Решение № 13715 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4935/2010 г.

Решение № 13715 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4935/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1736 от 20.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1624/07 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, ХVI-ти състав, е отменил ревизионен акт № 1601152/11.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, частично потвърден с Решение № 856/13.09.2007 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частите за непризнат данъчен кредит в размер на 45 788,76 лв. по фактурите издадени от "Елкооп"-ЕООД ведно със съответните лихви и в размер на 19 146,20 лв. по фактури, издадени от "Алма - Д"-ЕООД, ведно със съответните начислени лихви. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на "Чугунолеене Първомай"-АД-гр. Първомай, представлявано от Димитър Йорданов Тонев, срещу ревизионен акт № 1601152/11.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, частично потвърден с Решение № 856/13.09.2007 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта на непризнат данъчен кредит в размер на 12 903,90 лв. по фактура № 271/25.07.2006 г., издадена от "Елида 05"-ЕООД. С решение № 90 от 20.01.2010 г. по същото дело Административен съд- гр. Пловдив е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1736 от 20.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1624/07 г. на Пловдивският административен съд в отменителната му част, като вместо посоченото "частите за непризнат данъчен кредит в размер на 45 788,76 лв. по фактурите издадени от "Елкооп"-ЕООД ведно със съответните лихви и в размер на 19 146,20 лв. по фактури, издадени от "Алма - Д"-ЕООД, ведно със съответните начислени лихви" да се чете "частите за непризнат данъчен кредит в размер на 7 350,24 лв. по фактурите издадени от "Елкооп"-ЕООД ведно със съответните лихви и в размер на 12 836,96 лв. по фактури, издадени от "Алма - Д"-ЕООД, ведно със съответните начислени лихви". С определение № 351 от 9.02.2010 г. по същото дело Административен съд-гр. Пловдив допълнил решение № 1736 от 20.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1624/07 г. на Пловдивският административен съд в частта му за разноските, като е осъдил "Чугунолеене Първомай"-АД да заплати на Д"ОУИ"- гр. Пловдив сумата 1 189,63 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановено решение на Административен съд-гр. Пловдив в отменителната му част е подадена касационна жалба от Васко Апостолов Апостолов в качеството му на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да отмени решението в тази му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди РА и в тази му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Чугунолеене Първомай"-АД- гр. Първомай чрез своите процесуални представители взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Срещу решението на Административен съд-гр. Пловдив в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Чугунолеене Първомай"-АД, чрез пълномощника му адв. Димитър Балкански. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в тази му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт и в тази му част. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив не е взел становище. Срещу определение № 351 от 9.02.2010 г. е подадена касационна жалба от от "Чугунолеене Първомай"-АД, чрез пълномощника му адв. Димитър Балкански. В същата се прави оплакване, че определението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на закона. Моли Върховния административен съд да отмени същото. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба на Д"ОУИ"-гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението и това за поправка на явна фактическа грешка си Административен съд-Пловдив е отменил ревизионен акт № 1601152/11.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, частично потвърден с Решение № 856/13.09.2007 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частите за непризнат данъчен кредит в размер на 7 350,24 лв. по фактурите издадени от "Елкооп"-ЕООД ведно със съответните лихви и в размер на 12 836,96 лв. по фактури, издадени от "Алма - Д"-ЕООД, ведно със съответните начислени лихви. По отношение на непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Елкооп"-ЕООД съдът е изследвал поотделно фактурата, която има за предмет извършване на транспортна услуга и тази, която има за предмет доставка на чугун. По отношение на първата, след като е описана установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, административният съд е направил извод, че РА се явява незаконосъобразен в тази му част. Като основание за това е посочено, у че по делото са представени пътен лист и товарителница, които доказват извършване на транспорта, като същите не са оспорени от администрацията в съдебното заседание, когато са приети, като такова оспорване не може да бъде изведено и от мотивите на решението на директора на Д"ОУИ"-Пловдив. Посочено е още, че липсват констатации за безстоков транспорт, а от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че доставчикът е притежавал технически потенциал, с който да извърши транспорта. По отношение на фактурата с предмет на доставка чугун са изложени мотиви, че дори да са основателни оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 32 от ДОПК, то в негова тежест е да докаже наличието на благоприятни за него факти във връзка с осъществяване на доставката. Посочено е още, че реалността на доставката се доказва посредством установения от вещото лице стоков поток на чугуна, както при прекия, така и при предходните доставчици, което заключение съдът кредитира, тъй като кореспондира и със другите събрани по делото писмени доказателства. Маркирано е, че начисляването на данъка от прекия доставчик не е спорно по делото, а вещото лице е установило същото и за предходния доставчик. По сходен начин стоят нещата и по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставки на чугун от "Алма Д"-ЕООД. Тук административният съд също много подробно е описал установената фактическа обстановка по спора, основанията, поради които органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит, събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица. Направен е извод, че съвкупният анализ на доказателства води до констатация, че се касае за реални доставки, като доставчикът е разполагал с необходимия технически и кадрови ресурс за изпълнение на същите, а данъкът е начислен по предвидения в закона ред. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно в тази си част. Основните оплаквания, развити в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд не е изложил мотиви относно направеното оспорване както на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, така и на представени от задълженото лице писмени доказателства. Навеждат се и аргументи, че в мотивите на решението съществува вътрешно противоречие, тъй като от една страна доставчикът "Елида 05"-ЕООД-гр. Плевен е предходен такъв на "Елкооп"-ЕООД, а от друга страна е пряк доставчик, като при еднаква фактическа обстановка в единия случай съдът приема, че е доказано извършването на доставките, а в другия отхвърля жалбата като неоснователна. Направените оплаквания са неоснователни. В по-голямата си част касационните основания се изразяват в преповтаряне на установената фактическа обстановка по делото, както и на основанията, поради които органът по приходите не е признал право на данъчен кредит. Направеното оплакване, че съдът не е изложил мотиви относно оспорване на заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, както и относно представени от задълженото лице писмени доказателства е неоснователно. От мотивите на съдебния акт е видно, че административният съд е обсъдил заключението на вещото лице ведно с всички събрани по делото доказателства, като в този смисъл е спазил разпоредбата на чл. 202 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е изложил и мотиви относно оспорването на писмените доказателства, върху които е изградено и заключението, като е посочил, че те не са оспорени от представителя на Д"ОУИ"-гр. Пловдив. Този негов извод е правилен, като в допълнение в тази насока следва да бъде отбелязано, че оспорването е извършено в съдебното заседание на 25.11.2009 г. - л. 1062 от делото, а документите са приети в предходното съдебно заседание на 26.09.2009 г. - л. 1048 от делото, като чл. 193, ал. 1 от ГПК определя, че заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В този смисъл не може да бъде споделено оплакването, че от страна на първоинстанционния съд е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до краен резултат и неправилно приложение на материалния закон. Не може да бъде споделено и оплакването, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на решението предвид различния подход към един и същ доставчик в качеството му на пряк и предходен, тъй като настоящата инстанция намира решението на административния съд за неправилно в тази му част, за което мотиви ще бъдат изложени по долу. На база на изложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Чугунолеене Първомай"-АД-гр. Първомай С решението си Административен съд-гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на "Чугунолеене Първомай"-АД-гр. Първомай, представлявано от Димитър Йорданов Тонев, срещу ревизионен акт № 1601152/11.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, частично потвърден с Решение № 856/13.09.2007 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта на непризнат данъчен кредит в размер на 12 903,90 лв. по фактура № 271/25.07.2006 г., издадена от "Елида 05"-ЕООД-гр. Плевен. Административният съд е посочил, че съдебно-счетоводната експертиза е установила начисляването на данъка от доставчика, както и редовността на воденото от него счетоводство, проследен е стоковия поток, при което е установен предходния доставчик ЕТ "Груп строй - Георги Бойчев". Прието е още, че количествата чугун са били надлежно заприходени при доставчиците и получателя. Съдът е изложил мотиви защо кредитира заключението на вещото лице, както и защо възприема представените от жалбоподателя писмени доказателства, респективно защо намира направеното оспорване от страна Д"ОУИ" на част от доказателствата за неоснователно. На база на това е направен