Решение № 5285 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2021 г.

Решение № 5285 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2021 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б., чрез процесуалния му представител адвокат П. Х., против решение от 16.12.2020 г. по адм. дело № 10623/2020 г. на Административен съд-София град, 41-ви състав, с което е отхвърлена жалбата му, против заповед № РМЛ20-РД48-11/07.10.2020 г. на кмета на район "Младост" при Столична община. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Младост" при Столична община, не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение, Административен съд-София град е приел за неоснователна жалбата на С. Б. срещу заповед № РМЛ20-РД48-11/07.10.2020 г. на кмета на район "Младост" при Столична община, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО и констативен акт № РМЛ18-ГР94-970-(8)/05.10.2020 г., изготвен от служители на отдел "УОСЖФ" при район "Младост" е наредено изземването на общинско жилище, находящо се в гр. София, [адрес], което се държи без законово основание от жалбоподателя. Предвид данните от приложените по делото доказателства, обосновано съдът е счел С. Б. за самонастанило се лице, което ползва имота, заплащайки определени от него вноски, като обезщетение за ползване по смисъла на чл. 73 от Закона за собствеността /ЗС/. В резултат осъществен анализ на правната уредба относима към реда за отдаване под наем на общински жилища в процесния период - чл. 15, ал. 4 и ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост (отм.); , действащ до приемането на наредба по чл. 45 а от ЗОбС, а след 2005 г. - чл. 19, ал. 1, чл. 22, ал. 1 и § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на НРУУРОЖТСО, административният съд е отчел, че наемното правоотношение възниква по един и същи начин от 2003 г. до настоящия момент - въз основа на настанителна заповед и договор за наем, издадени в писмена форма, каквито по отношение на С. Б. не са налице. Констатирано е, че представените по делото, служебна бележка от 15.05.2003 г. и удостоверение от 25.09.2006 г., издадени от началник отдел "Управление на общинската собственост и жилищно настаняване" /УОСЖН/, не установяват наличието на правно основание за владеенето или държането на имота от С. Б., като такова не представлява и адресната му регистрация на горепосочения адрес от 2009 г. Последната е извършена при условията на чл. 92 от Закона за гражданската регистрация, приложимата редакция на който /по ДВ, бр. 67/1999 г., в сила от 01.01.2000 г. /, не съдържа изискване към заявлението си лицата да представят документи, удостоверяващи основанието им за регистрация на конкретен адрес. Така постановеното решение е правилно. Изложените в него мотиви за наличие на условията за издаване на заповед за изземване на имот - частна общинска собственост, се споделят изцяло от състава на Върховния административен съд, четвърто отделение. На първо място следва да се отбележи бланкетния характер на оплакванията на касатора за допуснати при постановяване на обжалваното решение, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая е безспорно установено, че лицето е било уведомено за откриването на административно производство по издаване на акта за принудително изземване на имот по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, спазена е и процедурата по НРУУРОЖТСО, приета от Столичен общински съвет, поради което настоящият състав ги приема за неоснователни. Според чл. 65, ал. 1 ЗОбС, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Предвид установеното от фактическа страна, тези изисквания са изпълнени за имота, предмет на заповедта: за него има съставен Акт за общинска собственост /частна/ № 337/18.12.1997 г.; между страните не се спори, че към момента на издаване на заповедта имотът е в държане на С. Б., като твърденията на последния, че има правно основание за това държане не се подкрепят от представените доказателства. В действителност, от фактическа страна се установява, че лицето, вписано в служебната бележка от 2003 г. и удостоверението от 2006 г. с имената "Р. Б. ", е С. Б., който и държи общинското жилище, находящо се в гр. София, [адрес], но посочените документи не сочат на валидно правно основание по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, предвид липсата на издадени на същото лице, настанителна заповед и договор за наем. Допълнителен аргумент в посочения смисъл се съдържа и в служебната бележка, в която изрично е отразено, че се издава да послужи за откриването на партиди в "Топлофикация-София" ЕАД, Енергоснабдяване и "Софийска вода" АД, и сключване на договори с тях, до издаването на настанителна заповед. Не намират основание доводите в касационната жалба, че служебната бележка от 15.05.2003 г., в съответствие с която е издадено удостоверението от 25.06.2005 г., замества издаването на настанителна заповед, по съображенията, подробно изложени от административния съд относно фактическия състав, необходим за възникване на наемно правоотношение за имот - общинска собственост. Не може да бъде споделено и схващането, че служебната бележка в случая има характера на настанителна заповед, тъй като е издадена в писмена форма от лице, компетентно да удостовери съответните факти и с положен в нея печат на Столична община - район "Младост". Бележката несъмнено не отговоря на реда и формата по ППЗОбС (отм.); , съответно - ЗОбС и НРУУРОЖТСО, нито е издадена при условията на делегирани от компетентния за това кмет на район, правомощия, а оттам и тя няма силата на заповед за настаняване и не е годна да удостовери права на С. Б. по отношение на процесния имот. Наемното правоотношение за жилища - общинска собственост, възниква с издаването на настанителна заповед от компетентния административен орган и сключването на съответен договор. Още повече, че в самата служебна бележка е подчертано, че е предназначена да послужи пред дружества, предоставящи комунални услуги в гр. София, за откриване на партиди и сключване на договори. Не намира основание и тезата, че за касатора е било налице наемно правоотношение, поради факта, че ежемесечно е заплащал наемна цена за имота - при липсата на настанителна заповед и сключен договор за наем на имота, извършените от С. Б. /преди това Р. Б. / плащания, макар и оформени с квитанции за наем и приходни квитанции, правилно са приети от съда като обезщетения за ползване по смисъла на чл. 73 ЗС. По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение