Решение № 4151 от 5.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 35/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващия длъжността кмет на Община Варна - П. Пейчев, чрез проц. си представител гл. юрк. С. Маринова, против решение 1476/31 октомври 2023 г., постановено по адм. д. 1688/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Ю. Петкова, против заповед ДСЗ-0024/10 юли 2023 г. на кмета на Община Варна (чрез зам.-кмета Х. Иванов - съгласно Заповед К-020/07 юли 2023 г.), с която на оспорващата на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5, във връзка с ал. 1 ЗДСл, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 28, ал. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение, по силата на което е заемала длъжността Директор на дирекция Канцелария на Общински съвет. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил Община Варна да заплати на Ю. Петкова разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите за незаконосъобразност и неправилност на процесното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба по същество се възпроизвеждат възраженията на първоинстанционното производство, обсъдени и обосновано отхвърлени в решението. Предвид излагането им и като касационни доводи, то следва да се посочи, че са неоснователни. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на заповедта. Направеният извод за липса на отменителни основанията по чл. 146, т. 1-6 АПК е обоснован. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 107, ал. 1 ЗДСл /орган по назначаването/, в предписаната по чл. 97, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл форма, в изискуемия по чл. 94, ал. 1 ЗДСл срок. Същата е мотивирана е с фактическите и правни основания за издаването й - чл. 107, ал. 1, т. 3 вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 вр. чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСЛ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно допуснато нарушение от ДНО на чл. 91 ЗДСл - в заповедта липсват съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, с което дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание, в случая "уволнение". Липсват мотиви на ДНО защо извършеното нарушение според него обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е следвало да се съобрази с посочената разпоредба. В оспорената заповед ДНО не е изложил мотиви относно обстоятелствата, свързани с цялостното служебно поведение на Ю. Петкова. Никъде в заповедта не е обсъдена субективната част на извършеното нарушение, не е коментирано при какви условия и при какви фактически обстоятелства е извършено. Наказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Липсват мотиви и при определяне на размера на наказанието. Поради това, преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания е немотивирана. В оспорената заповед накратко е посочено, че ДНО, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, взема предвид, че действията на Ю. Петкова, в качеството й на Директор на дирекция Канцелария на Общински съвет е извършила описаните в заповедта действия при условията на пряк умисъл, нещо което тя отрича, но формалното отразяване на този текст не обосновава изпълнение задължението на органа по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Напротив, в заповедта липсват съображения защо на Петкова е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, след като по делото са налице доказателства за оценяване за изпълнението на длъжността, съгласно правилата на чл. 76, ал. 3 ЗДСл, от което се вижда, че оценката за изпълнението на дейността на Петкова, за последните няколко години преди налагане на дисциплинарното наказание е, че Изпълнението надвишава изискванията и Изключително изпълнение. Неизпълнението на горепосоченото задължение на ДНО има за последица и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на наложеното със заповедта наказание, защото от доказателствата по делото не се установява степента на наказанието да отговоря на тежестта на извършеното нарушение, предвид липсата на доказателства за настъпили вреди непосредствено от неправомерни действия на служителя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 06 декември 2023 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав