Решение № 12462 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2024 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Г. К. гражданин на Република Турция срещу решение 3926/23.05.2024 г., постановено по адм. дело 242/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният акт за налагане на принудителна административна мярка. Претендира присъждане на разноски. Ответникът заместник-началника на Гранично полицейско управление Елхово, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед с рег. 6865ПАМ-27/06.01.2024 г., издадена от зам.-началник на ГПУ- Елхово, с която на Х. Г. К. е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на Република България за срок от 5 години. За да отхвърли оспорването съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон. Решаващият съд е приел, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От установените по делото факти, съдът е приел, че са налице материалните предпоставки на чл. 43з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ за налагане на ПАМ. Приел е за установено, че са налице и тези на чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ, тъй като К. е установен в близост до границата на Република България с Турция, при извършване на превоз на чужди граждани без документи за самоличност, самоопределящи са като граждани на Палестина и Мароко, като по отношение на последните не е спазен законоустановения ред за преминаване на границата. Съдът е приел, че заповедта е мотивирана с излагането на данни в докладна записка, към която има изрично препращане в акта. По отношение на определения срок на принудителната административна мярка, съдът е приел, че той е пропорционален и съразмерен на преследваната цел. Така мотивиран съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към същите и не следва да ги преповтаря. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, представляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. Административният акт правилно е приет от съда за законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Атакуваната заповед съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е мотивирана и в съдържанието й се препраща към предложение рег. 6865р-487/05.01.2024г. на ГПУ Елхово. В съответствие с Тълкувателно решение 16/1975г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С оглед позоваването на предхождащи акта други актове и документи същите се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, съставлява фактическите основания за издаване на акта. Поради това изложените в предложението, съображения са такива и за издаването на самия акт, а доводите за липсата на фактически основания за издаването в касационната жалба, са неоснователни. Принудителната административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, визирана в чл. 42з, ал. 1, ЗЧРБ, се налага, когато: по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ; не е предоставен срок за доброволно напускане при условията на чл.39б, ал. 4; и чужденецът не изпълни задължението за връщане. Процесният случай попада в основанието по чл.10, ал.1, т. 4 ЗЧРБ, а именно когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Посочените в заповедта мотиви за издаването й съответстват на предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ предпоставки за прилагане на мярката. Достатъчно основание за прилагането на принудителната административна мярка е наличието на данни за незаконно въвеждане в страната на други лица, в случая шест лица, от чужденеца, каквито в настоящия случай са безспорно установени. Определеният срок е в рамките на законоустановения съгласно чл. 42з, ал. 3 ЗЧРБ и съответства на обществената опасност от установеното нарушение. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател относно срока на наложената ПАМ. При определяне продължителността на забраната са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая - осъщественото деяние е с висока степен на обществена опасност, извършено при явно незачитане на законите и установения правов ред в страната. Поради това определеният максимален срок на мярката не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност в светлината на Директива 2008/115/ЕО. Настоящата инстанция намира заповедта за законосъобразна и като е отхвърлил оспорването срещу същата, Административен съд Бургас е постановил правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. Разноски в полза на касатора с оглед изхода на спора не се следват, а поради липсата на процесуална активност от страна на ответника такива не са дължими и нему. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК , Върховният административен съд, трето отделение,