Решение № 5180 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2015 г.

Решение № 5180 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. С., гражданин на Ирак, подадена чрез адв. Лисичкова, против Решение № 2155 от 30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 12121 по описа на Административен съд - С.-град за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 7722 от 4.11.2014 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице и е изложил вътрешнопротиворечиви мотиви. Излагат се подробни съображения във връзка с развилото се административно производство. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на Решение № 7722 от 4.11.2014 г., издадено от заместник-председателя на ДАБ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - заместник-председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли да бъде оставена без уважение. Обръща внимание, че касационният жалбоподател е гражданин на Ирак, което е потвърдено в хода на съдебното производство и за него съществува възможност да се завърне в И. К.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорното административно решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Като е съобразил приобщените по делото доказателства и представената бежанска история от кандидата за закрила, първоинстанционният съд е направил безпротиворечив извод, че спорното решение е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Прието е от състава на АССГ, че по отношение на А. М. С. не са налице предпоставките за приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Като се е позовал на казаното от лицето по време на проведените интервюта съдът е приел, че по отношение на него не се установява да е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Отчел е, че кандидатът за закрила никога не е бил арестуван, не е арестуван в държавата си по произход, не е членувал в политическа партия или въоръжена групировка, той и семейството му не са имали проблеми с полицията или други сили за сигурност, не е имал проблеми с държавни органи или организация в държавата си по произход, не е заплашван по никакъв повод, не е търсил помощ от официалните власти и не е имал проблеми с официалните иракски власти. Посочил е, че за него не съществува опасност да се завърне в Ирак и да живее при майка си в Дахук. Предвид това и като е съобразил установените от административния орган противоречия в бежанската история на лицето, съдът е направил извод, че по отношение на него липсват материалноправните предпоставки за прилагане както на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, така и на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. На следващо място, като е съобразил установеното от фактическа страна, съдът е направил извод, че по отношение на А. М. С. не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - няма данни кандидатът за закрила да е бил принуден да напусне страната по произход поради излагане на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, като наред с това не са установени конкретни тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Като е съобразил установеното в хода на първоинстанционното производство, че А. М. С. е иракски гражданин, съдът е извършил преценка за наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Приел е, че характерът на конфликта в Ирак, обхванатите територии и текущото развитие на обстановката там (съгласно приложената справка) не разкрива само по себе си, а и в контекста на твърденията на лицето, основание за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в Ирак. Приел е, че е налице основание за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 5 ЗУБ по причина наличието на региони в държавата по произход на лицето, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. При произнасянето си по този въпрос първоинстанционният съд е съобразил и подробно обсъдил Решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. Отчел е ситуацията в И. К. съгласно представената справка, която по преценка на съда не разкрива наличие на основания за предоставяне на субсидиарна закрила на лицето, доколкото нивото на насилие там не е безогледно по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., тази територия е относително сигурна и там живеят голям брой вътрешно разселени лица. В този смисъл е приел, че липсват пречките по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. По изложените съображения и като е отчел, че не са налице и основания по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ, съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца и констатираните от административния орган противоречия в нея, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Неоправдано се твърди в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице и е изложил вътрешнопротиворечиви мотиви. Правилно съдът е приел за обоснован и съответен на материалния закон извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в по отношение на А. М. С., гражданин на Ирак, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Изложените от съда съображения се споделят от настоящия съд. Наред с това, правилно са отчетени и констатираните от административния орган противоречия в представената от кандидата бежанска история и последиците във връзка с това. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ на това лице, съдът е направил правилен и обоснован извод, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в Ирак. Не се установява А. М. С. да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В този смисъл правилно съставът на АССГ е приел, че от А. М. С. не са заявени причини, които да обосновават наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и не са налице обстоятелства, които да излагат лицето на реална опасност от тежки посегателства в трите проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съдът се е позовал на приложената по делото справка с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, като обосновано е приел, че не е налице заплаха по отношение на кандидата за закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход с оглед неговото лично положение. Безспорно обстановката в И. К., откъдето е кандидатът за закрила, е динамична, но от наличните данни за ситуацията не може да се направи извод, че цивилно лице, върнато там се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Тоест, тази обстановка не дава основание да се направи и извод за нарушение на принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците в случай на връщането на лицето там. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че майката на лицето продължава да живее в гр. Д. (Дахук, в Ирак, И. К.) и сам той заявява по време на проведеното на 21.10.2014 г. интервю, че е възможно да се завърне и живее там, където предполага, че нищо няма да му се случи (л. 24 от първоинстанционното дело). В същата насока, предвид готовността му да се завърне в гр. Д. (Дахук), в северен Ирак, И. К. е и казаното от А. М. С. в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, провело се на 21.01.2015 г., а заявеното в съдебно заседание на 18.03.2015 г. не е мотивирано. Предвид изложеното, правилни са изводите на състава на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По тези съображения настоящият състав намира, че решението предмет на контрол като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,