Решение № 4993 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2009 г.

Решение № 4993 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на наследници на братята Георги Стоян, Йордан, Неделчо и Васил Андрееви Кузманови, представлявани от адвокат Герон против решение № 13 от 4.02.2009 г. по адм. д. № 715/2001 г. по описа на СГС. Искат отмяна на решението с доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила, защото липсвало яснота относно методиката на изчисляване на обезщетението във втората фаза на ЗОСОИ. Съдът не съобразил влязлото в сила решение по друго административно дело, за което е определено обезщетение от 9 400 лв., а методиката по другото дело следва да се използва и по настоящото административно дело, като по този начин наследниците да получат обезщетение от 378 685,77 лв. Съдът е бил обвързан от оценката на част от имота и от нарочния баланс е следвало да се приспадне тази цена. Ответната страна областният управител на област София не изразява становище по касационната жалба. От ответниците становище изразяват Тонка Кузманова и Стоянка Кузманова, които искат оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Несъгласието с експертната оценка не е касационно основание, още повече, че същата не е оспорена. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред Софийски градски съд са образувани две административни дела - адм. д. № 1201/2000 г. и адм. д. № 715/2001 г., по жалба, подадена от наследници на братя Кузманови срещу мълчаливи откази по заявление № РД-97-00-3146 от 9.07.1998 г. и заявление № РД-97-00-3145/9.07.1998 г. за обезщетение за имоти на национализирано предприятие СД "Братски подем" гр. София, като с първото заявление е поискано обезщетение за обезщетение на национализирани земи и сгради, актувани с АДС 1514/1952 г. на дружеството, а с второто е поискано обезщетение в реални граници за притежаван от дружеството конкретен имот - дворно място от 8 795 кв. м в м. "Лаката" по АДС № 1513/29.10.1952 г. Така с влязло в сила решение от 11.12.2003 г. по адм. д. № 1201/2000 г. по описа на СГС е отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ по заявление № РД-97-00-3145/9.07.1998 г. като в полза на наследниците на съдружниците е признато право на обезщетение върху недвижим имот нива в м. "Лаката" от 8 795 кв. м, ул. "Орион" № 7, собственост на събирателното дружество чрез реално отделяне на част от стар имот пл. № 1629, по кадастъра от 1955 г. по букви означени в скица на вещо лице, като за останалата част е определено обезщетение с компенсаторни записи. С решение във втората фаза на ЗОСОИ е утвърдена оценка от 9 400 лв. на компенсаторните записи за 784 кв. м от мястото, а оценката е съобразена с реално отделените 3316 кв. м /решение от първата фаза на ЗОСОИ по адм. д. № 1201/2000 г. на СГС/ и реално върнатите 2300 кв. м със заповед 57-130/14.02.1996 г. Другото адм. д. № 715/2001 г. по описа на СГС, в първата фаза на ЗОСОИ е приключило с решение № 331/30.12.2003 г. по описа на СГС, с което е отменен мълчалив отказ по заявление № РД- 97-00-3146/9.07.1998, а в полза на наследниците на съдружниците е признато право на обезщетение за национализирано по ЗНЧИМП дружество, притежавало сгради и терен, по активно салдо по нарочен баланс на национализираното предприятие, намалено обаче със стойността на стар имот пл. № 1629, както и със стойността на онази невъзстановена част от имота, за която е определено обезщетение с компенсаторни записи в отделно производство. И това решение е оставено в сила с решение по адм. д. № 4830/2004 г. по описа на ВАС, III отделение, като касационното производство се е развило само по касационни жалби на физическите лица, които са останали недоволни от начина на обезщетяване, но не и относно обема на признатото право на обезщетяване. Така двете административни производства първоначално са се развили самостоятелно поради твърдението на правоимащите, че недвижим имот стар пл. № 1629 от 8 795 кв. м не е бил в активите на национализираната керамична фабрика, но на практика са станали взаимно свързани и зависими от изхода на спора, поради решенията на съдилищата в първите фази на ЗОСОИ относно признатия обем на правото на обезщетение за национализираното имущество на фабриката по активно салдо по нарочен баланс с приспадане на определеното по адм. д. 1201/2000 г. по описа на СГС обезщетение и реално връщане на части от национализиран имот. И в двете съдебни производства няма яснота дали е бил включен или не в баланса на предприятието имот, заявен със заявление № 97-00-3145/2000 г. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. При постановяване на решение № 13/4.02.2009 г. по описа на СГС във втората фаза по оценка на обезщетението за национализираното предприятие, първоинстанционният съд е избрал втория вариант от оценката на вещото лице, което е взело предвид влезлите в сила съдебни решения по адм. д. № 1201/2000 г. и решение от първата фаза по адм. д. № 715/2001 г. по описа на СГС.. Поради това е неоснователно оплакването на касационните жалбоподатели, че решението страда от пороци. Касационните жалбоподатели искат решение по първия вариант на експерта за обезщетение компенсаторни записи от 390 202 лв., което е определено чрез приспадане само на обезщетението с компенсаторни записи от 9 400 лв. С този вариант на обезщетението не е приспадната стойността на реално върнатата, включително на основание чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ земя, не е съобразено и и решение № 331/30.12.2003 г. от първата фаза на ЗОСОИ. Затова правилно съдът е избрал втория вариант на обезщетение от 246 602 лв. Неоснователно е оплакването, че вещото лице е сгрешило методиката, защото правоимащите не са оспорили заключението и не са изразили становище по него. Обратно - процесуалният представител изрично е заявил, че няма въпроси по експертното заключение. Касационната инстанция извършва проверка относно правилното приложение на материалния закон към установените от първоинстанционния съд обстоятелства. Непълнотата на доказателства и неизясняването на релевантни за спора факти не са касационно основание. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,