Решение № 6260 от 13.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ/Сдружението) "АВТОМОБИЛНА ФЕДЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ (АФБ/Федерацията), с [ЕИК], със седалище в гр. София, район "Витоша", ж.к. "Манастирски ливади", бул. "Тодор Каблешков" 55А, ет. 2, офис 3, представлявано от председателя К. Станчев, чрез процесуален представител адв. Д. Иванова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Заповед РД-09-393/18.05.2022 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отнет издаденият на Сдружението със Заповед РД-10-2/19.04.2019 г. на министъра на младежта и спорта спортен лиценз 1 за осъществяване на дейност на спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт: "автомобилен спорт". Жалбоподателят излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Поддържат се оплаквания за противоречие на заповедта с императивни материалноправни разпоредби, допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие на волеизявлението с целта на закона отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Оспорващият твърди, че заповедта е издадена, без нейният адресат да е уведомен за започналото административно производство, както и без да са му връчени цитираните в съдържанието й и послужили за обосноваване на фактическото основание за отнемане на предоставения спортен лиценз документи от работата на Комисията по лицензиране и регистриране (КЛР/Комисията), а именно Протокол 1/06.04.2022 г., Протокол 2/16.05.2022 г., и Заповед РД-09-268/05.04.2022 г. на министъра на младежта и спорта. Освен твърдяното нарушение на чл. 35 АПК, в жалбата се излагат доводи за неспазена процедура по уведомяване за постановения акт, което според жалбоподателя съставлява допълнителен аргумент, обуславящ отмяната му. По същество Федерацията оспорва основанието, въз основа на което е упражнено процесното властническо правомощие, като мотивира становище, че при получаването на отнетия лиценз не са представени неверни данни, а изложените в акта обстоятелства сочат изначално несъответствие със законовите изисквания, което е нещо съвсем различно и което е следвало да бъде констатирано още на етап подаване на документи за издаване на лиценз. Поддържа, че не може да се твърди неспазване на изискването за конкретно териториално предназначение на декларираните спортни обекти, т.к. то е въведено с новия ЗФВС, §5 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) от който предвижда едногодишен срок за привеждане на дейността на клубовете в съответствие с новата нормативна уредба, който срок към момента на подаване на заявлението по чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗФВС не е изтекъл. Нещо повече фактът, че част от териториите не са с предназначение "спортен обект", не означава, че същите не се ползват за предвидените нужди на спортните клубове. Според Федерацията не са представени неверни данни и защото информацията за обектите, чието несъответствие се твърди, е предоставена от отделните клубове, а не от все още неокачествената като "спортна федерация" АФБ. В тази връзка и няма как да е осъществено нарушение на чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 102, ал. 1 от закона. Доводът си за несъответствие на заповедта с целта на закона аргументира със съображения, че сочените "неверни данни" са установени по неясен начин, три години след проверката за съответствие на федерацията със законовите изисквания, при висящи две заявления на други сдружения за издаване на лиценз за същия спорт, а именно Сдружение "Българска федерация по автомобилен спорт" (БФАС) и Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм (БФАМОТ), по които не е налице произнасяне с изричен отказ на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗФВС, а спрени производства ясна индикация за преследваната от административния орган нелегитимна цел. В допълнение жалбоподателят намира, че заповедта е издадена при превратно упражняване на власт и защото с предходна Заповед РД-09-1033/26.11.2021 г. на министъра на младежта и спорта е разпоредено АФБ да преустанови за срок от 6 месеца одобряването на спортни състезания и събития съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗФВС, както и да не провежда спортни състезания на основание чл. 27, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗФВС, и доколкото тази заповед е била предмет на висящ съдебен процес, при издаването на настоящата министърът на младежта и спорта е следвало да изложи мотиви за постановяването на акт със сходни правни последици. Като нарушени са цитирани и предписания от чл. 6 АПК. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя към окомплектованата от министъра на младежта и спорта административна преписка, постъпила в деловодството на Върховния административен съд с вх. 8995/23.06.2022 г. и съдържаща писмени доказателства по опис в 9 пункта, нови такива - по опис в 14 пункта. Поддържа жалбата и обективираното в нея искане за отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В депозирани чрез адв. Д. Иванова от САК писмени бележки излага аргументи и за допуснато чрез неспазване на срока, визиран в разпоредбата на чл. 111, ал. 4 АПК, съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът - министърът на младежта и спорта, чрез процесуалните си представители - юрк. Г. Дряна и юрк. С. Кръстанова, в открито съдебно заседание по делото, оспорва депозираната жалба. В изпълнение на дадени от съда с протоколно определение от 14.03.2023 г. указания и с молба от 21.03.2023 г. прилага заверен препис от Сигнал с вх. 26-00-39/19.07.2021 г. по описа на Министерството на младежта и спорта (ММС), подаден от И. Шопов от гр. София. Представят писмени бележки, в които поддържат становището си за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимиран субект, в законовия срок по чл. 149, ал. 1 АПК, а по аргумент от чл. 26, ал. 2 ЗФВС - и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Не са обективирани процесуални предпоставки от категорията на визираните в чл. 159, т. 1 т. 8 АПК за прекратяване на образуваното съдебно производство. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения: Между страните няма спор, че АФБ е подала заявление с вх. 09-00-2265/18.04.2019 г., към което е приложила следните документи по опис: 1) учредителен протокол; 2) устав; 3) Информация за международната спортна организация по Образец 2; 4) правила за осъществяване на спортната дейност в съответствие с правилата на международната спортна организация; 5) заявление за членство или документ, удостоверяващ членство в международна спортна организация; 6) списък по Образец 3 на спортните клубове членове на заявителя; 7) актове за приемането на спортните клубове за членове на заявителя; 8) декларации по Образец 4 за съответствие с изискванията на чл. 15 ЗФВС за всеки от клубовете, членове на заявителя; 9) списъци по Образец 5 на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в членовете на заявителя; 10) доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата от списъка по Образец 5; 11) договори с лицата от списъка по Образец 5; 12) програма за развитие съгласно чл. 20, т. 7 ЗФВС; 13) акт за приемане на програмата по чл. 20, т. 7 ЗФВС; 14) правила за провеждане на състезания от държавния спортен календар; 15) акт за приемане на правила за провеждане на състезания от държавния спортен календар; 16) годишен спортен календар за провеждане на състезания; 17) акт за приемане на годишния спортен календар; 18) правила за статута на спортистите аматьори и на професионалните спортисти, за придобиването, прекратяването и отнемането на състезателните права на спортистите само за спортна федерация по един или сходни видове спорт; 19) акт за приемане на правила за статута на спортистите аматьори и на професионалните спортисти, за придобиването, прекратяването и отнемането на състезателните права на спортистите само за спортна федерация по един или сходни видове спорт; 20) списъци по Образец 6 на спортните обекти за развитие на тренировъчната и състезателната дейност за вида спорт на територията на страната, с които заявителят или членовете му разполагат; 21) документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор след издаване на спортен лиценз за спортните обекти от списъка по Образец 6; 22) бюджет на Сдружението - заявител; 23) акт за приемане на бюджета и 24) електронен носител. От ангажираната по делото доказателствена съвкупност се установява, че при извършена проверка на постъпилото заявление от назначената от министъра на младежта и спорта с негова Заповед РД-09-184/15.04.2019 г. комисия е установено, че Федерацията е представила документите по чл. 21, ал. 1 ЗФВС, отговаря на изискванията на чл. 20 ЗФВС и не са налице основания за отказ по чл. 23, ал. 1 ЗФВС, поради което и въз основа на Заповед РД-10-2/19.04.2019 г., издадена на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗФВС и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта, приет с ПМС 77 от 9.04.2019 г., обн., ДВ, бр. 31 от 12.04.2019 г., в сила от 12.04.2019 г. (ППЗФВС) и във връзка с Протокол 3 от работата на КЛР, на АФБ е предоставен лиценз 1 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт: "автомобилен спорт". В ММС е постъпил сигнал с вх. 26-00-39/19.07.2021 г. по описа на ММС, подаден от И. Шопов, с формулирано искане за извършване на проверка с оглед установяване на законовите предпоставки за притежаването на спортен лиценз от АФБ. За извършване на проверката министърът на младежта и спорта е издал Заповед РД-09-268/05.04.2022 г., с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗАдм) и чл. 3, ал. 1 ППЗФВС е назначил КЛР със състав, посочен в т. 1 от заповедта, който съгласно т. 2 от същата да осъществи правомощията си при условията на Глава Втора, Раздел I - III ППЗФВС. На проведеното на 06.04.2022 г. заседание Комисията е взела решение да разгледа преписката по заявление с вх. 09-00-2265/18.04.2019 г. на АФБ в контекста на подадения сигнал относно наличието на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗФВС за отнемане на лиценза, а именно дали Федерацията е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на спортния лиценз. В хода на проверката КЛР е установила, че в Управителния съвет (УС) на Сдружение "КЛУБ 4 Х 4 ЕКСПЕРТ", с [ЕИК], посочено под номер 14 в представения към заявлението Списък на спортните клубове членове на АФБ (Образец 3), има свързани лица, т.к. М. Христова и Х. Христов са брат и сестра, което прави спортния клуб неотговарящ на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗФВС. Доколкото в приложената към заявлението на АФБ декларация (Образец 4 към чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗФВС), подписана от законния представител на Сдружение "КЛУБ 4 Х 4 ЕКСПЕРТ", е посочено, че клубът отговаря на изискванията на чл. 15 ал. 1 и чл. 14 ЗФВС, вкл. че членовете на управителния му орган не са свързани лица по смисъла на §1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗФВС, то същата съдържа неверни данни. На следващо място, при преглед на приложените към заявлението списъци (Образец 6 към чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗФВС), е установено, че от АФБ са посочени седем спортни обекта, както следва: Учебен кабинет гр. Русе, бул. "Скобелев" 45, Учебен кабинет гр. Сливен, бул. "Братя Миладинови" 1, Полигон и зала за обучение гр. София, ул. "Момкова баня" 13, Писта гр. Попово, Западна индустриална зона, Учебен кабинет гр. Разград, ул. "Тимок" 1, Учебен кабинет гр. Велико Търново, ул. "Козлуджа" 19, и Полигон и зала за обучение гр. Стара Загора, бул. "Никола Петров" 20, от Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ СПИЙД РАЛИ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МАСТЪР ДРИФТ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ ЪРБАН КАРТИНГ СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ МИША СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ АВТО СПОРТ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ Т-МАКС СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ СПИЙД РЕЙД", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ ЗЕТ РЕЙСИНГ АВТО СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ ЗЕТ МОТОР СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МОМО РЕЙСИНГ", с [ЕИК], и Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ АВТОТРАНС РЕЙСИНГ ТИЙМ", с [ЕИК] са посочени по 2 спортни обекта, както следва: Полигон и учебен кабинет гр. София, ул. "Момкова баня" 13, и Учебен кабинет гр. София, ж.к. "Младост 3", срещу бл. 353, от Сдружение "АВТОМОБИЛЕН СПОРТЕН КЛУБ ФАНАТИК", с [ЕИК] 1 спортен обект, както следва: Учебен кабинет гр. Сливен, бул. "Братя Миладинови" 1, от Сдружение "КЛУБ 4Х4 ЕКСПЕРТ", с [ЕИК] 1 спортен обект, както следва: Учебен кабинет гр. Троян, ул. "Васил Левски" 320, и от Сдружение "ОФРОУД КЛУБ ЧЕРНО МОРЕ ВАРНА", с [ЕИК] 1 спортен обект, както следва: Учебен кабинет гр. Варна, ул. "Прилеп" 66. Поради възникнали съмнения за съответствието на три от посочените от Федерацията и членуващите в нея спортни клубове обекти, а именно 1) Полигон и учебен кабинет гр. София, ул. "Момкова баня" 13, собственост на Съюз на българските автомобилисти (СБА); 2) Полигон и зала за обучение гр. Стара Загора, бул. "Никола Петров" 20, собственост на СБА, и 3) Писта - гр. Попово, Западна индустриална зона, собственост на СБА, с изискванията на чл. 102, ал. 1 ЗФВС, КЛР е взела решение, обективирано в горепосочения Протокол 1/06.04.2022 г., да се извърши допълнителна проверка с цел събиране на доказателства за тези три обекта, фигуриращи в списъците по чл. 21, ал. 1, т. 14, вр. чл. 20, т. 9 и чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗФВС. За изясняване съответствието с изискванията на закона на първия обект административният орган е отправил запитване, заведено с вх. POK21-EB00-1173/18.11.2021 г. по описа на Столична община (СО) район "Овча купел". С писмо с вх. 16-00-25/14.04.2022 г. по описа на ММС, кметът на СО район "Овча купел" е посочил, че след проверка на място от служители на районната администрация по чл. 223, ал. 2 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) е установено, че в имота урегулиран поземлен имот (УПИ) II "за база СБА, КОО, инженерна инфраструктура и озеленяване" по плана на кв. "Овча купел актуализация", са разположени три сгради в добро техническо състояние двуетажна масивна административно-обслужваща, пункт за годишен технически преглед (ГТП) и допълнителна сграда, ремонтирани и действащи, като на уличната регулационна линия има трафопост, частично изнесен пред УПИ. Изложено е още, че имотът е частна общинска собственост по силата на акт за частна общинска собственост (АЧОС) 1329/22.03.2021 г., а посоченият в запитването договор за замяна, сключен между СО и СБА, не е отразен в базата данни на АГКК и в графичния модел СОФКАР. Обектът отговаря на чл. 53, т. 6 от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, а съгласно общия устройствен план (ОУП) на СО същият попада в зона "Жм" (жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване). КЛР е извършила служебна справка в поддържаната на общодостъпния интернет адрес [интернет адрес] Кадастрално-административна информационна система (КАИС), в резултат на което и във връзка с установените от представените от кмета на СО район "Овча купел" данни и писмени документи, е стигнала до извод, че проверяваният спортен обект не отговаря на изискванията по чл. 102, ал. 1 ЗФВС, т.к. не представлява недвижим имот или част от него, който съгласно подробен устройствен план (ПУП) е предназначен за спортни функции. С оглед установяване на обстоятелствата по отношение на третия обект министърът на младежта и спорта е изпратил писмо с изх. 08-00-120/04.05.2022 г. по описа на ММС до кмета на община Попово, съдържащо искане за представяне на наличната в общината информация за имота съгласно чл. 9 ЗУТ, както следва: точен адрес, идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Попово и/или партиден номер, наличие на изградени и/или поставени преместваеми обекти и съоръжения върху имота, включително спомагателни и обслужващи обекти и помещения, свързани с неговото функциониране със съответен идентификатор, предназначение на поземления имот и сградите и фактическо ползване на имота. В отговор на отправеното запитване кметът на община Попово с писмо с изх. 04-25-1#1/16.05.2022 г. по описа на общината, е представил на вниманието на министъра на младежта и спорта скици на поземлен имот с идентификатор 57649.63.13 по КК и КР на гр. Попово, както и на находящите се в него сгради, където са описани и идентификаторите и предназначението им. Посочил е, че съгласно ОУП на гр. Попово имотът с описания идентификатор попада в устройствена зона СП-а (Спорт и атракции), има административен адрес в гр. Попово, ул. "Крайградска" 2, и върху него е изградена картинг писта. Комисията е заключила, че доколкото не е налице ПУП, който да отрежда имота за спортни функции, и още повече, след като в него е изградена картинг, а не автомобилна писта, а лицензът е за вида спорт "автомобилен спорт", то не може да се приеме, че обектът е в съответствие с чл. 102, ал. 1 ЗФВС, и по-специално с предписанието същият да е за спорта, за който е издаден конкретният лиценз. С оглед всички събрани в хода на проверката доказателства КЛР е приела, че АФБ е представила неверни данни по чл. 21, ал. 1, т. 14, във връзка с чл. 20, ал. 1 , т. 9, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗФВС, т.к. от една страна, при подаване на заявлението си, и по-специално чрез прилагане на списък по Образец 6 към него, Федерацията е посочила, че разполага със седем спортни обекта на територията на страната за развитие на тренировъчната и състезателната дейност за вида спорт, а същевременно, тези обекти не отговарят на изискванията по чл. 102, ал. 1 ЗФВС, и от друга единадесет от общо петнадесет спортни клуба членове на АФБ, а именно - Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ СПИЙД РАЛИ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МАСТЪР ДРИФТ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ ЪРБАН КАРТИНГ СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ МИША СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ АВТО СПОРТ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ Т-МАКС СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ СПИЙД РЕЙД", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ ЗЕТ РЕЙСИНГ АВТО СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ ЗЕТ МОТОР СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МОМО РЕЙСИНГ", с [ЕИК], и Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ АВТОТРАНС РЕЙСИНГ ТИЙМ", с [ЕИК], са посочили в списъците си спортните обекти Полигон и зала за обучение гр. София, ул. "Момкова баня" 13, и Учебен кабинет гр. София, ж.к. "Младост 3" срещу бл. 353, които не отговарят на изискването за "спортен обект" по чл. 102, ал. 1 ЗФВС. Застъпено е становище, че обектът на ул. "Момкова баня" 13 не е предназначен за спортни функции, а за движение и транспорт, видно от предоставената от СО район "Овча купел" информация. Аналогично е заключението на Комисията и по отношение на втория посочен обект. Установеното несъответствие на декларираните от клубовете спортни обекти според КЛР е следвало да бъде отстранено от федерацията, в чиято тежест е вменен контролът по спазване на изискванията по чл. 102, ал. 1 ЗФВС съгласно чл. 15, ал. 2, т. 3 с.з. Наред с горното, проверяващата комисия е достигнала до извод, че три от членуващите в АФБ спортни клубове, а именно Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ СПИЙД РЕЙД", Сдружение КЛУБ 4Х4 ЕКСПЕРТ" и Сдружение "ОФРОУД КЛУБ ЧЕРНО МОРЕ ВАРНА", не отговарят на изискването на чл. 14, т. 1 ЗФВС, т.к. в наименованията им не се съдържа думата "клуб" и думи, указващи извършването на спортна дейност. Въз основа на констатациите от извършените проверки, първите обективирани в Протокол 2/16.05.2022 г., Комисията е предложила на министъра на младежта и спорта да отнеме издадения на АФБ лиценз за осъществяване на дейност на спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт "автомобилен спорт", издаден със Заповед РД-10-2/19.04.2019 г. Министърът на младежта и спорта, възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол, е постановил оспорения административен акт, с който на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС е отнел издадения с негова Заповед РД-10-2/19.04.2019 г. на АФБ безсрочен спортен лиценз 1 за вида спорт "автомобилен спорт". Възпроизвеждайки дословно извършените с двата протокола от работата на комисията установявания, административният орган е потвърдил заключението за представени от АФБ неверни данни, които доколкото са обусловили преценката за наличие на предпоставките за предоставяне на спортния лиценз, съставляват основание за неговото отнемане съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС. Настоящият състав на Върховния административен съд, като съобрази становищата на страните, приобщените с административната преписка документи, както и допълнително представените и приети в съдебното производство писмени доказателства, приема следното от правна страна: Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при надлежно упражняване на нормативно възложената му регулаторна функция и в изпълнение на предоставените му с чл. 24, ал. 1 ЗФВС правомощия. Същият е постановен в изискуемата форма с излагане на мотивите, обуславящи възприетия правен резултат, с едно изключение, което за прегледност и систематизация на изложението ще бъде обсъдено заедно с твърдението за противоречие на волеизявлението с приложимите материалноправни разпоредби. Предвид обхвата на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът дължи преценка и дали не е допуснат порок, отразяващ се на валидността на атакуваното властническо волеизявление. Доколкото като критерий за нищожност на административен акт в правната теория и съдебната практика се сочат: пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законова опора; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно административно нарушение, а в конкретния случай не е налице нито една от визираните хипотези, то атакуваната заповед е и валиден индивидуален административен акт. Спорно по делото, видно от застъпените от страните тези, е съответствието на акта с материалния закон като негатив на изискването за неговата законосъобразност съгласно чл. 146, т. 4 АПК, както и спазването на административнопроизводствените правила като отражение на изискването по чл. 146, т. 3 АПК, и съобразяването с целта на закона по смисъла на т. 5 с.з. Основателно е на първо място, възражението на жалбоподателя, че при издаването на оспорената в настоящото производство заповед министърът на младежта и спорта е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според административноправната теория, възприета и в съдебната практика на Върховния административен съд, такова нарушение има, когато липсата му хипотетично би могла да доведе до различен правен резултат по съществото на спора. В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че Федерацията не е била уведомена за започналото административно производство по отнемане на притежавания от нея спортен лиценз. Сдружението не е било запознато и с констатациите от извършените проверки, въз основа на които е издаден и крайният административен акт, рефлектиращ по неблагоприятен начин върху правната му сфера като лицензиант. По аргумент от чл. 25, ал. 3 АПК когато производството не е започнало по искане на заинтересованото лице, каквато впрочем е и настоящата хипотеза, доколкото законът не предвижда подаването на сигнал като елемент от фактическия състав на проверката за наличие на предпоставките по чл. 24 ЗФВС, обуславящи отнемането на предоставения спортен лиценз, датата на започване на производството е тази, на която е извършено първото процесуално действие по него. Законът не само задължава административния орган да уведоми известните заинтересовани граждани и организации за започналото производство (Сравн.: чл. 26, ал. 1 АПК), но и регламентира изрично правото на тези субекти да участват в процеса, като преглеждат документите по преписката, вкл. си правят бележки или извадки, съответно копия от тях, и изразяват становища по събраните доказателства и направените искания, и самите те правят искания и представят доказателствата, с които разполагат (Вж.: чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК). Естествено продължение на тези принципни правила, доразвиващи конституционното право на защита, е императивната разпоредба на чл. 35 с.з., според чието предписание актът се издава едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени или направени. Дали правоимащите лица ще се възползват от възможността да се включат активно в изясняването на спорните въпроси, обуславящи крайния резултат, или ще предпочетат да не вземат участие във воденото производство, е въпрос, предоставен на тяхната лична преценка. Но за да имат право на избор измежду посочените законови възможности, е необходимо тези лица да са били уведомени поне за това, че по отношение на тях са предприети съответните процесуални действия, респ. че е започнало производство, изходът от което може да рефлектира върху тях, а по-нататък и да са запознати с фактите и обстоятелствата, установени в хода на извършените проверки и станали повод за упражняване на съответното разпоредително правомощие. Нарушението на процесуалните регламенти на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК според настоящия състав на Върховния административен съд е и съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, т.к. информирането на лицензианта за висящото производство по отнемане на разрешението му за извършване на дейност като спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС, и предявяване на документите, отразяващи работата на КЛР, би позволило на Сдружението да се запознае с намеренията на административния орган и с извършените констатации, както и да изложи евентуално противостоящата си теза, като представи доказателства за застъпеното становище, както е сторил чрез инициираното пред настоящата инстанция съдебно оспорване. Видно от обстоятелствената част на атакуваното волеизявление, дискусионният въпрос в случая е концентриран върху това дали в лицензионното производство, завършило с издаването на лиценза на АФБ, са представени неверни данни относно спортните клубове и спортните обекти, с които Федерацията и нейните клубове са посочили, че разполагат. В този смисъл и Сдружението е можело да представи доказателства или поне да опровергае доводите на органа, като повлияе на преценката му за наличие на проверяваните предпоставки. Още повече, че именно то носи доказателствената тежест да установи подлежащия на доказване юридически факт, доколкото твърдението на органа, че данните са неверни, е отрицателен такъв, който съгласно общата теория на административното право не се доказва, а предмет на установяване е противостоящият му положителен. Именно описаната възможност за промяна в крайния резултат по спора квалифицира допуснатото нарушение като отменителен порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Неоснователен е обаче доводът, че и нередовната процедура по съобщаване на издадения акт също съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Уведомяването на участвалите в производството лица за издаването на акта е техническо действие, регулирано от разпоредбата на чл. 61, препращаща към чл. 18а АПК, чието опорочаване рефлектира върху проявяването на последиците на постановеното властническо волеизявление в обективната действителност, и по-специално върху възможността за неговото изпълнение (Вж.: чл. 90, ал. 1 АПК) и срочност на извършеното административно и/или съдебно оспорване (Сравн.: чл. 84 и чл. 149 АПК). Съобщаването не е елемент от фактическия състав на волеизявлението, затова и не оказва твърдяното влияние върху неговото съдържание и законосъобразност. Несподелимо е и възражението за допуснато чрез несъобразяване на срока по чл. 111, ал. 4 АПК и чл. 46, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерството на младежта и спорта, приет с ПМС 142 от 8.07.2013 г., обн., ДВ, бр. 62 от 12.07.2013 г. (в относимата редакция от 19.05.2020 г.) (Устройствения правилник) съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нормите на чл. 46, ал. 5 Устройствения правилник и чл. 107, ал. 4 АПК съдържат легална дефиниция на понятието "сигнал", като го определят по идентичен начин и чрез целта, за която може да бъде използван, а именно с оглед установяване на злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. В случая, видно от съдържанието на депозирания на 19.07.2021 г. "сигнал", който впрочем дори не е цитиран в административния акт като основание за образуване на производството, подателят излага твърдения, навеждащи съмнения относно наличие на предпоставките за отнемане на лиценза на АФБ, и предявява претенция за извършване на съответната проверка в контекста на правомощието по чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС. Възможността за сезиране на съответния компетентен орган по реда на чл. 46, ал. 5 Устройствения правилник, респ. чл. 107, ал. 4 АПК обаче е властнически механизъм за отстраняване на допуснати нарушения при работата на компетентните органи и съществено се различава от искането за извършване на проверка за наличие на съществуващо основание за отнемане на спортен лиценз, какъвто е случаят. Липсата на твърдения за извършени нарушения, респ. обстоятелства от категорията на изброените в чл. 107, ал. 4 АПК или чл. 46, ал. 5 Устройствения правилника практика дисквалифицира искането като сигнал по смисъла на описаната нормативна регламентация. Точно защото сигналите касаят извършени нарушения, а не преценка на органа по същество досежно материалноправните предпоставки за упражняване на съответното властническо правомощие, всъщност е и предвидената от законодателя двугодишната преклузия за сезиране на органа. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното следва да се посочи и, че съдебната ревизия на заключението на административния орган по сигнали и предложения е недопустима (Сравн.: чл. 118, ал. 3 и чл. 124, ал. 4 АПК), поради което срочността на подадения сигнал, дори сезирането от 19.07.2021 г. да се приеме за такъв по смисъла на чл. 46, ал. 5 Устройствения правилник, респ. чл. 107, ал. 4 АПК, не подлежи на съдебна проверка, още повече в производство като настоящото във връзка с оспорване на издаден индивидуален административен акт за отнемане на съответния спортен лиценз. Както правилно сочи жалбоподателят, освен отменителният порок по чл. 146, т. 3 АПК, актът страда и от този по чл. 146, т. 4 с.з., а именно противоречие с материалния закон. Основанията за отнемане на лиценз за извършване на спортна дейност са регламентирани в чл. 24, ал. 1 ЗФВС. Съгласно цитираната разпоредба министърът на младежта и спорта отнема спортния лиценз, когато спортната федерация: 1) не отговаря на изискване по чл. 20 (т. 1); 2) е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на спортния лиценз (т. 2); 3) е допуснала извършването на системни нарушения на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4 (т. 3); 4) е извършила или допуснала извършването на системни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му извън тези по т. 3 (т. 4); 5) не започне да извършва дейност съгласно програмата по чл. 20, т. 7 в 6-месечен срок от издаването на спортния лиценз (т. 5); 6) не представи в 6-месечен срок от издаването на спортния лиценз окончателен договор по чл. 21, ал. 1, т. 14 (т. 6); 7) има просрочени задължения, свързани с използването на спортни обекти собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала (т. 7); 8) е изразходвала незаконосъобразно или не по предназначение паричните средства, предоставени по реда на този закон (т. 8); 9) не е представила в срок документите по чл. 30, ал. 2 или представените документи не отговарят на изискванията на този закон (т. 9); 10) няма приет за съответната година държавен спортен календар или не е изпълнила приетия за предходната година (т. 10); 11) не е изпълнила влязла в сила принудителна административна мярка (т. 11); 12) (доп. ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 1.03.2020 г.) е с отнето или прекратено членство в съответната международна спортна организация с влязъл в сила акт на международната организация или с отнети от член на международната спортна организация права за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт (т. 12). В случая, като основание за отнемане на издадения на АФБ спортен лиценз, е посочена нормата на чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС - спортната федерация е представила неверни данни, които са послужили като основание за подновяване на спортния лиценз. От фактическа страна са изложени следните четири групи твърдения: 1) АФБ е представила списък по Образец 6 към чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗФВС, в който е посочила, че разполага със седем спортни обекта, които обаче не отговарят на изискването на чл. 102, ал. 1 ЗФВС; 2) единадесет от общо петнадесет спортни клуба, а именно - Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ СПИЙД РАЛИ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МАСТЪР ДРИФТ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ ЪРБАН КАРТИНГ СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ МИША СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ АВТО СПОРТ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ Т-МАКС СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ СПИЙД РЕЙД", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ ЗЕТ РЕЙСИНГ АВТО СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ ЗЕТ МОТОР СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МОМО РЕЙСИНГ", с [ЕИК], и Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ АВТОТРАНС РЕЙСИНГ ТИЙМ, с [ЕИК], са включили в списъците си по образец съгласно чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗФВС спортните обекти - Полигон и зала за обучение гр. София, ул. "Момкова баня" 13, и Учебен кабинет гр. София, ж.к. "Младост 3" срещу бл. 353, които не отговарят на изискването за "спортен обект" по чл. 102, ал. 1 ЗФВС, а неизпълнението на чл. 20, т. 9, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗФВС е довело до неизпълнение на чл. 20, т. 5 ЗФВС спортната федерация да има за членове не по-малко от седем спортни клуба със седалище най-малко в три административни области в страната, които отговарят на изискванията на чл. 15 ЗФВС; 3) три от спортните клубове, а именно - Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ СПИЙД РЕЙД", Сдружение "КЛУБ 4Х4 ЕКСПЕРТ" и Сдружение "ОФРОУД КЛУБ ЧЕРНО МОРЕ ВАРНА", не отговарят на изискването на чл. 14, т. 1 ЗФВС, т.к. в наименованията им не се съдържа думата "клуб" и думи, указващи извършването на спортна дейност, поради което попълвайки декларациите си по образец съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗФВС, посочените клубове са представили неверни данни и 4) в управителните органи на Сдружение "КЛУБ 4Х4 ЕКСПЕРТ" има свързани лица, поради което заявявайки обратното в списъка на спортните клубове членове на Федерацията (Образец 3 към чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗФВС), АФБ е представила неверни данни, че клубът съответства на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗФВС. Преди всичко и в продължение на изложеното от настоящия състав на съда становище за допуснат порок при мотивирането на акта следва да се посочи, че в първите две групи фактически обстоятелства се съдържа твърдение, че обектът, наименуван Учебен кабинет, находящ се в гр. София, ж. к. "Младост 3" срещу бл. 353, не отговаря на изискванията за спортен обект. В оспореното волеизявление обаче липсва дължимата аргументация на този извод. Вярно е, че съгласно възприетото в Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на Върховния съд, ОСГК, разрешение мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, например в документ от административната преписка, послужила за издаването му, каквито са в случая протоколите от работата на назначената КЛР. Но нито в Протокол 1/06.04.2022 г. (л. 140 л. 146 от делото), нито в Протокол 2/16.05.2022 г. (л. 147 л. 156 от делото) е обоснована тази констатация с конкретни факти и обстоятелства. Тъкмо напротив видно от съдържанието на първия протокол, съмненията за съответствие на спортните обекти касае три обекта, сред които не фигурира учебният кабинет в гр. София, ж.к. "Младост 3" срещу бл. 353. На стр. 7 от втория протокол е посочено, че заключението на Комисията по отношение на този обект е за неговото несъответствие с предписанията на чл. 102, ал. 1 ЗФВС, но това декларативно изявление, възпроизведено дословно в административния акт, не позволява на съда да осъществи цялостния съдебен контрол, който дължи при настоящото сезиране. Затова и това твърдение е незаконосъобразно на собствено основание. По същество, нито една от четирите групи твърдения не се идентифицира с предпоставките, визирани в чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС, за отнемане на спортния лиценз на федерацията. На първо място, нито Федерацията, нито отделните спортни клубове, са представили неверни данни за съответствие на спортните клубове с изискванията на чл. 102, ал. 1 ЗФВС. За да бъде осъществен съставът на чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС, е необходимо спортната федерация да е представила неверни данни и именно тези данни да са послужили като основание за издаване на лиценза. Действително, едно от изискванията, които законът поставя спрямо субекта, който иска да придобие правата на спортна федерация по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗФВС, е или той, или негови членове да разполагат със спортни обекти на територията на страната за развитие на тренировъчната и състезателната дейност за вида спорт (Сравн.: чл. 20, т. 9 ЗФВС). За удостоверяване на този факт законодателят е предвидил съгласно чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗФВС федерацията да прилага към заявлението си списък по образец на спортните обекти по чл. 20, т. 9 с приложени документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор след издаване на спортен