сидерова, поддържа становище за основателност на касационните жалби.

Ответникът Надя Панайотова Лозева, чрез пълномощника си - адв. Асенова, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби.

Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни.

С решението, в обжалваните му части, Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлил жалбите на Атанас Поповски и на Иван Димитров Тотев, против Решение № 50 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на Столичен общински съвет /СОС/, в частта му, с която е одобрен улично-регулационен план на м."Манастирски ливади-изток", засягащ имоти с пл. № 477 и пл. № 239а, в кв. 41 по плана на София, м."Манастирски ливади", като неоснователни. Прието е, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и е в съответствие на материалния закон, което го прави законосъобразно.

1.По касационната жалба на Атанас Поповски:

За този жалбоподател е установено, че се явява собственик на имот пл. № 239а, кв. 41, попадащ в обхвата на одобреният с оспореното решение проект за улично-регулацонен план на м."Манастирски ливади-изток" и по-конкретно в обхвата на улици, между о. т. 158 - о. т. 164 и о. т. 164 - о. т. 173. Имотът, така както е заснет в графичната част на плана, към оспореното решение, представлява незастроено дворно място, частично засегнато от уличната регулация, от юг и изток. Въз основа на заключенията на съдебно-техническата експертиза, неоспорени от страните, съдът законосъобразно е приел, че уличната регулация, засягаща имот пл. № 239а, кв. 41, съответства на изискванията на чл. 41, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 5 за ПНТСУ /отм. - Д. в. бр. 48/1995 г./ относно широчина на улицата и широчина на тротоарите за пешеходци. Предвид заключението на вещото лице, че се касае за втора регулация, а не за първа, правилен е и извода, че разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), визираща отстъпване от собствениците на общината площи за изграждане на улици, но не повече от 25 на сто, е неприложима. Законосъобразно съдът е отказал да приеме нарушение на чл. 27 от ЗТСУ (отм.), поради това, че за съществуващата към момента в имота двуетажна сграда, засегната от уличната регулация, липсват данни да е заснета по действащия кадастрален план от 1974 г., послужил като основа за изработване на оспорения уличнорегулационен план. В тази връзка касаторът не оспорва, че заснемането на сградата е станало по-късно, но както пред първата инстанция, така и пред настоящата, не представя доказателства за законното й построяване, респ. за нанасянето й в кадастъра по съответния законен ред, до 30.03.2001 г. - датата на одобряване на плана. Поради това и изводите за законосъобразност на уличната регулация, в частта й засягаща имота на касатора и в частност незаснетата сграда, са правилни.

Изложеното обуславя неоснователност на наведените оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви за нарушение на чл. 15, ал. 2 от ЗАП (отм.). Съдът е изложил мотиви за наличието на фактически и правни основания в оспорения административен акт, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция, без да е нужно да се повтарят. Съгласно тези мотиви, актът отговаря по съдържание на изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.), тъй като са посочени фактите и правното основание за издаването му. Решението препраща към други документи - докладна записка от 23.03.2001 г. на гл. архитект на София, протоколи на ГАГК от 12.09.2000 г. и от 15.02.2001 г., като част от административната преписка, които съдържат фактически основания за издаване на акта. Не е налице и непроизнасяне за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), тъй като доводи за такова нарушение пред първата инстанция касаторът не е правил.

1. По касационната жалба на Иван Димитров Тотев:

За този жалбоподател е установено, че се явява собственик на имот пл. № 477, кв. 41, попадащ в обхвата на одобрения с оспореното решение проект за улично-регулационен план на м."Манастирски ливади-изток" и по-конкретно в обхвата на улицата от о. т. 158, разделяща кв. 41а от кв. 41. Имотът, съгласно графичната част към този план, представлява празно дворно място, с площ от 955 кв. м., а съгласно представените строителни книжа-одобрени проекти, разрешение за строеж № 76/19.11.1996 г. и протокол за строителна линия и ниво № 4/30.01.1997 г., е дворно място с изградени в него две еднофамилни жилищни сгради с гаражи под тях, които не се засягат от уличната регулация. Съгласно заключението на техническата експертиза, къщата-близнак от север, отстои от улично-регулационната линия на около 3 метра, а ширината на уличното платно е 6 метра. Тези показатели съответстват на минималните размери по чл. 53, ал. 1, т. 3 и по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 5 за ПНТСУ, поради което съдът законосъобразно е направил извод, че оспорената улична регулация е законосъобразна. Тя съответства и на чл. 21а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), тъй като частта от имота, която попада в улицата, за нужди на общината, е 17% / при допустими 25%/, т. е. в рамките на законно установения в разпоредбата размер.

Поради това неоснователно се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). Разпоредбите са неприложими, доколкото касаят лице на парцелите по задънена улица-тупик, каквато в случая не е установено, че има. Улицата, която разделя кв. 41а и кв. 41, няма данни да е задънена, каквато се явява улицата с о. т. 150-о. т. 160, кв. 42. От графичната част на одобрения план е видно, че тази улица има излаз към други две улици и не е задънена. Вещото лице също не установява, че е задънена. Поради това доводите за нарушение на чл. 55 от ППЗТСУ (отм.) са неоснователни.

От изложеното следва, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение