Решение № 6184 от 22.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от и.д. Председател на Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ против решение 5587/16.10.2020 г. по адм. д. 855/2020 г. на Административен съд София-град. В съдебно заседание се представлява от младши експерт с юридическа правоспособност В. Велинова. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост и моли да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че оспорената заповед е немотивирана. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлена жалбата на С. Милев. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът С. Милев редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Решението е правилно. С него е отменена заповед О-10440/2019-10-18, с която е отказано издаване на удостоверение за български произход с мотиви за липса на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. В заповедта липсва установяване на фактите и преценка на доказателствата. Изложените мотиви са неотносими към конкретното искане и адресата на акта. Данните, въз основа на които се установява, че лицето е от български произход не са обсъдени в съответствие с нормативно установеното задължение на административния орган. Решението е обосновано и материалнозаконосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е жалба на С. Милев гражданин на Република Северна Македония срещу Заповед О-10440/2019-10-18 на и.д. Председателя на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/, с която му е отказано издаването на удостоверение за български произход. Съдът е отменил Заповед О-10440/2019-10-18 на и.д. Председателя на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ и е изпратил преписката на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Приел е, че постановената заповед за отказ е немотивирана. Според съда, административният орган не е обсъдил представеното от жалбоподателя удостоверение и не е обосновал защо приема, че то не доказва българския произход на лицето. Посочил е, че относно удостоверението, издадено от Сдружение Български културен клуб Скопие е формулирано изречение, чиито смисъл е неразбираем. А в заповедта е посочено, че липсва статистиката на В. Кънчов Македония. Етнография и статистика от 1900 година и поради това, че тя не е приложена по делото, не става ясно за съда в каква връзка е спомената. Съдът е посочил в мотивите си, че административният орган не е изследвал законовите предпоставки, уредени в § 2, т. 1 от ДР на Закона за българското гражданство, съгласно които лице от български произход е това лице, на което поне единият родител е българин. Решението е правилно. Съдът е изложил мотиви, които съответстват на доказателствата по делото, при съобразяване на приложимия материален закон. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление, подадено на 07.08.2018 г., С. Милев е поискал издаване на удостоверение за български произход, като е приложил акт за раждане 323/1965. Приложил е и удостоверение, издадено от Сдружение Български културен клуб Скопие, в което е отразено, че той е с български произход на базата на представени два акта за смърт на негови наследодатели. Обосновани са изводите на административния съд, че изложените мотиви в обжалваната заповед са неясни и от тях не може да се направи извод дали са налице законовите предпоставки за издаване на удостоверение за български произход на С. Милев. Относимата разпоредба на § 2, т. 1 от ДР на Закона за българското гражданство не е била обсъдена в административното производство във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ. Тя изисква да се направи анализ на представените от лицето писмени доказателства и да се прецени дали той е лице, на което поне единият възходящ е българин, за да му се издаде удостоверение за български произход. Приложеното към преписка удостоверение Р192-2018 г., издадено от Сдружение Български културен клуб Скопие, не е било обсъдено в мотивите на обжалваната заповед. В същото време е направена констатация, че в удостоверението липсва статистиката на В. Кънчов от 1900 година. Правилно административният съд е посочил, че тези мотиви на административния орган не могат да бъдат обсъдени, без да бъде приложена по делото посочената статистика във вида, в който е цитирана /Македония. Етнография и статистика от 1900 година/. При тези доводи, обжалваното решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изменението на чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство /ДВ, бр. 21 от 2021 година/, производството пред административния орган следва да продължи на основание § 5 от ПЗР на ЗБГ, съгласно който молбите, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и решават при досегашните условия и по досегашния ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,