Решение № 5164 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2015 г.

Решение № 5164 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП против Решение № 2151/11.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3016/2013 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменен Ревизионен акт № 201301250/5.09.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 370/28.11.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП и осъдена Дирекция "ОДОП" - Б. да заплати на С. К. С. разноски в размер на 800 лева. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу издадения ревизионен акт да бъде отхвърлена, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - С. К. С., чрез процесуалния си представител адв. Александрова оспорва същата като неоснователна в с. з. и чрез депозиран отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски и адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни касационни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд (АС) - Б. е бил Ревизионен акт (РА) № 201301250/5.09.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 370/28.11.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП, с който на С. К. С. са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за данъчен период 2006 г. в размер на 1 596,08 лв. и лихва за забава в размер на 1 202,64 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 6 317,75 лв. и лихва за забава общо в размер на 3 518,66 лв. С обжалваното решение, АС - Б. е отменил издадения ревизионен акт и е осъдил Дирекция "ОДОП" - Б. да заплати разноски на жалбоподателя С. К. С. в размер на 800 лева. За да постанови обжалваното решение, АС - Б. е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, но в противоречие с материалния закон, тъй като по отношение на ревизираното лице не са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В тази насока съдът е приел, че при изготвяне на паричния поток на ревизираното лице, органа по приходите е следвало да отчете като приходи и съответно включи в приходната част на паричния поток, декларираните с подадените ГДД доходи от дейността като едноличен търговец, декларираните с подадените ГДД доходи от дейността като земеделски производител и сумите от получени субсидии за земеделско производство. Въз основа на неоспорено по делото заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че след включването на тези декларирани доходи в приходната част на изготвения паричен поток, не е налице отрицателно салдо (недостиг на средства) към 31.12. на всеки от процесните периоди 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., поради което не е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. АС - Б. е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с Решение № 40 от 6.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 021200875 от 29.10.2012 г., с който на С. К. С. са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което няма спор по делото, че е образувано преди 1.01.2013 г. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на С. К. С. . При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, АС - Б. е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК, то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество, като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Предвид наличието на порок, който засяга преценката на съда относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на решението. С оглед изхода на спора и пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция - отмяна на РА като незаконосъобразен и прогласяването му за нищожен, крайният резултат е в полза на С. К. С., поради което обжалваното съдебно решение, в частта му разноските, следва да бъде оставено в сила. Наред с това и предвид изричната претенция на ответника по касация - С. К. С. за присъждане на разноски за касационната инстанция, такива следва да му бъдат присъдени в размер на 1500 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения на л. 17 от делото договор за правна защита и съдействие от 4.04.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,