извод, че по делото могат да бъдат установени в положителна за жалбоподателя насока фактите на материалната обезпеченост на доставчика, установяването на предходен доставчик и разплащането на фактурите, но доколкото при ревизията доставчикът не е бил открит на деклариран данъчен адрес и не е представил поисканите му доказателства за реално изпълнение на доставките, то това обстоятелство следва да бъде установено от жалбоподателя. По отношение на последното административния съд е приел, че тези обстоятелства не са доказани в процеса, в това число и чрез допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което не е установило редовното начисляване на данъка. Посочено е, че позоваването на ревизионен доклад № 33/13.01.2007 г. на ТД на НАП-гр. Плевен е неоснователно, тъй като такъв доклад не е приложен като доказателство по делото, а отделно от това по делото е постъпил отговор от ТД на НАП-Плевен, че на доставчика "Елида 05"-ЕООД не е извършена ревизия за периода на процесните доставки. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на РА в тази му част. Основно оплакванията на касатора "Чугунолеене Първомай"-АД са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при извършване на насрещната проверка на доставчика, че е дадена неправилна интерпретация на заключението на вещото лице, което при извършената проверка е открил представител на доставчика и е извършил проверка в счетоводството му, в това число и установил начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), че са налице други доказателства, които по несъмнен и категоричен начин установяват редовното водене на счетоводството на доставчика. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Направеното оплакване, че административният съд не е разгледал направеното възражение за допуснати съществени процесуални нарушения при извършване на насрещна проверка на доставчика, е основателно, тъй като същото действително не е обсъдено от първоинстанционния съд. Направеното възражение за пропуски по насрещната проверка е неоснователно, тъй като от данните по делото не може да бъде установено твърдението на жалбоподателя, че проверката не е извършена на деклариран данъчен адрес. Отделно от това, както самият първоинстанционен съд е отбелязал по отношение на някои от другите доставчици, допуснатите нарушения при насрещните проверки не освобождават ревизираното лице от задължението му да докаже чрез пълно насрещно доказване наличието на условия за възникване на право на данъчен кредит. Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен извод, че по отношение на доставката по фактура по фактура № 271/25.07.2006 г., издадена от "Елида 05"-ЕООД-гр. Плевен може да бъде направен извод за наличие на законовите условия за право на данъчен кредит. От представените по делото писмени доказателства, които по изложените по-горе причини не следва да се считат за оспорени от приходната администрация, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че данъкът по фактурата е начислен от доставчика при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), количествата чугун са надлежно заприходени при доставчиците и ревизираното лице, заплащането на данъчната основа и данъка е извършено по банков път, налице са и данни за предходния доставчик. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че в случая липсват доказателства за реалното изпълнение на доставката, както и че липсата на редовно водено счетоводство не позволява да бъде установено начисляване на данъка. Предмет на фактурата е "чугун на блок", който е закупен от предходния доставчик ЕТ "Груп строй - Георги Бойчев" по фактура, предхождаща с един ден процесната доставка, от което може да бъде направен извод, че става въпрос за търговска операция по продажба на чугуна, а не за неговата обработка и преработка от доставчика. Констатациите на вещото лице относно редовността на счетоводството са във връзка с това, че не може да засече месечните обороти на цитираните от него кореспондентски сметки с представените оборотни ведомости, които са годишни, като същото не е изразявало позиция, че не е установено начисляване на данъка. На база на изложеното следва да бъде направен извод, че се касае за реално изпълнена доставка, данъкът по която е начислен при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), установен е предходен доставчик и не са налице условията на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Като е постановил друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, административният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което РА бъде отменен в тази му част. По частната жалба на "Чугунолеене Първомай"-АД Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. Предвид уважаване на дружеството обжалваното определение на Административен съд-гр. Пловдив се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, без да бъдат обсъждани направените оплаквания по същество. При този изход на процеса Д"ОУИ"-гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на "Чугунолеене Първомай"-АД разноски по делото за двете инстанции в размер на 1 895 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,