Решение № 1269 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2018 г.

Решение № 1269 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Динев от [населено място] против решение № 199 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 196/2018 г. по описа на Административен съд – С. З., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 18-1228-000410/17.03.2018 г. на началник – група към ОД на МВР - С. З., сектор "Пътна полиция", за налагане на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна началник – група към ОД на МВР - С. З., сектор "Пътна полиция" оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за доказаност на материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е счел, че от данните по делото се установява, че на А. Динев е съставен АУАН № 18-1110, за това, че 17.03.2018 г., около 21: 47 часа, в гр. Г. по път III 554, км 42+700, до бензиностанция "Евроойл" в посока юг, управлява лек автомобил марка "Х. Т." с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ЕТ "Данико - Д. Донев" - гр. С. Загора, като водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с №АКВА 0158. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0011463, който същият отказва да получи и подпише, което е удостоверено с подписа на свидетел. Въз основа на така съставения АУАН е издадена заповед за прилагане на ПАМ № 18-1228-000410/17.03.2018 г. на началник – група към ОД на МВР - С. З., сектор "Пътна полиция", с която на Динев е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези (отказ за проверка с техническо средство и отказ да се даде кръв за медицинско изследване), поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. Първоинстанционният съд е счел, че тази фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по административната преписка доказателства - в акта за установяване на административното нарушение е установен основният релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Неоснователно е възражението на касатора, че изводите на съда са неправилни. Конкретни доводи в този аспект не се сочат, а от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон и установените административнопроизводствени правила. Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС, както и че е отказал да бъде тестван с техническо средство и не е дал кръвна проба, което се доказва от съставените официални документи. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,