Решение № 9686 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13951/2017 г.

Решение № 9686 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13951/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез пълномощник Р. Топалова, против решение № 163/19.10.2017 г., постановено по адм. дело № 197/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на съда, че е налице отменен по съответния ред административен акт, както и вреда в резултат на административната дейност на НАП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Т. Дормуш, чрез адвокат С. Виткова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Налице са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС – Кърджали е образувано по предявен иск от Т. Дормуш срещу Национална агенция за приходите /НАП/, с който се претендира обезщетение в размер на 375 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред на отменено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/, изх. № С-160026-023-0003631/02.11.2016 г. на публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение Административният съд – Кърджали е осъдил НАП да заплати на Т. Дормуш сума в размер на 375 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по административен ред на ПНПОМ, изх. № С-160026-023-0003631/02.11.2016 г. на публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменен като незаконосъобразен административен акт, заплатено в хода на обжалването му по административен ред адвокатско възнаграждение в размер на 375 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на ПНПОМ. Посочено е, че адвокатското възнаграждение представлява имуществена вреда, която е настъпила във връзка с издаването на отмененото ПНПОМ. Постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с ПНПОМ, изх. № С-160026-023-0003631/02.11.2016 г. на публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, по отношение на Т. Дормуш е наложена предварителна обезпечителна мярка: Възбрана върху апартамент. Посоченият административен акт е оспорен от ищеца чрез адвокат С. Виткова пред директора на ТД на НАП Пловдив, който с Решение № 444/14.12.2016 г. отхвърлил жалбата. Т. Дормуш оспорил решението на директора на ТД на НАП Пловдив пред АС - Пловдив, който с решение № 446/21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 88/2017 г., отменил Решение № 444/14.12.2016 г. на ТД на НАП Пловдив и потвърденото с него ПНПОМ, изх. № С-160026-023-0003631/02.11.2016 г. на публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив. Като доказателство към исковата молба е приложено копие от Договор за правна защита и съдействие от 12.2016 г., съгласно който Т. Дормуш е заплатил в брой на адв. С. Виткова сума в общ размер на 750 лева, от които 375 лева за обжалване на ПНПОМ, изх. № С-160026-023-0003631/02.11.2016 г., и 375 лева за обжалване на ПНПОМ, изх. № С-160026-023-0003602/01.11.2016 г. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред административния орган във връзка с оспорването на ПНПОМ, изх. № С-160026-023-0003631/02.11.2016 г. на публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, пред самия административен орган. Както правилно административния съд е посочил, в законодателството липсва специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното обжалване на ревизионния акт - чл. 161 ДОПК. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Във връзка с горното, следва да се посочи, че пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата съществува не само когато вредата произтича пряко от акта, но и когато актът създавал единствените условия, които пораждат вредата. ПНПОМ и договорът за правни услуги се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – правната защита не би била ангажирана, ако не е било издадено ПНПОМ. Тук по аналогия приложение намира и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, съгласно което адвокатското възнаграждение е дължимо и се явява пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на ищеца административен акт. В процесния случай Т. Дормуш може да възстанови направените разходи за производството по обжалване на ПНПОМ по административен ред, които разходи безспорно са намалени имуществото му, само по реда на ЗОДОВ, с искова претенция за обезщетяването им. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от Т. Дормуш адвокатско възнаграждение за процесуална защита в административното производство като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната му. В пряка причинна връзка с издаденото ПНПОМ, изх. № С-160026-023-0003631/02.11.2016 г. на публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в направата на разноски в размер на 375 лева за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването му. По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, които съгласно приложен списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие от 1.12.2017 г., са в размер на 300 лева, заплатени в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,