Решение № 9222 от 19.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Хосин, гражданин на Бангладеш, подадена чрез процесуалния му представител адв. Т. Лисичкова срещу решение 3175 от 10.05.2022г., постановено по адм. дело 12659/2021 г. на Административен съд София град. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения във връзка с твърдяните касационни основания и моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответната страна по касационната жалба- заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, оспорва касационната жалба и моли за отхвърляне на същата като неоснователна и недоказана. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение на заместник-председателя на ДАБ 3125/24.09.2021 г., с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т. 4 от ЗУБ молбата на И. Хосин за предоставяне на на международна закрила е отхвърлена. Установените от първоинстанционния съд факти са следните: Според предоставената от И.Хосин информация в рамките на производството, той е гражданин на Бангладеш, [вероизповедание], роден на [дата]. в [населено място]. На 03.02.2021г. е съставен формуляр за бърза оценка на най-добрия интерес на детето от социален работник при ДАБ при МС, в който е отразено, че Хосин е пътувал нелегално, тъй като баща му е политик и има опасност за семейството му, посочил е че има братовчед в Париж и чичо в Италия. При проведено интервю на 16.04.2021г. в присъствието на социален работник и адвокат, чужденецът заявява, че в родината си е бил заплашван от политически врагове на баща му от партията "Народна лига", тъй като баща му и неговите роднини били от друга партия. Освен това споделя, че за първи път е бил заплашен през 2018 г., когато врагове на баща му нахлули в дома му и го набили. Хосин заявява, че няма роднини, пребиваващи в държави от Европейския съюз. В развилото се административно производство чуждия гражданин представя и доказателства, удостоверяващи престоя му в болница, както и смъртен акт на чичо си, за когото твърди, че е бил застрелян по политически причини. Заявява, че е преминал нелегално през Индия, Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак, Сирия и Турция, където е останал две години. Направените в този период опити за нелегално преминаване в Гърция били неуспешни, поради което с товарен камион той е тръгнал за Германия. За семейството си разказва, че има двама братя- по големият се занимавал с политика, а по малкият живеел с майка им в Дака. С Хосин са проведени още две интервюта за уточняване на изложената от него история. От дирекция Международна дейност при ДАБ е изготвена справка относно структурата на лидерите на Бангладешката националистическа партия, от която е установено, че баща му и брат му не фигурират като лидери на тази партия. Въз основа на събраните докзателства в административното производство, административният орган е издал решение 3125/24.09.2021г., с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Хосин на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е законосъобразно като издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Административния съд установява, че представените по делото доказателства обосновават мотивите на административния орган за наличие на противоречие в представената от И.Хосин бежанска история. Съдът намира за съответни на материалния закон и изводите на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като липсват категорични доказателства за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд споделя и извода на административния орган, че естествената среда за израстването и благосъстоянието на децата и младежите е семейството. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и сочените от жалбоподателя отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК не са налице. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Формирането на вътрешното убеждение на съда не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Противно на изложените в касационната жалба оплаквания, правилно административния съд се е позовал на установеното противоречие в представената бежанска история, въз основа на което е достигнал до правилен извод за липса на материалните предпоставки, обуславящи предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя. Въз основа на което настоящият съдебен състав, при условията на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК, възприема изцяло установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка и препраща към изложените в оспореното съдебно решение мотиви. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че съда не е кредитирал представените от чужденеца документи от болница Дака Медика Колидж . В обжалвания съдебен акт направените фактическите констатации на АССГ са обусловени от приобщените по делото доказателства, в това число и представените доказателства от чужденеца Формуляр за прием на пациенти и профил на заболяването и Акт за смърт от болницата Дака Медикал , както и приобщените по делото доказателства от друго администрастивно производство по предоставяне на международна закрила. Видно от мотивите на обжалваното решение, същите са били подробно разгледани, съпоставени и обсъдени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Въз основа на който административният съд е извел правилни правни изводи за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за нарушение на чл. 6а ЗУБ, тъй като мотивите на съдебния акт в тази посока не кореспондират с действителните факти. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето следва да се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето и по-конкретно да се съобрази, че в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват и стриктно да изпълняват императивните норми на ЗЗДет., което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая, правилно административния съд е възприел извода на административни орган за защита на най-добрия интерес на детето, тъй като е извършена правилна преценка на релевантните факти, в това число, че И.Хосин не знае български език и не посещава българско училище, същия работи, за да се храни, тъй като предоставената му храна не е подходяща, няма близки или роднини в нашата страна, както и че същия е заявил, че семейството и приятелите му липсват. Въз основа на това е обоснован и извод, че И.Хосин следва да живее със семейството си, с което е свързан както емоционално, така и съобразно общ бит, традиции и др. Недоказано е твърдението на касатора, че майка му не би могла да го опази от политическите противници на баща му. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Макар да не е изложил нарочни мотиви конкретно за приложението на тази норма, административният орган се е съобразил с визирания принцип. Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход, поради наличието на реална опасност от смъртно наказние или екзекуция, нито че има опасения за в бъдеще от тежки посегателства като изтезания или нечовешко или унизително отнасяне. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната му на произход няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че не е изпълнено изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороците, описани в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,