Решение № 4453 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 822/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. М. в качеството му на ЕТ "Тимагро - В. М.", гр. Меричлери, обл. Хасково, чрез процесуален представител, срещу решение 4037/08.10.2024 г. по адм.дело 48/2024 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо /УП/ с изх. 02 - 130 -2600/2106 от 07.09.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2016 г, издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ в частта на намаления и намаления поради достигане на таван на субсидията по СЕПП - съответно 33 561,23 лева и 104 790,96 лева, по СПП - намаление 6,87 лева, по ЗДП - намаление 15 145, 15 лева, по мярка 13.2/НР2 - намаление 4 863, 38 лева и по Специално плащане за култура - памук/Памук/ - намаление 954,09 лева. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на УП и присъждане на направените разноски в настоящето производство. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, не взима становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: Оспореното в настоящето производство съдебно решение е постановено след като с решение 474/16.01.2024 г. по адм.дело 6916/2023 г. на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение е отменено решение 407/30.05.2023 г. по адм.дело 890/2022 г. на Административен съд /АС/ - Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания в мотивите. Дадените от ВАС задължителни указания са за фактически установявания от спорните площи по УП и излагане на съображения дали същите са допустими за подпомагане по заявените схеми, както и за изясняване коя точно част от УП е обжалвана. АС, за да постанови решението си при второ първоинстанционно производство, е изложил мотиви, че УП е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. АС се е емотивирал, че в съответствие с материалноправната норма на чл.43, ал.3, т.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ е отказано финансово подпомагане за площите, за които земеделският производител не разполага с правно основание, като в таблица 1 колона 3 са посочени площите, за които жалбоподателят е доказал правно основание за ползването след представянето на съответните документи. На основание чл.16 а, ал.6 от Наредба 105/22.08.2006 г. и във връзка с чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП му е отказано финансиране за площите, попадащи извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2016 г. АС е приел, че относно М13.2 в Таблица1, колона 10 са изрично посочени разликата между декларираната площ, площта извън обхвата на М13 и установената площ, като общо това е 14,91 ха. Съдът е изложил мотиви, че споделя фактически и правни основания, на които са направени намаленията, които са обобщени в таблица 13 по различните мерки със съответните изчисления, които се подкрепят и от приетите по делото заключения на вещото лице, което съдът кредитира с изключение на изчисленията му за мярка 13.2, за която вещото лице е работило със стойност на ставката 136, 906 вместо средната стойност на субсидията да съответната мярка 130, 472825. Решението е валидно и допустимо. Същото не страда от заявените от касатора пороци в касационната жалба. Единственото оплакване в касационната жалба е за неправилна преценка на съда, че уведомителното писмо съдържа фактически и правни основания за издаването си. Същото е неоснователно, тъй като в съответствие с констатациите на АС в таблиците на УП е посочено за всеки парцел по отделно заявената площ, площта, допустима за подпомагане, разликата, за която следва да се откаже подпомагане, като с текст след таблиците са обяснени фактическите и правни основания на отказа, по всяка схема поотделно. При направената служебна проверка за правилното приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че в съответствие чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП е отказано финансиране за заявените площи без правно основание за ползването им, конкретизирани в таблиците като площи по всяка мярка. В съответствие с чл.43, ал.3, т. 6 / в приложимата редакция към 2016 г./ ЗПЗП е отказът за финансиране на площи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане за 2016 година", която е в различен размер по различните мерки - по СЕПП 46,44 ха, по подмярка 13.2/НР2 -14, 91 ха, по ЗДП - 46,44 ха. Намалението поради достигане на тавана на субсидията по СЕПП в размер на 104 790 лв. е поради надвишаване на левовата равностойност на 150 000 евро на основание чл.43а ЗПЗП, като в УП се съдържат подробни изчисления в таблица 13, които са споделени от съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение