Решение № 10428 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ангелов, чрез процесуален представител адв. Г. Гочев против Решение 154/15.02.2023 г., постановено по адм. дело 1029/2022 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1012-22-184#1 от 15.08.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-област, с което е потвърдено Разпореждане РНП-2-4-22-01155754/28.06.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-област, с което е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст и еднократна допълнителна сума декември 2014 г. в размер на 58 058.08 лв. от които главница за периода от 10.11.2014 г. до 31.08.2020 г. в размер на 39 480.67 лв. и лихва в размер на 18 577.41 лв. и е осъден да заплати разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че първоинстанционният административен съд постановил неправилно решение, което е в противоречие с материалния закон чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е необосновано. По подробно изложени доводи претендира за отмяна на решението, както и за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-област е подал писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт Р. Брусева, с който оспорва основателността на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение е правилно. Моли да му се присъдят разноските по делото в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на Г. Ангелов против Решение 1012-22-184#1 от 15.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, потвърждаващо Разпореждане РНП-2-4-22-01155754/08.06.2022 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ София-област. С последното на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст и еднократна допълнителна сума декември 2014 г. в размер на 58 058.08 лв. от които главница за периода от 10.11.2014 г. до 31.08.2020 г. в размер на 39 480.67 лв. и лихва в размер на 18 577.41 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед събраните доказателства сумата, посочена в обжалваното разпореждане, е недължимо платена и подлежи на възстановяване, а лицето е недобросъвестно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възприетата от решаващия съд фактическа обстановка е установена съобразно приетите за относими по делото обстоятелства. Не е спорно между страните, че първоначално Г. Богданов е депозирал пред ТП на НОИ София-област заявление с вх. 27971/14.11.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с приложени документи, удостоверяващи осигурителния му стаж. По така подаденото заявление с Разпореждане 6/26.11.2014 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.11.2014 г. След пенсионирането си Ангелов е продължил да полага труд и на 06.02.2020 г. е подал ново заявление до ТП на НОИ София-област за преизчисляване на вече отпуснатата му пенсия. При извършена проверка във връзка с новото заявление от 06.02.2020 г. е установено, че Г. Ангелов в периода 13.03.2000 г. 30.01.2006 г. и 13.11.2006 г. 22.04.2008 г. е бил в трудови правоотношения с Агенция по заетостта, където се съхранявало копие от трудова книжка 80/01.01.1992 г. и продължение на същата от 09.10.2014 г. Съгласно нанесения трудов стаж в нея, в периодите посочени в представените пред НОИ удостоверения, Ангелов е бил в трудови правоотношения с други работодатели. Съгласно изпратено копие на гореописаната трудова книжка за времето, за което Ангелов е представил документи за осигурителен стаж, издадени от ЖП завод Г.Димитров (обр. УП-3 изх. 835/12.01.1992 г.) и ФК Сливнишки герой (обр. УП-3 изх. 20/09.10.2014 г. и обр. УП-3 изх. 21/09.10.2014 г.), лицето фигурира в изплащателната документация на АПК Сливница, ОС на БТС, Министерство на машиностроенето и електрониката, ДЗ Сливница, ДФС Сливнишки герой, ОС на БФС. Така според пенсионния орган за осигурителен стаж са зачетени периоди по представеното ново доказателство ( трудова книжка 80/01.01.1992 г. и продължение на същата от 09.10.2014 г.), удостоверяващи осигурителен стаж положен при осигурителите, при които действително е работил. Административният орган е установил, че данните в цитираните по горе удостоверения образци УП 30 и УП 2 не съответстват на данните в разплащателните ведомости на АПК Сливница, ОС на БТС, Министерство на машиностроенето и електрониката, ДЗ Сливница, ДФС Сливнишки герой и ОС на БФС, които от своя страна съвпадат със записванията в представената като заверено копие трудова книжка 80/01.01.1992 г. и продължението й, поради което материалната доказателствена сила на тези удостоверения е оборена. Предвид горното с Разпореждане 2146-22-54/28.06.2021 г. е направена нова преценка на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е изключен осигурителният стаж, удостоверен с Обр. УП-3 изх. 20/09.10.2014 г., издадено от ФК Сливнишки герой за периода от 15.02.1987 г. до 15.02.1988 г.; Уд. Обр. УП-3 изх. 21/09.10.2014 г. издадено от ФК Сливнишки герой за периода от 09.03.1978 г. до 01.04.1979 г.; Уд. Обр. УП-2 изх. 834/12.01.1992 г., изд. от ЖП завод Г. Димитров за периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. и Уд. Обр. УП-3 изх. 83/12.01.1992 г., изд. от ЖП завод Г. Димитров за периода от 09.03.1979 г. до 15.02.1987 г. като при новата преценка е зачетен осигурителен стаж от първа категория 00г., 00м. и 00д., от втора категория труд 11г. 01м. 28д. и от трета категория труд -26г. 00м. 27д., съответно общ осигурителен стаж от трета категория труд 40г. 00м. 10д. Съгласно чл. 68, ал. 1 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете през 2014 г. се придобива при навършване на 63 г. и 08 м. и осигурителен стаж 37 г. и 08 м. Г. Ангелов не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 КСО, тъй като няма необходимата възраст 63 г. и 08 м., а за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО няма изискуемият осигурителен стаж 10 години от първа категория труд или 15 годни от втора категория труд. С цитираното разпореждане от 28.06.2021 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. а и чл. 114, ал. 1 КСО, е отменено Разпореждане 6/26.11.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, разпоредено е надвзетата сума да се събере от лицето. Според по-горестоящия административен орган, пред който това разпореждане е обжалвано, същото е законосъобразно, предвид представените пред административния орган нови доказателства досежно релевантния осигурителен стаж на Ангелов, поради което с Решение 1012-22-164#1 от 28.07.2021 г. е потвърдено. Цитираното решение на директора на ТП на НОИ София-област е било предмет на съдебен контрол по адм. дело 928/2021 г. по описа на АССО. С Решение 174/17.02.2022 г. влязло в сила на 15.03.2022 г., жалбата на Г. Боянов против решението е отхвърлена. При тази фактическа обстановка се е стигнало до издаване на процесното Разпореждане 2-4-22-01155754/28.06.2022 г., с което на основание чл. 98, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст и еднократна допълнителна сума декември 2014 г. в размер на размер на 58 058.08 лв. от които главница за периода от 10.11.2014 г. до 31.08.2020 г. в размер на 39 480.67 лв. и лихва в размер на 18 577.41 лв. То е било оспорено пред директора на ТП на НОИ София-област, който с Решение 1012-22-184#1/15.08.2022 г. го е потвърдил. Решаващият съдебен състав правилно е определил повдигнатия пред него правен спор, който е свързан с обстоятелството дали сумите, които Г. Ангелов е получил за периода от 10.11.2014 г. до 31.08.2020 г. като пенсия за ОСВ са недължимо платени, съответно бил ли е той недобросъвестен при получаването им по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е касационният довод, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, което се явява касационно основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Съгласно чл. 98, ал. 2 КСО, посочен като правно основание за издаване на Разпореждане РНП-2-4-22-01155754/28.06.2022 г., длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 КСО. Разпоредбата предвижда правомощие на длъжностните лица по ал. 1 да издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО също правно основание на процесното разпореждане е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 КСО в относимата редакция е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, изчерпателно изброени. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение за преценката за законосъобразността на акта, е дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. В процесната хипотеза касационният жалбоподател е декларирал неверни данни с подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 2014 г., относно придобит от него осигурителен стаж, който той не е придобил и за доказването, на който е представил 4 бр. УП, които обективно съдържат неверни данни, защото отразените в тях през 1992 г. и 2014 г. факти, не съответстват на вписаните обстоятелства в трудовата му книжка. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С оглед това, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. След извършените допълнителни проверки пенсионният орган е установил, че данните в цитираните удостоверения УП 2 и УП 3 ( издадени от ЖП завод Г. Димитров и ФК Сливнишки герой) не съответстват на данните в разплащателните ведомости на АПК Сливница, ОС на БРС, Министерство на машиностроенето и електрониката, ДЗ Сливница, ДФС Сливнишки герой и ОС на БФС, които обаче от своя страна съвпадат със записванията в представената като заверено копие трудова книжка 80/01.01.1992 г. и продължението й, поради което материалната доказателствена сила на удостоверенията е оборена. Касационният жалбоподател е имал ясно съзнание, че за периодите, за които е разполагал с описаните по-горе писмени доказателства, удостоверяващи негов трудов/осигурителен стаж, той е полагал труд при други работодатели и за същите периоди са налични документи по смисъла на чл. 40 от НПОС трудови книжки. При подаване на заявлението за пенсия през 2014 г. Ангелов е декларирал, че няма трудова книжка, а няколко години преди това сам е представил копия от нея. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че Ангелов е проявил недобросъвестност, като не е представил копия от трудовата си книжка към 14.11.2014 г., знаейки че ако го стори няма да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. По така изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София-област е постановил правилно решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Национален осигурителен институт, гр. София съдебни разноски в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение