Решение № 1057 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2008 г.

Решение № 1057 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2008 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 928 от 27.06.2008г., постановено по адм. д. № 206/08г. Варненският административен съд, втори състав, е обявил за нищожен РА № 0302587/29.10.2007г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 934/21.12.2007г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна и е осъдил Д"ОУИ-гр. Варна да заплати на "Експрес интерконтакт"-ООД-гр. Варна разноски по делото в размер на 250лв. С допълнително решение № 1112 от 23.07.2008г. е допусната поправка на явна фактическа грешка в първоначалното решение, като е поправен номерът на РА - от 0302587 на 0302578. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Ивелина Недева Недялкова в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и да върне делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Експрес интерконтакт"-ООД-гр. Варна не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Д"ОУИ"-гр. Варна е процесуално допустима, а по същество е не основателна, Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е обявил за нищожен РА № 0302578/29.10.2007г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 934/21.12.2007г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Съдът е описал подробно фактическата обстановка по издаването на РА, посочил е, че между страните няма спор, че с издадени ДАПВ, които са влезли в сила, са определени данъчни задължения за същите периоди, за които е издаден РА, и че на практика спорът се свежда до това кой е приложимият ред, по който може да бъде изменено данъчно задължение, определено с влязъл в сила ДАПВ. В тази насока са изложени мотиви, че съгласно постоянната практика на ВАС редът на изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт, е този по чл. 115 и чл. 116 от ДПК (отм.). Посочено е още, че след отмяната на ДПК и влизането в сила на ДОПК редът за изменение на такива актове е посочен в чл. 133 от кодекса, независимо от употребения в нормата израз "Ревизионни актове", тъй като ДАПВ от своя страна представляват индивидуални административни актове, които след влизането им в сила стават стабилни административни актове и не могат да бъдат променяни своеволно, а само по определения в закона ред. Административният съд е приел, че заповедите за започване на ревизията са издадени от зам. директора на ТД на НАП-гр. Варна, но не в качеството му на заместващ директора, а в качеството му на лице, на което е възложено да издава заповеди за възлагане на ревизия. Прието е още, че с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да определи със заповед компетентния да издаде РА орган е териториалният директор и определянето на издателя на РА от лице, което не е било компетентно, води до материална некомпетентност на издателя на РА. Предвид на това е посочено, че не следва да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя (сега ответник по касация) и РА в частта, с която са установени дължими задължения за ЗДДС (отм.) за данъчни периоди 08, 09/2002г., м. 10 и 11 на 2003г., 01, 02, 04, 07, 10 и 11 на 2004г. и м. 02/05г. общо в размер на 13 041, 15лв. и лихви в размер на 6 320, 02лв. е нищожен и следва да бъде прогласен за такъв. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че при условията на чл. 134 от ДОПК заповедта за определяне на органа за издаване на РА следва да бъде издадено от директора на ТД на НАП, без да съобрази, че по този ред се издават заповеди само за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила РА, но не и такава, определени с влязъл в сила ДАПВ. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Както правилно е отбелязано от последния, единственото спорно обстоятелство е относно реда по който следва да бъдат изменени данъчни задължения, определени с влязъл в сила ДАПВ. Даденото от първоинстанционния съд тълкуване на закона в тази насока е правилно и законосъобразно и се споделя от настоящия състав. От мотивите на съдебния акт е видно, че административният съд е изградил своите изводи за правната природа на актовете за прихващане или възстановяване на база на анализ на сега действия ДОПК, а позоваването на регламентацията на този тип актове по реда на отменения ДПК е използвано само в подкрепа на изводите по тълкуване на закона. Следва да бъде посочено, че това тълкуване на правната природа на акта за прихващане или възстановяване се споделя напълно от настоящия съдебен състав на ВАС и то не следва да бъде преповтаряно. Даденото тълкуване на закона в касационната жалба е актуално след изменението (допълването) на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ 108 от 2007 г., но за времето преди сегашната редакция на нормата актовете за прихващане или връщане са стабилни административни актове, като те могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 и 134 от ДОПК. И след като процедурата за това изменение не е спазена от органа по приходите, а на сега действащата разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК не е придадено обратно действие, то правилно е прието от решаващия съд, че заповедта за възлагане на ревизията, както и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА, е издадена от некомпетентен орган, което води до невалидност на извършените последващи действия, който порок на издадения административен акт не може да бъде саниран и същият следва да бъде прогласен за нищожен. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,