Решение № 9944 от 8.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител срещу решение 438 от 10.12.2021 г., постановено по административно дело 243/2021 г. от Административен съд - Враца, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. 02-060-2600/2674 от 01.04.2021 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 АПК. Иска то да бъде отменено, респективно оспореното пред АС Враца уведомително писмо потвърдено. Претендира направените съдебно деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Туризъм Каменов и син ЕООД чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди оспореното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и прави прекомерност на юрисконсултско такова. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: От доказателствата по делото, АС - Враца е приел за установено, че дружеството Туризъм Каменов и син ЕООД е подало общо заявление за подпомагане с вх.18804353/02.05.2018г. с УРН 532503, с дата на обработка 03.05.2018г. Във връзка със заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни на 03.05.2018г. в 09.57часа. При тази автоматична проверка е установена грешка в заявлението, изразяваща се в надвишена площ от 96.90ха, като в детайли са посочени два броя БЗС-30606-19-2-1 и 48129-221-4-1. Депозирано е заявление с редактиране на заявените схеми и мерки с дата 28.05.2018г., като в резултат на нова автоматична проверка на същата дата е установена грешка при заявените площи, като те отново надвишават допустимите площи с 96.90 ха. Приемайки установеното от посочените проверки, че декларираните площи са повече от площите с правно основание заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издал оспореният пред АС Враца административен акт. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган издал оспореният акт не е посочил правни и фактически основания за издаването му, респективно го е издал при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и постановено в предвидената от закона форма. Същото е постановено от компетентен съд след сезиране с жалба против административен акт от дружество, чийто интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на закона. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП Министерство на земеделието, създава системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране компютърно разчитане на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от същата, с цел отразяване на реално състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на ресорния министър и се обнародва в Държавен вестник. В настоящия случай решаващият съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на фактическо основание. За посочените парцели не са представени доказателства, от които да е видно, че същите не отговарят на изискванията за включване в слой ПДП за кампания 2018 г., съгласно критериите, посочени в Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Административният орган се е позовал и е посочил бланкетно единствено утвърдената от министъра на земеделието, горите и храните със заповеди РД-09-499/12.07.2016 г.; РД 09-557/14.07.2017 г. и 592/27.06.2018 г., с които е утвърдена Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. следствие, на която е достигнал до крайния извод, обективиран в оспореният акт, макар същата. Във връзка с последното следва да се посочи, че в нея не са дефинирани базовите изисквания, на които следва да отговаря заявения за подпомагане парцел конкретно по мярка 11 Биологично земеделие, като допълнително следва да бъде посочено, че с влязло в сила на 14.03.2022 г. решение 4822 от 15.04.2021 г., постановено по адм. дело 9587/2020 г. ВАС е обявил същата за нищожна. Базовите изисквания са посочени в Приложение 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., като в тази посока отново липсва посочено за нарушено изискване, което да води до издаване на оспореното писмо в този му смисъл. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателства и посочени правни основания, обективиращи оставянето на процесните парцели извън заявените площи за подпомагане. Видно от съдържанието на писмото, нито в обстоятелствената му част, нито в табличната част или обясненията към таблиците се съдържа конкретно указание и фактически констатации на кои изисквания не съответства заявителят, съответно кое е основанието за отказ от плащане. В Таблица 1 "Оторизирани суми, неразделна част от уведомителното писмо, в колона 3 - намаления, са посочени пет различни основания, без да се посочи конкретно кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания. С оглед посоченото и при липсата на ясно посочени мотиви и основания, АС Враца правилно е заключил, че уведомителното писмо, предмет на контрол, не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази категория актове, респективно го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. В допълнение следва да се посочи, че съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая не е направено. Както вече се посочи, изискването за мотивиране на отказа от финансиране се изразява в посочване на фактически и правни основания, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. При така направената правилна преценка, при която АС Враца е заключил, че липсват посочени такива /което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт/, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 1000 лв., представляваща хонорар за един адвокат. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно - договореният и заплатен реално от жалбодателя хонорар на представляващия го адвокат е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, като същият е и в размер близък до минималния, определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение