Решение № 9070 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1380/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител, срещу решение 1838 от 22.12.2023 г., постановено по административно дело 2913/2022 г. от Административен съд Варна, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР(2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 02-250-2600/4247/15.11.2022 г. (УП) и преписката му е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Къмпани хотелс ДС ЕООД в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма,но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довело и до материалната му незаконосъобразност. Правилно, въз основа на събраните в хода на производството доказателства, включително комплексната съдебно техническа експертиза, приета без да е оспорена от страните съдът е приел за установено, че обжалваният пред него акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като от представената преписка не може да бъде установено с категоричност поради какви допуснати нарушения е отказано финансово подпомагане на жалбодателя, което води и до правилност на извода, че същият е постановен и при неправилно приложение на материалния закон. От приложените с административната преписка писмени доказателства се установява, че през 2020 г. от служители на РТИ са направени две проверки първата на 06.08.2020 г., като контролния лист от нея е връчен на представител на дружеството на 07.08.2020 г., при която не са установени нередности или наддекларирана площ, видно от приложения доклад (л. 33-37), а втората извършена през периода 20.08.2020 -08.09.2020 г., при която видно от доклада за един парцелите с череши е установено, че установената площ съвпада с декларираната от 4,98 ха, за втория е установено, че декларираната площ е 2 ха, а установената е 1,89 ха, а за третия е установено, че цялата декларирана площ от 3,59 ха е недопустима. В работния лист за определяне на живи растения за този парцел е посочено, че от засадените 405 бр. растения са установени живи 111 бр. Представен е и работен лист за парцел с декларирана и установена в доклада площ от 3,22 ха, в който е посочено, че от засадените 492 бр. растения живи са 357, като от доклада се установява, че се касае за сливи. Така установените от тази проверка обстоятелства, за които в докладна записка изх. 05-2-172/75/23.09.2020 г., изготвена от главен експерт, извършил процедурна проверка (който е различен от експерта извършил проверката на място), адресирана до директора на дирекция технически инспекторат на ДФЗ е посочено, че е установено неспазване на национален стандарт 4 в стопанството на жалбодателя - с обработваеми площи над 5 дка е задължително в общите сеитбооборатна площ да се включат минимум 30% култури със слята повърхност, с изключение на площи за производство на тютюн. По делото липсват данни същата да е съобщена на жалбодателя, но също така предвид съдържанието ѝ буди недоумение, въз основа на какви данни е установено отразеното в нея, при липсата на такива данни в доклада за извършената проверка. Освен това същата фигурира в преписката, по която е издадено обжалваното УП без да е установено да има отношение към него и при липсата на позоваване в акта на тази докладна записка. Констатациите на РТИ от извършените проверки са опровергани от назначената и приета без оспорване съдебно техническа експертиза, при което правилно в обжалваното решение е прието,че актът е постановен в нарушение на предвидените административно производствените правила, тъй като органът преди издаването му не е установил в пълнота и категоричност фактите и обстоятелствата от значение за случая, което безспорно е довело и до материалната му незаконосъобразност. Вярно е, че в УП е посочено, че същото е издадено въз основа на извършени проверки по реда на чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), но при наличие на две такива, извършени в кратък период между тях две седмици, като при първата не са установени недопустими площи, а при втората са установени такива при липсата на конкретизация настоящият състав намира, че е допуснато и нарушение на изискванията за неговата форма, тъй като не са посочени конкретно обстоятелствата въз основа на които органът е формирал изводите си. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено, че в акта е посочено, че същият е постановен и въз основа на предоставени данни по реда на чл. 49 от Наредбата, който обаче е отменен на 26.04.2022 г. или повече от шест месеца преди издаване на УП. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено, че от съдържанието на акта се установява, че в таблиците, част от същия органа приема, че от заявената за подпомагане площ от 16,38 ха, 3,7 ха са приети за наддекларирана такава или 27,85%, а санкционираната площ е 13,38 ха, която е установена от органа. От обясненията към колона 4 не става ясно защо е приета за наддекларирана, а от обясненията към колона 6, отразяваща санкционирана площ са посочени нормативно предвидените хипотези за санкциониране при различни процентни съотношения на недопустимата към установената площ. В обясненията към колони 8, 9, 10 и 11 са описани различни хипотези, предвидени в наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. без да е посочено да е налице, която е да било от тях. В колона 14 е посочена сума в размер на 18497,68 лв., като намаление и санкция за наддеклариране, а в обяснението към нея е посочено, че същата представлява сборът на колона 4 и колона 6, умножен по ставката за съответната дейност, като този сбор представлява заявената от жалбодателя площ. При това настоящият състав намира, че е неправилен изводът в обжалваното решение за постановяване на акта в съответствие с изискванията за неговата форма, тъй като липсват конкретни фактически установявания и съответно правните основания за постановяването му, което е отделно самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК, макар това да не сеотразява на резултата по делото. Допълнителен аргумент в тази насока е изготвеното и представено по делото становище, в което едва след постъпване на жалбата органът е изложил конкретни съображения за постановяване на акта си, но поради това, че същото е изготвено едва след постъпване на жалбата до съда то не може да бъде прието като документ - част от преписката, в който са изложени мотивите на органа. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в това производство деловодни разноски в размер на 2000 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение