Решение № 15598 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2013 г.

Решение № 15598 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 1050 от 15.02.2013 г., постановено по адм. д. № 3350/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/2677 от 01.10.2011 г. на директора на ДФ "Земеделие", в частта с която е отказано финансово подпомагане по подадено от ЕТ "Денчев Сливен - Иван Иванов" общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. с УИН: 20/010709/41281 - по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), в размер на 1816.05 лв., по мярката за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планинските райони (НР1) - 1628.21 лв. и по схемата за национални доплащания за площ /НДП/ - 205.34 лв., като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира и направените по делото разноски. Ответната страна - ЕТ "Денчев Сливен - Иван Иванов", чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира решението на съда за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът е изяснил фактите по спора, но неправилно е приел, че уведомителното писмо е издадено въз основа на фактически основания, които не съответстват на обективната действителност. Предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на ЕТ "Денчев Сливен - Иван Иванов" срещу частичен отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/2677 от 01.10.2011 г. на директора на ДФ "Земеделие" издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министерство на земеделието и продоволствието (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. Приел е, че уведомителното писмо в частта, с която са отказани оторизираните суми по СЕПП, НР1 и НДП, е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в непредставяне на жалбоподателя копие от контролния лист за извършена проверка на място, довело до нарушаване на правото му да вземе пълноценно участие в административното производство. Освен това съдът е приел, че в процесното уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/2677 от 01.10.2011 г. на директора на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и Наредба № 11 от 3 април 2008 г. относно прилагане на схемата за единно подпомагане на площ, схемата за национални доплащания на площ и мярката за плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони и регламентираща изрично в чл. 43, от ЗПЗП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. правомощието на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. За изготвянето на уведомителното писмо са относими разпоредбите на утвърдения Правилник на отдел "Директни плащания на площ" при ДФ "Земеделие" е предвидена цялостната процедура по подготовка на уведомителните писма (оторизация) до възможността за обжалването им, съответно в Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. са определени подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. В текста на регламента - глава IV, чл. 18 е предвидено опростяване на процедурите и изпращане на всички съобщения до земеделските стопани и предаването им по електронен път, което обаче не ги лишава от възможността да ги оспорят по съответния ред, съобразно законодателството на съответната страна-членка на ЕС. В тази връзка уведомителните писма съгласно утвърдената практика на Върховния административен съд са индивидуални административни актове, като за издаването им са приложими разпоредбите на АПК, при съобразяване на спецификата по издаването им във връзка с прилагане на ИСАК и Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Административният орган правилно е съобразявал неприложимите в конкретния случай разпоредби на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Разпоредбата чл. 107 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1122/2009 е разписано, че последният се прилага от 01.01.2010 г. поради това Регламент (ЕО) № 796/2004 следва да бъде отменен, считано от тази дата, но въпреки това той ще продължи да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарни години или премийни периоди, с начало преди 01.01.2010 г. Ето защо Регламент (ЕО) № 796/2004 е приложим към настоящия случай. Вътрешната законодателна рамка е очертана от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Наредба № 105/22.08.2006г и Наредба № 11 от 3 април 2008 г. В конкретния случай ответникът е подал общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. с УИН: 20/010709/41281. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП, НДП и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.