Решение № 16642 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2014/2019 г.

Решение № 16642 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2014/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Медицински център "Хипоталамус" ООД (МЦ), представлявано от управителя Г. Тотев, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив против решение № 2755/20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1892/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против мълчалив отказ на директора на РЗОК – гр. Пловдив, в частта, с която не е уважено искането за увеличение на брой специализирани медицински дейности /СМД/ по бл. МЗ НЗОК № 3 над 90 до 2160 броя; ВСМД по бл. МЗ НЗОК № 3 А над 40 до 753 броя и медико-диагностични дейности /МДД/ по бл. МЗ НЗОК № 4 над 1791 лв. до 19 000 лв. по молба с вх. № 29-04-55-46/31.05.2017 г. за второ тримесечие на 2017 г. Изложените в жалбата пороци досежно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство и неправилно приложение на нормите, установени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 от Правилата на НЗОК за корекция на определените брой на СМД и стойност на МДД във вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. (отм.); са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени мълчаливия отказ на директора на РЗОК, в частта, в която не е уважено искането на касатора по молба с вх. № 29-04-55-46/31.05.2017 г. за второ тримесечие на 2017 г. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски. Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив /РЗОК – Пловдив/ не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на директора на РЗОК – гр. Пловдив, в частта, с която не е уважено искането на МЦ за увеличение на брой специализирани медицински дейности /СМД/ по бл. МЗ НЗОК № 3 над 90 до 2160 броя; ВСМД по бл. МЗ НЗОК № 3 А над 40 до 753 броя и медико-диагностични дейности /МДД/ по бл. МЗ НЗОК № 4 над 1791 лв. до 19 000 лв. по молба с вх. № 29-04-55-46/31.05.2017 г. за второ тримесечие на 2017 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира оспорения мълчалив отказ за законосъобразен, доколкото е установено, че не са били налични остатъци за разпределение на СИМП на брой СМД, респ. ВСМД и стойност МДД, както и че не е било възможно да се удовлетвори изцяло молбата на лечебното заведение и да се отпусне брой СМД, респ. ВСМД и стойност МДД в целия поискан размер. Обоснован е извод, съобразно който от подаденото заявление от управителя на МЦ за отпускане на допълнителни бройки и стойности се установява, че в същото липсват основателни доводи за отпускането на претендирания брой направления и средства в посочения голям размер. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят, върху когото пада доказателствената тежест не доказва наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за извършване на корекция в претендираните параметри – от една страна наличие на остатъци по резерва на РЗОК – Пловдив, а от друга страна необходимост от предоставяне на поисканите стандарти, над вече допълнително отпуснатите такива. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ) вх. № 21604/22.11.2018 г., съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Началото на производството пред директора на РЗОК - Пловдив е сложено със заявление от 31.05.2017 г., подадено от "МЦ Хипоталамус" ООД за увеличение дейностите с 2160 броя за СМД, със 753 броя за ВСМД и с 19 000 лева за МДД за второто тримесечие на 2017 г. По депозираната молба, административният орган в изпълнение на правомощията си съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Правилата на НЗОК, издава допълнителен протокол от 06.06.2017 г., подписан от страна на МЦ на 08.06.2017 г., с който молбата на дружеството е частично удовлетворена, като са отпуснати допълнителни 90 броя за СМД, 40 броя за ВСМД, а от поисканата стойност за МДД е отпусната такава в размер на 1791 лева. Допълнителният брой СМД, ВСМД и стойност на МДД са определени от комисия, назначена със заповед № РД-09-193/02.06.2017 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, съгласно нормите на Правилата на НЗОК и в срока, определен в чл. 6 от Вътрешните правила на РЗОК - Пловдив, утвърдени на 18.11.2014 г. Съгласно чл. 4 от същите, разпределението и преразпределението на заделения резерв за съответното тримесечие се осъществява от комисия, която в своята дейност се ръководи от Правилата на НЗОК. В цитираните Вътрешни правила подробно е описана методиката, по която става разпределението и преразпределението на допълнителните бройки СМД и стойност на МДД от предварително заделения резерв. Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно приема, че молбата на "МЦ Хипоталамус" ООД законосъобразно е удовлетворена частично, с оглед определения коригиращ коефициент по заповед № РД-09-132/02.05.2017 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, исканията на останалите изпълнители на медицинска помощ и при съобразяване с размера на заделения резерв. Действията на директора на РЗОК – Пловдив са съобразени, както с чл. 9 и чл. 10 от Правилата на НЗОК, така и с указанията, дадени в писмо изх. № 20-00-121/12.04.2017 г. на управителя на НЗОК, според които при изчисленията на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД, следва да се има предвид отчетената дейност за месеците – декември 2016 г., януари и февруари 2017 г., а при определяне на коригиращия коефициент за диспансерните дейности и изследвания при изпълнителите на ПИМП и СИМП, да се има предвид изпълнението на посещенията на диспансерните лица за четвърто тримесечие на 2016 г. Развитата теза на касатора, че мълчаливият отказ на директора на РЗОК – Пловдив страда от порок във формата, досежно липсата на фактически и правни основания за издаване на акта, е правно неиздържана. Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на административнопроизводствените правила на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК по отношение на непроизнасянето с изричен акт по цялото заявление. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. (отм.); и в издадените по законова делегация Правила не е установено задължение за директора на РЗОК да издава мотивирано решение по всяко искане на ИМП за корекция на определените брой на СМД и стойност на МДД. В тази хипотеза, когато в предвидените от закона срокове административният орган не се произнесъл изрично по едно искане, мълчаливият отказ (пълен или частичен) има значението и последиците на акт, с който е направен изричен отказ - т. 5 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд. При обжалването на такъв акт съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността на отказа, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които са могли да мотивират административния орган да не го уважи. При подадено от медицинския център немотивирано искане директорът на РЗОК – Пловдив обосновано го е уважил до размерите, установени при служебната преценка на спецификациите и отчетите. За разликите до пълните заявени размери компетентният орган не се е произнесъл с изричен отказ, но при немотивираност на искането не може да бъде извършена проверка относно наличието на предпоставките за уважаване на заявените пълни обеми брой СМД, брой ВСМД и стойност МДД. Следва да се добави, че директорът на РЗОК не е длъжен да преразпредели всички неусвоени или неразпределени регулации, като в такъв случай на основание чл. 9, ал. 2 от Правилата неразпределените брой/стойности от назначаваните СМД и МДД остават в резерва по ал. 1. С оглед на гореизложеното не се установяват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения мълчалив отказ, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,