Решение № 10138 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2015 г.
ВАСIV отделение29.09.2016 г.докладчик т Аделина Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 211/2014 г. на Административен съд - Видин. ОСЪЖДА "Видинска гъмза" АД със седалище в град Видин да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 300 /Триста/ лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 10138 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Видинска гъмза" АД със седалище в град Видин против решение № 46 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 211/2014 г. на Административен съд - Видин. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-050-2600/1972 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат възражения за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение също за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че констатациите на административния орган са потвърдени от безпротиворечивите единична и тройна експертизи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Видинска гъмза" АД против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013. С него е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Възраженията са били, че застъпванията се дължат на погрешно очертаване. Оспорени са изводите на административния орган за наличие на площи в недобро земеделско състояние. Представен е договор с гръцки изпълнител. От приложената административна преписка съдът е установил, че на 14.05.2013 г., търговското дружество е подало заявление за подпомагане по две мерки: първата е Схема за единно плащане на площ. Втората е агроекологични плащания и е извън обхвата на оспореното уведомително писмо. Заявил е за участие 58 БЗС с обща площ от 53.63 ха. Очертаването е направено на предоставения му картен материал. Още при подаване на заявлението в резултат на извършена административна проверка на въведените данни са показани нередовности в 29 БЗС, като излизащи извън площите, допустими за подпомагане. По заявлението за подпомагане са извършени само административни проверки, включващи кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Същността на проверките е пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели. В основата й са данните от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен със заповед от МЗХ. Установените резултати са отразени за всеки един от БЗС поотделно, като обобщаването е направено в таблицата на л. 5 от уведомителното писмо. Констатирано е, че установената площ, покриваща изискването за подпомагане е 40.94 ха. Наддекларираната площ е 12.68 ха и съставлява 30.96%. Това е довело до санкциониране на цялата допустима за подпомагане площ и искането за подпомагане е отказано изцяло. Причините за наддекларирането са две групи: първата са констатирани застъпвания, за които жалбоподателят и останалите земеделски стопани са уведомени. От всички тях не са предприети каквито и да било действия за реализиране на процедурата по изясняване и отстраняване, предвидена в чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. Втората е попадане на части от заявените парцели извън одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал две съдебно-технически експертизи. С единичната е установено, че специализираният слой за 2013 г. е актуализиран чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта по самолетно и сателитно заснемане. На изготвените снимки достатъчно добре се виждат обработените площи. При проверката напълно са потвърдени констатациите на разплащателната агенция. При приемането на заключението в съдебно заседание на 19.02.2015 г., вещото лице е съобщило, че специалността му е "геодезия, фотограметрия и картография" и му позволява да разчете снимките, като по този начин провери правилността на дешифрирането им от експертите. След оспорване на заключението от жалбоподателя, е назначена тройна експертиза. Вещите лица са посетили парцелите на 15.04.2015 г. и единодушно са посочили, че проверка на място след 2-3 години е безпредметна, тъй като не може да установи състоянието на площите в предходни години. Правили са косвени изводи за състоянието им през 2013 г. чрез съпоставка на добитото грозде от жалбоподателя и средния добив за северозападния статистически район. Заключението е подписано от трите вещи лица без особени мнения и отразени разногласия. По същия начин е подписано и допълнителното заключение към същата експертиза, касаещо констатираните застъпвания. При приемането на експертизите в съдебното заседание на 22.05.2015 г. вещите лица подробно са изяснявали причините, поради които частите от заявените БЗС са отчетени, като негодни за подпомагане. При тези данни по делото, съдът изключително внимателно и подробно е обсъдил направените възражения от жалбоподателя и ги е счел за неоснователни. Специално е обсъдил изявленията на вещото лице -агроном, дадени в съдебно заседание за поддържане на имотите в добро земеделско състояние и е изложил убедителни мотиви за неприемането им. Счел е, че липсва което и да било от отменителните основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно не е приел заключенията в тези части, в които се твърди, че площите са поддържани в добро земеделско състояние. Доводът е неоснователен. В трите заключения, подписани от вещите лица никъде не се сочи, че площите, отразени, като неподдържани в уведомителното писмо, в действителност са поддържани в добро земеделско състояние. Така в отговора на първия въпрос от тройната експертиза е посочено, че площите са поддържани в добро състояние, като същевременно обаче е отразено, че констатацията е към момента на огледа. Огледът при проверката на място е направен на 15.04.2015 г. - една година след издаване на писмото и две години след подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2013 г. Наистина в съдебно заседание, вещото лице агроном под формата на отговори на поставени въпроси е посочил, че е спазено първото изискванията на чл. 11 от Наредба № 5/2010 г. - най-малко 70% от лозята са живи и подмладявани. В същото време обаче не е установено наличие на второто основание, за да се приеме, че трайните насаждения са в добро земеделско състояние. Наличието на площи в недобро земеделско състояние е установено още при изготвянето, обновяването и одобряването на специализирания слой. От доказателствата по делото се установява, че в изпълнение на процедурата по чл. 16 и следващите от Наредба № 105/2006 г., на 2.12.2013 г. министърът е издал заповед № РД 09-840 за одобряване на обновения специализиран слой. С нея е създадена организация, позволяваща на бенефициентите да се запознаят с обхвата на слоя чрез интернет страницата на ДФЗ или чрез преглед в ОСЗ на конкретни физически блокове или части от тях върху цифровата ортофотокарта за проверка на констатациите за частите, непопадащи в специализирания слой. Изрично е указано правото им в определения срок да подадат възражения. Такова възражение не е подавано от жалбоподателя - нито се намира по преписката, нито се твърди подобно обстоятелство. МЗХ е одобрил окончателния специализиран слой, като част от СИЗП със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г., която не е обжалвана от дружеството жалбоподател. По този начин окончателният специализиран слой и новата цифрова ортофотокарта са предоставени на разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки на подадените през кампания 2013 г. заявления за подпомагане. На тяхна база се извършва окончателната оторизация и плащанията на площ за 2013 г., като същевременно въз основа на тях се приемат заявленията за подпомагане през 2014 г. Отделно от това данните в административната преписка показват, че още при подаване на заявлението е отчетено предупреждение, че 29 БЗС излизат извън площите, подходящи за подпомагане. Представителят на жалбоподателя е декларирал, че е запознат с откритите автоматично от системата грешки и не е предприел действия за отстраняването им. На следващо място в касационната жалба страната се позовава на констатация от "Институт за контрол на биологични продукти" АД, че заявените парцели отговарят на изискванията за биологично земеделие. На първо място такива документи не се намират по делото. Същественото обаче е, че дори и да съществуват такива констатации, те не касаят подпомагането на СЕПП, а са относими към други програми за подпомагане, в това число агроекологичните плащания. При направена служебна справка в деловодната система на Върховния административен съд бе констатирано, че по агроекологичните плащания, мярка 214 на дружеството също е отказано субсидиране за кампания 2013 г. Уведомителното писмо е обжалвано от него и с решение № 14 от 16.03.2015 г. по адм. дело № 222/2014 г., административният съд е отхвърлил жалбата. Решението е оставено в сила с решение № 7530 от 22.06.2016 г. по адм. дело № 5266/2015 г. на Върховния административен съд. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, касационният жалбоподател следва да заплати сумата от 300 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение