Решение № 10846 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 939/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Градинаров срещу решение 6898/17.11.2022 г. по адм. дело 5807/2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) с доводи за неправилност и наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. В съдебно заседание процесуалния представител на Градинаров прави искане за прекратяване на производството, тъй като е налице влязъл в сила друг съдебен акт на ВАС, който обхваща и предмета на настоящото дело и биха били налице две дела висящи, между едни и същи страни на едно и също основание, което адвокатът намира за недопустимо. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли за прекратяване на производството по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоначално исковата претенция е депозираната пред ВАС, който с определение по адм.дело 6477/2014г. е прекратил производството, а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София-град.

Пред първоинстанционния съд е образувано адм. дело 7329/2014 г. по иск на Б. Градинаров, П. Градинаров и Т. Градинарова срещу Държавна комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на сумата 3190 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващо се в неизпълнение на решение 947/21.01.2013 г. по адм. дело 3104/2011 г. на Върховен административен съд. Претендира се и лихва върху исковата претенция, считано от 24.05.2013 г. до окончателното й изплащане. Искът е бил отхвърлен, в резултат на което е подадена касационна жалба пред Върховен административен съд (ВАС), по която е образувано адм. дело 8904/2016 г., с решение по което е отменено решение 3642/30.05.2016 г. по адм. дело 7329/2014 г., по описа на Административен съд София-град и делото е върнато на друг състав на съда за продължаване на производството като изрично в мотивите на съдебния акт е посочено, че следва в хода на първоинстанционното производство да се изяснят обстоятелствата свързани с настъпване на конкретно определяеми по вид и размер вреди за ищците.

В изпълнение на предвиденото в акта на касационната инстанция е образувано адм. дело 1583/2018 г. по описа на АССГ, като с решение 6029/22.10.2018 г. исковете отново са отхвърлени. С решение 3540/12.03.2019 г. по адм.дело 14289/2018 г. Върховният административен съд е обезсилил решение 6029/22.10.2018 г. по адм. дело 1583/2018 г. и върнал делото за ново разглеждане на друг състав. В мотивите на решението Върховният административен съд изтъкнал, че съдът не е констатирал нередовностите на исковата молба, не я е оставил без движение и не е дал указания на ищците за тяхното отстраняване. Всеки от тях следвало да посочи поотделно претендираното обезщетение за имуществени вреди, като уточни неговия размер, вид и период, а също и обезщетението за неимуществените вреди. Не била конкретизирана и претенцията за присъждане на законната лихва на всеки един от ищците. С оглед изявлението на ищците, че съобразно заключението на назначената техническа експертиза претендират сумата 5000 лева като обезщетение за имуществени вреди, то в нарушение на изискванията на чл. 214, ал.1, предл. последно ГПК, съдът не се е произнесъл по увеличението на исковете. Касационната инстанция е указала, че при новото разглеждане първоинстанционият съд следва да прецени дали е налице увеличение на исковете.

След връщането на делото е образувано е адм. дело 2904/2019 г. по описа на АССГ, с решение по което исковете са отхвърлени. Последвало е ново обезсилване с решение 7104/11.06.2021г. постановено по адм.д. 7166/2020 г. по описа на Върховен административен съд и делото е върнато за ново разглеждане на подадената от Б. Градинаров, П. Градинаров и Т. Градинарова искова молба от 12.05.2014г. след отстраняване на нередовностите й. Касационният състав е посочил, че съдът не е взел предвид, че с подадената молба-уточнение от 23.4.2019 г. фактически са предявени нови искове. Отбелязал е, че заявената от ищеца Б. Градинаров нова претенция за обезщетяване на имуществени вреди, възлизащи на сумата 5000 лева, не може се приеме за изменение на първоначално предявения от него иск. Такъв извод не може да се направи, при положение, че не е определен размерът на първоначално предявения от него иск и не е посочено в какво се състоят понесените от него имуществени вреди. ВАС е посочил, че при висящност на исковете, за разглеждането на които е образувано исковото производство, ищците не могат да предявяват нови искове в същото производство и да предприемат изменение, при положение, че изменението е допустимо, само ако отговаря на условията на чл. 214, ал.1 ГПК. В допълнение е отбелязал, че съдът не може да се произнася по претенция, която се различава от първоначалната, освен когато ищецът е предприел изменение по предвидения в закона ред. Отсъдил е, че административният съд е трябвало да направи съответните констатации и да се произнесе по допустимостта на предприетото изменение. Съставът на ВАС е сметнал, че при наличието на нова искова претенция за обезщетяване на имуществена вреди от Б. Градинаров за сумата 5000 лева и нови искови претенции за обезщетяване на неимуществени вреди, предявени от Б. Градинаров, П. Градинаров и Т. Градинарова, съгласно молбата от 23.04.2019 г., първоинстанционният съд е следвало да ги отдели в самостоятелно производство. В рамките на вече образуваното производство административният съд е трябвало да разгледа първоначалните искове, предявени по адм. дело 7329/2014 г. по описа на Административния съд София-град, след отстраняване на нередовностите на исковата молба.

В изпълнение на указанията дадени от ВАС е образувано адм. дело 5807/2021 г. по описа на АССГ (решението по което е процесно пред настоящата инстанция). С разпореждане 10356/27.12.2021г. по адм. дело 5807/2021г. по описа на АССГ субективно съединените искове, предявени с молба-уточнение от 23.04.2019г. по адм. дело 2904/2018г. са отделени, като след докладване на председателя на АССГ е образувано адм. дело 929/2022 г., което е с предмет:

1. За Б. Градинаров имуществени вреди в размер на 5 000 лева (главница) и неимуществени вреди в размер на 3 330 лева (главница) за същия период от 10.05.2013г. до 08.04.2014г.

1. За П. Градинаров - неимуществени вреди в размер на 3 330 лева (главница) за същия период от 10.05.2013г. до 08.04.2014г.

1. За Т. Градинарова - неимуществени вреди в размер на 3 330 лева (главница) за същия период от 10.05.2013г. до 08.04.2014г.

1. За всеки от тримата ищци поотделно обезщетение за забавено изпълнение за периода от 10.05.2013г. до 08.04.2014г. в размер на законната лихва върху съответното обезщетение (главница) и мораторна лихва в същия размер за периода от 08.04.2014г. до датата на плащането.

Решение 5905/17.10.2022 г., постановено по адм. дело 929/2022 г. по описа на АССГ (с отхвърлителен диспозитив) е било предмет на касационен контрол по адм. дело 11126/2022 г. по описа на ВАС. Последният обезсилва съдебния акт и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд София-град. В мотивите си ВАС е преценил, че съдът е допуснал до разглеждане нередовна искова молба, тъй като не е отстранил формални недостатъци на същата. От друга страна от молбата-уточнение, послужила като искова молба за образуване на производството, не ставали ясни фактическите основания за предявените искове от ищците. От какво произтичат вредите, какви са вредите ( в какво се изразяват), за какъв период са търпени, какъв е периодът, за който се претендират обезщетенията. ВАС е обърнал внимание, че съдът е дължал преценката, доколко в случая не е налице хипотезата на чл.126, ал.1 вр. с чл.130 ГПК, предвид искове стоящи за разглеждане в производството по адм. дело 5807/2021г. по описа на АССГ, предявени от същите ищци срещу същия ответник. След връщането на делото в АССГ е образувано адм. дело 8286/2023 г., което към този момент, видно от служебна проверка, е висящо.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решение 6898/17.11.2022 г. по адм. дело 5807/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът на Б. Градинаров срещу Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране) за присъждане на сумата 3190 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претършени от незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващо се в неизпълнение на решение 947/21.01.2013 г. по адм. дело 3104/2011 г. на Върховен административен съд. Периодът, за който се претендират вредите с първоначалната искова молба, е определен от датата, на която административният орган е бил длъжен да се произнесе 24.05.2013г., до произнасянето му на 08.04.2014г. Претендира се и законната лихва от 24.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови този резултат съдът приел за категорично наличието на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт и последващо незаконосъобразно бездействие на органа в исковия период. Въпросът с първата предпоставка за уважаването на иска е решен с решение 947/21.01.2013г. по адм. дело 3104/2011г. по описа на ВАС влязло в сила на 10.05.2013г. с което е отменен мълчаливият отказ на ДКЕВР (сега КЕВР) и преписката е върната на органа за произнасяне.

Съдът е сметнал, че ищецът не твърди и не доказва намаляване на имуществото си в претендирания размер. Невъзможността да се ползва сградата не може да бъде разглеждана като пропусната полза, тъй като тя не представлява увеличение на имуществото, доколкото липсва твърдения, че имотът е щял да бъде отдаван под наем или по друг начин следствие ползването му ищецът е щял да се обогати. Съдът съобразил мотивите на Тълкувателно решение 3/2012г. по т. д. 3/2012г. на Общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС), че макар причиненото забавяне на въвеждането в експлоатация на строежа да лишава ищеца от възможността да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане, това не във всички случаи води до пропуснати ползи за ищеца. Увеличаване на имуществото на ищеца не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия него и поради това лишаването му от тази възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Увеличаване на имуществото и съответно за наличие на пропусната полза, съдът е посочил, че се реализира, ако в резултат от забавата ищецът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия.

Така мотивиран съдът е отхвърлил иска като неоснователен поради липсата на доказана вреда, причинена от административната дейност на ответника, което според съда е довело до неосъществяване на фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие.

Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на първата и липса на останалите от визираните предпоставки за реализиране на отговорността на КЕВР по чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата следва да бъде безспорно доказано, че единствената и непосредствена причина за настъпване на вредите е незаконосъобразният административен акт, действия или бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод осъществяване на административна дейност.

В процесния случай не е налице причинно-следствена връзка, между твърдяната вреда и дейността на ответника, доколкото задължителните указания на регулаторния орган по чл. 22, ал. 5 ЗЕ не водят непосредствено до присъединяване на обекта към електрическата мрежа, поради необходимостта от сключване на договор за присъединяване с електроразпределителното дружество. Последното обстоятелство е целеното от ищеца като краен резултат.

Захранването на строежа с електричество не е опосредено от действията на ответника, а от доставчика на електрическа енергия. Задължението на енергийното дружество за присъединяване на обекти към мрежата е визирано в правилата, установени в Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

От доказателствата по делото се обуславя извода за невъзможността да се ползва имота не с бездействието на КЕВР, а с липсата на разрешение за ползване на строеж. Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Акт, образец 15) е съставен едва на 09.03.2018г. Разпоредбата на чл.178 ЗУТ въвежда изрична забрана за ползване на строежи или части от тях преди да са били въведени в експлоатация, съгласно чл.177 от с.з..

С оглед изложеното, непроизнасянето в определен период от време на ДКЕВР, не следва да се приеме като обстоятелство лишило Градинаров от ползване на имота, изграден към онзи момент в груб строеж и съответно същото да е довело до настъпване на претендираните вреди.

Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват факти, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ. При неустановяване елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковата претенция на Градинаров.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения. Атакуваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че АССГ с разпореждане 10356/27.12.2021г. по адм. дело 5807/2021г., не е следвало да отделя изцяло субективно съединените искове, предявени с молба-уточнение от 23.04.2019г. по адм.д. 2904/2018г., а само частично. Следвало е да съобрази, че предмет на контрол пред състава по адм. дело 5807/2021г. по описа на АССГ е искът на Б. Градинаров срещу Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на сумата 3190 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 24.05.2013 г. 08.04.2014 г. от незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващо се в неизпълнение на решение 947/21.01.2013 г. по адм. дело 3104/2011 г. на Върховен административен съд, ведно със законната лихва от 24.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния претендирани размер на обезщетението за имуществени вреди, а именно - 5 000 лева (главница) за периода от 10.05.2013г. до 23.05.203 г. и неимуществени вреди в размер на 3 330 лева (главница) за период от 10.05.2013г. до 08.04.2014г., както и по отношение на другите ищци ведно със законната лихва, да бъде отделен в друго производство. Каквито са били и указанията на ВАС при разглеждане на адм. дело 7166/2020 г. С така направеното с разпореждане 10356/27.12.2021г. по адм. дело 5807/2021г. по описа на АССГ, отделяне на исковете, съдът е дублирал частично предмета на двете производства.

При този изход на спора в полза на ответника по касацията следва да се присъди сума в размер на 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от гореизложенното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение