Решение № 8021 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2016 г.

ВАСПетчленен състав30.06.2016 г.докладчик Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1560/12.02.2016 г. по административно дело № 13100/2014 г. по описа на Върховен административен съд, V отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8021 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на министъра на здравеопазването срещу решение по адм. д. № 13100/2014 г. по описа на ВАС, V отделение. Иска отмяна на решението поради материална незаконосъобразност и нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неправилно съдът приема, че органът не може да се позовава на длъжностни разписания, утвърдени в период от време, през който служителят не е бил на работа поради прекратени правоотношения. Отмяната на предходно прекратяване на служебно правоотношение и възстановяването на работа не може да заличи обстоятелството, че изпълняваната длъжност "главен експерт" в Звено "Пресцентър и връзки с обществеността" е съкратена. В случая е налице намаление на щатните бройки в съответното структурно звено, като няма значение дали функциите на звеното са запазени, нито функциите на другите запазени длъжности "главен експерт". Структурните промени са въпрос на целесъобразност. Развива съображения на необоснованост на постановения съдебен акт.

Ответната страна Д. П. С. оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че след отмяната на заповед № РД-15-942/10.10.2012 г. на министъра на здравеопазването, не е издаван акт за възстановяване на работа, към 21.11.2013 няма издадено ново длъжностно разписание, в което да фигурира нейното име. Правилно съдът приема, че новата заповед за уволнение е в нарушение на закона, защото органът по назначение не е изпълнил задължение по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Новото щатно разписание от 29.07.2013 г. не засяга правото на възстановяване на работа, защото е издадено преди влизане в сила на предходно съдебно решение. Вещото лице дава заключение, че в новото разписание звеното "Пресцентър и връзки с обществеността" е премахнато и е създадена дирекция "Връзки с обществеността", която се състои от 5 щатни бройки, от които 1 щ. бройка "главен експерт". Бройката е заета от М. М. в отпуск по майчинство, а останалите 4 бройки са свободни. Сравняването с длъжностните характеристики за длъжността "главен експерт" към звеното и "главен експерт" към дирекцията установява, че е налице идентичност на функциите и задълженията. След като няма длъжностни промени към 21.11.2013 г., заповедта е незаконосъобразна, а решението правилно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, II колегия, V членен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-15-1093 от 21.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, с което е прекратено служебното правоотношение на Д. П. С. - главен експерт в звено "Пресцентър и връзки с обществеността", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Постановление № 149 от 12.07.2013 г. на Министерския съвет за приемане на Устройствения правилник на министерство на здравеопазването и утвърдено от министъра на здравеопазването длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г., поради съкращаване на заеманата от нея длъжност и закриване на звеното, към което жалбоподателката е изпълнявала служебните си функции, считано от 21.11.2013 г. Министерството е осъдено да заплати на Д. С. направените деловодни разноски в размер на 650 лв. Решението е постановено след отменително решение № 11972/9.10.2014 г. по адм. д. № 7012/2014 г. по описа на ВАС, II колегия, V чл. състав, а делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания .

За да отмени заповедта съдът приема следното:

служебното правоотношение е прекратено от звено, което не съществува от 10.10.2012 г., т. е. преди издаване на заповедта,

новото длъжностно разписание от 29.07.2013 г. не засяга правото на възстановяване на работа.

3.предприето е преди възстановяваване на длъжност, по повод влизане в сила на съдебно решение по предходно уволнение, което нарушава целта на закона.

позоваването на длъжностно разписание от 29.07.2013 г. е фиктивно и неотносимо към съкращаването на длъжността на жалбоподателката.

5.органът по назначаване не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконно уволнение.

Установено е по делото, че със заповед № РД-15-942 от 10.10.2012 г. на министъра на здравеопазването е прекратено служебното правоотношение на Д. С. с министерство на здравеопазването за длъжността "главен експерт", в звено "Пресцентър и връзки с обществеността" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл въз основа на ПМС № 195/28.08.2012 г. и изменения в Устройствения правилник на министерството, като звено "Пресцентър и връзки с обществеността" е закрито. С решение № 8468 от 13.06.2013 г., постановено по административно дело № 63/2013 г. по описа на ВАС, V отд., оставено в сила с решение № 14603 от 06.11.2013 г. по административно дело № 10252/2013 г. по описа на ВАС, V чл., заповедта е отменена, като е прието, че изпълняваните функции от служителката не са премахнати и е налице увеличение, а не намаление на бройките за посочената длъжност.

Въз основа на така постановеното решение с молба с вх. № 97-1079 от 13.11.2013 г. Д. С. е уведомила министъра на здравеопазването, че желае възстановяването й на заеманата от нея длъжност, считано от 20.11.2013 г. Жалбоподателката се е явила на 20.11.2013 г. на работа, но не е била допусната да изпълнява задълженията си, не е издаден акт за възстановяване по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл.

На 21.11.2013 г. й е връчена заповед № РД 15-1093/21.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, с която отново е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "главен експерт" в звено "Пресцентър и връзки с обществеността", считано от същата дата, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Постановление № 149 от 12.07.2013 г. на Министерския съвет за приемане на Устройствения правилник на министерство на здравеопазването и утвърдено от министъра на здравеопазването длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г. От доказателствата по делото се установява, че в Звено "Пресцентър и връзки с обществеността" са съществували общо 5 бройки "главен експерт", докато в Дирекцията "Връзки с обществеността" длъжността "главен експерт" е само 1 бр. Останалите са старши експерт 2 бр. и младши експерт 1 бр., общо 4 бр. експерти.

Ползващото се със сила на пресъдено нещо решение на съда № 8468 от 13.06.2013 г., постановено по административно дело № 63/2013 г. по описа на ВАС, V отд., оставено в сила с решение № 14603 от 06.11.2013 г. по административно дело № 10252/2013 г. по описа на ВАС, V чл., с което е отменена заповед № РД-15-942 от 10.10.2012 г. на министъра на здравеопазването за прекратяване на служебното правоотношение на Д. С. с министерство на здравеопазването за длъжността "главен експерт", в звено "Пресцентър и връзки с обществеността" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл въз основа на ПМС № 195/28.08.2012 г., заличава с обратна сила възникналите от незаконосъобразното волеизявление последици (права и задължения). Със съдебната отмяна на предходното съкращаване на държавния служител на същото правно основание е възникнало задължение на органа по назначаването да осигури възстановяването му на служба по реда на чл. 122 ЗДСл. Възстановяването настъпва автоматично, ex lege, при наличието на посочените две предпоставки (отмяна на уволнението и явяване на служителя в указания срок).

Издавайки директно нова заповед за прекратяване на служебното правоотношение със С., мотивирана с междувременна промяна в длъжностното разписание, докато служителката е оспорвала законосъобразността на предходната такава, вместо да я допусне да изпълнява съответната длъжност, министърът на здравеопазването е постановил порочен акт в колизия с целта на закона и с влязлото в сила на 06.11.2013 г. решение № 8468/13.06.2013 г. на ВАС по адм. дело № 63/2013 г.

Обстоятелството, че органът по назначаването е изменил длъжностното разписание в хода на висящото съдебно производство по оспорване на незаконно прекратяване на служебното правоотношение, не отрича неправомерността на процесната заповед. Промяната в щата е непротивопоставима на правото на възстановяване на предишната държавна служба съгласно чл. 122 ЗДСл. В този смисъл е налице очевидно заобикаляне на закона и превратно упражняване на власт от страна на издателя на проверяваната в настоящото производство заповед.

Със закриването на звеното, в което държавният служител е упражнявал дейността си в действителност не е закрита изпълняваната от него длъжност, т. к. макар и ситуирана в друга вътрешно-организационна структура, същата е запазена като функции, задължения и изисквания за заемане. Хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. По аргумент от цитираната норма, тълкувана логически и систематично с предписанието на чл. 122 ЗДСл, следва извод, че в случай на отменено по съдебен ред незаконно прекратяване на служебното правоотношение, органът по назначаването е длъжен да осигури възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, независимо от липсата на свободни бройки поради редуциран щат. Предмет на съдебен контрол е заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а не отказ за възстановяване, поради което тезата на касационния жалбоподател, основана на правото на обезщетение при недопускане на възстановен на длъжност служител като способ за защита по смисъла на чл. 122, ал. 3 ЗДСл, са изцяло неотносими към казуса.

Оспорената пред тричленния съдебен състав заповед е засегната от посочените в чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК пороци. Като е отменил заповед № РД-15-1093/21.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, приемайки, че правомощията му са упражнени в разрез със законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност, тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

Особени мнения

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Йовка Дражева по адм. д. № 3722/2016 г. по описа на ВАС, V членен състав Не споделям резултата по настоящото дело по следните съображения: Решението е постановено след отменително решение № 11972/9.10.2014 г. по адм. д. № 7012/2014 г. по описа на ВАС, II колегия, V чл. състав, а делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на закона. Съгласно чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменително решение са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Решението по адм. д. № 13100/2014 г. по описа на ВАС, V отделение изцяло преповторя мотивите на отмененото преди това решение № 5305/16.04.2014 г. по описа на ВАС, V отд., като по този начин не са спазени дадените указания с решение № 11942/9.10.2014 г. по адм. д. № 7012/2014 г. по описа на ВАС, V чл. състав. В мотивите на обжалваното решение няма установени нови факти, събраните доказателства не са обсъдени, правните изводи са изложени без да се спазят указанията на петчленния съдебен състав по приложение на материалния закон. В касационното отменително решение изрично е посочено, че длъжностното разписание в сила от 29.07.2013 г., засяга служебните правоотношения на С. и е релевантно за правилното решаване на спора, защото към момента на възстановяване на заеманата длъжност, това длъжностно разписание вече е влязло в сила, а звеното, в което жалбоподателката е изпълнявала функциите на "главен експерт" вече е закрито. Касационният състав приел за законосъобразно посоченото като основание за прекратяване на правоотношението и влязлото в сила длъжностно разписание. Делото е върнато, за да се извърши проверка и сравняване между функциите, задълженията и изискванията между двете длъжностни "главен експерт" в новосъздадената дирекция "Връзки с обществеността" и "главен експерт" в закритото звено "Пресцентър и връзки с обществеността". Тричленният съдебен състав е събрал необходимите доказателства, но не ги е обсъдил, а възпроизвел изцяло първото първоинстанционно решение. При повторното разглеждане на делото е доказано, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите е запазена, но е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение, основание за прекратяване на служебно правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Първоинстанционното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 224 от АПК, като съдът е приложил и тълкувал материалния закон в разрез с дадените задължителни указания от петчленен съдебен състав по адм. д. № 7012/2014 г. по описа на ВАС, II колегия. С настоящото касационно решение също се нарушава чл. 224 от АПК, защото изразът, който законодателят използва "указания на ВАС задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото" обхваща и настоящата касационна инстанция. Резултатът по делото е правна последица от несподеляне мотивите на отменителното решение по адм. д. № 7012/2014 г. по описа на ВАС, II колегия, V членен състав, което е недопустимо да се случва спрямо влезли в сила съдебни актове на равен по степен съд. Съдебен контрол върху влязло в сила съдебно решение се осъществява само в предвидено от закона извънистанционно отменително производство. съдия:

Цитирани разпоредби

чл. 122, ал. 1