Решение № 6366 от 14.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Борисов, чрез адв. С. Пантелеева, срещу Решение 1232 от 26.02.2021 г., постановено по адм. дело 9465/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221515003685-091-001/26.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 741/30.04.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) в оспорената част, с която е ангажирана отговорността на лицето по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на РОС ПАРКЕТ ЕООД (с предишно наименование Виал Паркет ЕООД) в общ размер на 196 424.02 лв., от които главница - 152 407.59 лв. и лихви - 44 016.43 лв., за периодите м.07.2011 г., м.10.2011 г. и м.11.2012 г. Жалбоподателят е осъден да заплати на НАП разноски за съдебното производство в размер на 4 494.24 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая не са налице всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на касатора, в качеството му на управител на РОС ПАРКЕТ ЕООД. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направените с жалбата срещу РА възражения и не е обсъдил представените по делото доказателства. Твърди се, че е налице допусната грешка, като посоченото дружество е пропуснало да включи процесните кредитни известия съответно през м.07.2011 г. и м.10.2011 г., но същите са включени в дневника за покупките през м.11.2012 г., за което в съдебното производство са представени доказателства. Кредитно известие 9/30.11.2011 г. е включено в дневника за продажбите на дружеството, но поради техническа грешка не е отразено като кредитно известие, а като фактура, но с отрицателни стойности, с което е постигнат същият резултат. Изложени са доводи, че справки - декларациите (СД) по ЗДДС и съответните дневници за покупки и дневници за продажби са подавани от счетоводна кантора Бонева ЕООД, а не от ревизираното лице. От допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), приета по делото, също се установява, че както фактурите, така и кредитните известия издадени към тях са отразени в предоставения от обслужващата дружеството счетоводна кантора дневник за покупки. В тази връзка се твърди, че в случая не е налице вторият елемент от отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно, че Борисов е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа на приходите. Сочи се, че укриването на факти и обстоятелства предполага наличие на умисъл, който да обуславя причинно- следствена връзка между действието и бездействието и невъзможността да бъдат събрани публични задължения, а в случая такова волево действие от страна на ревизираното лице не е установено. Твърди се, че не е доказано и наличието на третия задължителен елемент - наличието на причинно - следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. В тази връзка се сочи, че неотразяването на издадените кредитни известия е предпоставка за формиране на по-нисък резултат за внасяне в справка декларацията по ЗДДС, но от това не може да се направи категоричен извод, че то е и пречка за събиране на произтичащите задължения и именно поради нея тези задължения не са събрани. От приходните органи не е установено имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал.1 и ал. 2 ДОПК преди и след твърдяното поведение на ревизираното лице. Такова сравнение не е извършено нито в хода на ревизионното производство, нито в проведеното съдебно производство, а несъбираемостта на задълженията се дължи само и единствено на липсата на изпълнителни действия от страна на публичния изпълнител. В хода на настоящото производство касаторът, представляван от адв. Пантелеева, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени процесния ревизионен акт. Прави възражение за погасяване на задълженията, за които е ангажирана отговорността му по чл. 19 ДОПК, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция ОДОП - София, чрез юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 12 346.96 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че възражението за изтекла погасителна давност е несвоевременно направено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА Р-22221515003685-091-001/26.02.2016 г., издаден от Р. Байрактарова - орган, възложил ревизията и И. Алексова - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 741/30.04.2019 г. на директора на дирекция ОДОП - София в оспорената част, с която е ангажирана отговорността на Р. Борисов по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на РОС ПАРКЕТ ЕООД в общ размер на 196 424.02 лв., от които главница - 152 407.59 лв. и лихви - 44 016.43 лв., за периодите м.07.2011 г., м.10.2011 г. и м.11.2012 г. По делото е установено, че за ревизираните периоди м. 07.2011 г., м.10.2011 г. и м. 11.2012 г. Р. Борисов е бил управител на РОС ПАРКЕТ ЕООД. През посочените периоди дружеството е обслужвано счетоводно от Бонева ЕООД. Ангажирането на отговорността на ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е мотивирано с обстоятелството, че от РОС ПАРКЕТ ЕООД не са отразени в отчетните регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди издадените на дружеството кредитни известия 94/30.07.2011 г. на стойност 1 270 019.40 лв. и ДДС 25 403.88 лв.; 124/26.10.2011 г. на стойност 119 410.50 лв. и ДДС 23 882.10 лв.; 9/30.11.2012 г. на стойност 869 000 лв. и ДДС 173 900 лв. Поради това приходните органи са приели, че ревизираното лице, в качеството му на управител на РОС ПАРКЕТ ЕООД е укрило факти, които по закон е било длъжно да обяви пред приходната администрация и които няма как да не са му били известни, тъй като е отговорно за получаване, предаване и осчетоводяване на данъчните документи за доставките, доколкото с тях се документира дейността на дружеството. Ревизиращите органи са се позовали на РА Р-2215-1401223-091-01 от 29.08.2014 г., потвърден с Решение 268/23.02.2015 г. на директора на дирекция ОДОП София, в частта, с която са установени задължения за ДДС на РОС ПАРКЕТ ЕООД за данъчни периоди м. 07 и м. 10.2011 г., както и м.11.2012 г., произтичащи от ненадлежно отразяване в отчетните регистри по ЗДДС на три кредитни известия /КИ/ 94/30.07.2011 г., 124/26.10.2011 г. и 9/30.11.2012 г., издадени от ЕВРО ПАРКЕТ ЕООД. В тази част РА е потвърден с Решение 4218 от 22.06.2017 г., постановено по адм. дело 2910/2015 г. по описа на Административен съд София - град, което е оставено в сила с Решение 1960 от 13.02.2018 г. по адм. дело 11083/2017 г. по описа на ВАС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и приетата основна и допълнителна ССЕ и въз основа на тях е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Р. Борисов за задължения на РОС ПАРКЕТ ЕООД. Посочил е, че в производството по издаване на обжалвания ревизионен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно на жалбоподателя са определени публични задължения в посочените по-горе размери, ведно с лихви на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на установените публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски. Тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да ги докаже, съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Между страните по делото е безспорно наличието на първия елемент от описания фактически състав през ревизираните периоди Р. Борисов е действал в качеството на управител на РОС ПАРКЕТ ЕООД. Спори се относно осъществяването на останалите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни, изразяващо се в неотразяване на издадени на задълженото дружество кредитни известия, в резултат на което е упражнено право на данъчен кредит в по-голям размер, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и невъзможността за събиране на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в СД по ЗДДС и в дневниците за покупки на РОС ПАРКЕТ ЕООД не е доказана от ревизиращите органи. Укриване на факти в декларацията е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към невъзможността за събирането им. В този смисъл е и съдебната практика по сходни дела: решение 11718/16.12.2022 г. на ВАС, постановено по адм. д. 8255/2021 г., решение 14533/24.11.2020 г. на ВАС, постановено по адм.д. 8802/2020 г., решение 6250 от 28.05.2020 г. на ВАС, постановено по адм.д. 1412/2020г., решение 3776 от 11.03.2020г. на ВАС, постановено по адм.д. 11972/2019 г. Дори да се приеме за доказана тезата на ревизиращите органи, споделена и от АССГ, че с поведението си управителят на дружеството е извършил действия по укриване на факти и обстоятелства, които по закон е следвало да обяви пред приходната администрация, в случая не е доказано наличието на другия кумулативен елемент на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци. В хода на ревизията не е извършен задълбочен анализ на притежаваното от дружеството имущество през процесния период и доколко същото е могло да покрие задълженията, установени с ревизионния акт от 29.08.2014 г. В решение 741/30.04.2019 г., с което спорният РА е потвърден, директорът на дирекция ОДОП София е посочил, че за събиране на публични задължения на дружеството са налагани множество обезпечителни мерки, но е видно, че същите са разпоредени с постановления, издадени преди започване на ревизионното производство, приключило с РА от 29.08.2014 г., издаден на РОС ПАРКЕТ ЕООД. Същевременно, не са събрани доказателства, а и не се твърди да са предприемани действия по принудително събиране на публичните вземания, за които е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател. Още повече, в спорния ревизионен акт липсват констатации управителят Борисов да е извършвал действия по разпореждане с активи или парични средства на дружеството, които да покриват размера на несъбраните задължения. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови друго, с което Ревизионен акт Р-22221515003685-091-001/26.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, бъде отменен. Представените в настоящото производство от касационния жалбоподател разпореждания за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 ДОПК от 25.01.2023 г. и от 17.03.2023 г., издадени от публичен изпълнител по изп. дело 22150003378/2015 г., не следва да се обсъждат от касационната инстанция с оглед забраната по чл. 220 АПК, което не би довело до ограничаване правото на защита на лицето с оглед изхода на спора. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. В производството пред първоинстанционния съд страната е направила разноски в общ размер на 110 лв., от които 100 лв. платено възнаграждение за експертиза и 10 лв. дължима и платена държавна такса. Не са представени доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред административния съд. Неоснователно е искането на пълномощника на касатора адв. Панталеева, за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В настоящото производство е представено единствено пълномощно, с което касационният жалбоподател е упълномощил адв. Панталеева за осъществяване на процесуално представителство по делото пред ВАС. Не е представен обаче сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено оказването на безплатна адвокатска помощ на някое от основанията, предвидени с чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Поради това искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,