Решение № 8452 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2013 г.

Решение № 8452 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Илиев Калоянов, понастоящем в Затвора - гр. Пловдив, чрез процесуалните си представители - адвокати Ст. Донков и Сл. Харалампиев, срещу решение № 1873 от 8.08.2013 г., по адм. дело № 3724/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата се прави оплакване за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Шемширов, оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Прави искане за заплащане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив, е отхвърлил като неоснователен иска на Иван Илиев Калоянов, понастоящем в Затвора в гр. Пловдив, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, за заплащане на сумата от 200 000 лв., претърпени неимуществени вреди, в периода м. декември 2011 г. - м. октомври 2012 г., на основание чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По делото се е претендирало обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., за причинени неимуществени вреди изразяващи се в "страх, поради застрашеност на живота си от перманентно влошено здравословно състояние, липсата на назначено и изпълнено лечение, положение да очаква без надежда за спасение своя жизнен край, потискан от бюрокрация, незаинтересованост, липса на хуманно отношение в продължение на месеци и за сумата 100 000 лв. - неимуществени вреди, причинени на физическото му здраве, изразяващо се в "претърпени болки и страдания от нелекуваните му заболявания, общо влошаване на здравето му, осакатяването му /намалена способност да движи тялото си/, невъзможност да диша, болки в гръдния кош и сърдечната област". За да отхвърли иска, съдът е приел, че не е налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил е, че на първо място, директорът на затвора е издал направление за изследването на ищеца в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, където е бил лекуван, вкл. и опериран. Нещо повече, след установяване на заболяване, ищецът е бил настанен и лекуван в Специализирана болница по пневмо - фтизиатрични заболявания за активно лечение, където е престоял от 14.06.2012 г. до 12.10.2012 г. Допълнително съдът е развил доводи, че задълженията на администрацията на затвора били регламентирани в чл. 128 и сл. ЗИНЗС, както и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена съвместно от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, съгласно чл. 2, ал. 1, от която медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се осъществявало в медицински центрове и специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ. На тази основа съдът е приел, че оплакването за неадекватно лечение в тези здравни заведения не може да ангажира администрацията на затвора, тъй като тези заведения не са в административно подчинение на последната. Постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. Това е така, защото претенцията е била за неимуществени вреди на психичното и на физическото здраве, настъпили за периода м. 12.2011 г. до м. 10.2012 г, в резултат на твърдяно действия и бездействия на затворническата администрация. Според глава VI на Наредба № 2/2010 г., в която по императивен начин е определен обхватът на упражняваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване" дейности, свързани с упражняване на лекарска практика, тези дейности не съставляват административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По аргумент от чл. 66 и сл. от Наредба № 2/2010 г., администрацията на затвора няма правомощия на контрол върху дейността на съответния лекар. Правомощия във връзка с медицински въпроси са регламентирани в чл. 128 и следващите от ЗИНЗС. Задължението, произтичащо от текста, е свързано със създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, какъвто е жалбоподателя, по същество съставлява административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния казус обаче, по делото не са били доказани, че са допуснати незаконосъобразни бездействия, както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране. Неоснователно е твърдението за това, че администрацията не е предоставила медицински грижи и помощ, а освен това няма доказателство за това да е отказано лечение. При проявата на клинични признаци, лицето е изпратено в медицинско заведение, които дейности по лечението по същество не подлежат на контрол от гледна точка на извършване административна дейност. Проведено е лечение, както и изследване и диагностика, поради което не е налице застрашеност на живота на жалбоподателя, както и предприетото лечение е било адекватно на констатираните здравословни проблеми. В съответствие с приетите от фактическата страна изводи е и заключението на експертизата, при което не се установява да е имало опасност за живота на лицето. Поддържаните вредни последици за психическото и физическото здраве не са доказани, поради което правилно е прието, че не са налице основания по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените дотук съображения настоящият тричленен състав приема, че постановеното решение не страда от пороците на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,