Решение № 1178 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7730/2013 г.

Решение № 1178 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7730/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Делото е образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. " Цар Борис III " № 136, чрез процесуалния представител юрк. П. Ангелова, против решение № 1549 от 07.03.2013 г. постановено по адм. дело № 1778/2012 г. на Административен съд - София-град. Сочи се, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Иска се отмяна на решението. Направено е искане за присъждане на разноски. Касационния жалбоподател, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се представлява. Ответникът - Тодор Николов Петков, редовно призован, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението като законосъобразно и правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура в мотивирано становище, дава заключение, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е изтълкувал приложението на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 1-5 от ЗПЗП и чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (EO) № 796/2004 на Комисията, като е установил нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК решението му следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена като неоснователна. Върховният административен, настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока на чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Тодор Николов Петков от с. Голяма Желязна, общ. Троян, обл. Ловеч, административния съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23657 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция, с който е установено като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 4687,69 лева във връзка с подадено заявление за единно плащане за площ с УИН 11/170709/19243. Мотивите на административния орган са свързани с констатирано намаление на годните за подпомагане площи, които са заявени с подадената молба-заявление. В подробно развити съображения административния съд е приел, че обжалвания АУПДВ е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, в изискуемата от закона писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви на издадения административен акт, като са допуснати нарушения на чл. 26, 34, 35, и 36 от АПК. Тези нарушения съдът е приел за съществени и представляващи отменителни основания. Освен това съдът е установил, че са нарушени разпоредбите на Регламент № 796/2004 г. - чл. 73, § 4, съгласно който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и ако решението е съобщено до 12 месеца след плащането. Решаващия съд е приел, че в конкретния случай при първите кръстосани проверки не са били констатирани разлики с което заявените за подпомагане площи са приети за допустими. Приел е също така, че не е доказано в административното производство, земеделския производител да е въвел в заблуждение компетентните органи, при все, че при извършените проверки от съответните оторизирани органи той дори не е уведомен. След преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен и го е отменил като такъв. Оспорения административен акт не е мотивиран съгласно категоричното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него не може да стане ясно как за един такъв период МЗХ е променило констатациите си, на какво основание площите са квалифицирани като негодни за подпомагане, както и методиката на база на която са изчислени сумите за възстановяване. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Разпоредбата на чл. 59 от АПК задължава индивидуалния административен акт да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. В оспорения АУПДВ фактически основания не са изложени и в тази връзка изводите на съда почиват на събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че допуснатите и приети писмени доказателства не могат да заместят липсващите в административния акт фактически констатации. Доказателствата по делото сочат, че след извършените кръстосани проверки е установено, че резултатите от тях съвпадат с декларираното от земеделския производител и сумата е била платена. Без обаче да е уведомен и да му е дадена възможност за защита е била извършена последваща проверка, при която е установено, че годната за подпомагане площ е намалена. Актът противоречи и на нормата на чл. 73, § 4 от Регламент (EO) № 796/2004 г., според която, ако плащането е извършено по погрешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимо платените суми не следва да се възстановяват. Точно заради това административният орган е трябвало да изложи съображения относно причината поради която приема, че е извършено недължимо плащане и съответно възможността земеделския производител сам да установи това. Нещо което не е сторено, както първоинстанционния съд правилно е установил. Настоящата инстанция приема, че с оглед безспорно доказаното по делото, първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извода за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. При неустановено неправомерно въвеждане в заблуждение на компетентните органи, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и не могат да бъда събирани принудително. Самият компетентен орган след съответните проверки по заявлението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането и е извършил такова. Тези проверки, одобряването на допустимите площи и извършеното плащане са извън контрола на земеделския производител. Административния съд правилно е приел, че изплащането на суми за площи които не подлежат на подпомагане е в резултат на грешка на компетентен орган, която не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и съгласно разпоредбите на Регламент № 796/2004 г. недължимо платените суми не следва да се възстановяват от бенефициента. Обосновавайки незаконосъобразността на процесния АУПДВ, съдът правилно е приел, че преди издаването на акта административният орган не е изпълнил вменените му задължения по чл. 24, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 г. изискващи при посочване на нередности от кръстосани проверки, да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост и проверки на място и както и да изискват допълнителни доказателства. В конкретния случай земеделският производител не е уведомен за започналото производство по издаването на АУПДВ, не е могъл да представи доказателства и направи възражения, с което са нарушени разпоредбите на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,