лиценз. Видно от приложения на л. 672 л. 673 от настоящото дело списък, попълнен по утвърдения Образец 6 към чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗФВС на АФБ, последният достъпен на интернет адрес https://egov.bg/wps/wcm/connect/213d89e2-7c91-4cd1-ba00-9ce784928346/145703SPISv01.pdf?MOD=AJPERES&CVID=nGLpPZc, Федерацията е представила данни за декларираните спортни обекти, които се свеждат единствено до тяхното наименование, местонахождение, собственост, помещения или части от обекта, които се ползват, документи, въз основа на които се ползват обектите (актове за собственост, договори и др.), начало и срок на ползването. Същото се отнася и за информацията, предоставена от единадесетте спортни клуба по отношение на цитираните в акта два обекта (Вж.: списъка на Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ СПИЙД РАЛИ ТИЙМ" на л. 253 от делото, списъка на Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МАСТЪР ДРИФТ ТИЙМ" на л. 270 от делото, списъка на Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ ЪРБАН КАРТИНГ СПОРТ" на л. 276 от делото, списъка на Сдружение "КЛУБ МИША СПОРТ" на л. 285 от делото, списъка на Сдружение "КЛУБ АВТО СПОРТ ТИЙМ" на л. 293 от делото, списъка на Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ Т-МАКС СПОРТ" на л. 305 от делото, списъка на Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ СПИЙД РЕЙД" на л. 336 от делото, списъка на Сдружение "КЛУБ ЗЕТ РЕЙСИНГ АВТО СПОРТ" на л. 344 от делото, списъка на Сдружение "КЛУБ ЗЕТ МОТОР СПОРТ" на л. 352 от делото, списъка на Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МОМО РЕЙСИНГ" на л. 360 от делото и списъка на Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ АВТОТРАНС РЕЙСИНГ ТИЙМ" на л. 368 от делото). Други данни по отношение на спортните обекти, видно от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, включваща цялата преписка по издаването на лиценза, не са били излагани пред лицензиращия орган, поради което и констатацията, че са представени неверни такива по отношение на съответствието на тези обекти с изискванията на чл. 102, ал. 1 ЗФВС, и по-специално с функционалното предназначение на декларираните поземлени имоти и находящите се в тях обекти и съоръжения, а в този смисъл и евентуалната им връзка с конкретния вид спорт, е явно нелогична и категорично несъответна на обективната истина. След като нито федерацията, нито клубовете са се ангажирали с изявление досежно качествата на обектите в контекста на цитираната в атакувания административен акт разпоредба на чл. 102, ал. 1 ЗФВС, то няма как да се формулира заключение дали тази (липсваща) преценка е вярна или не. Ето защо е неотносимо към крайния резултат по делото и възражението на ответника, застъпено в представените по делото писмени бележки, че жалбоподателят не е успял да докаже съответствието на обектите с изискването на чл. 102, ал. 1 от закона. Изложеното прави обсъждането на възражението на жалбоподателя за приложимост на §5 ПЗР на ЗФВС безпредметно. След като не е декларирано съответствие с чл. 102, ал. 1 ЗФВС, то темпоралното действие на тази норма, регулирано от посоченото предписание на §5 ПЗР на закона, не е част от спорния въпрос и не допринася по никакъв начин за изясняването му. В контекста на горното, несъстоятелна е и изложената в административния акт теза, че по силата на чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗФВС спортната федерация е следвало да провери дали спортните обекти, заявени от членуващите в нея спортни клубове, отговарят на изискванията на чл. 102, ал. 1 с.з., и че в резултат на неизвършената проверка са посочени неверни данни. Декларацията, която клубовете представят с оглед вписването им като членове на спортната федерация, е същата, която последната прилага към заявлението си по чл. 21, ал. 1, т. 14 от закона. В този смисъл е текстът на посочената от министъра на младежта и спорта разпоредба чл. 15, ал. 2, т. 3, според която клубът представя "списък по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 14 на спортните обекти на клуба с приложени документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор". По тази причина и обстоятелството дали клубовете са декларирали отговарящи на чл. 102, ал. 1 ЗФВС спортни обекти не се включва в обема информация, с която разполага и съответно проверява федерацията. Контролът за спазване на това законово правило, обратно на застъпената от административния орган теза, е съвсем друг. В противоречие с материалния закон е и изводът на регулаторния орган, че несъответствието на федерацията по чл. 20, т. 9, респ. на спортните клубове по чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗФВС, мотивирано с деклариране на несъответни на законовите изисквания спортни обекти, е довело до неизпълнение на условието по чл. 20, т. 5 ЗФВС. По силата на посочената т. 5 спортната федерация следва да има за членове най-малко седем спортни клуба със седалище най-малко в три административни области в страната, които отговарят на изискванията на чл. 15. Според предписанието на чл. 15, ал. 1 от закона спортен клуб може да е член на спортна федерация, ако отговаря на изискванията на чл. 14, и в този смисъл: 1) наименованието му включва сумата "клуб" и думи, които указват извършването на спортна дейност; 2) предметът му на дейност включва физическа активност, спорт или съответен обединяващ принцип по чл. 13, ал. 1; 3) има сключен договор с треньорски кадри по съответния вид спорт, а ако е многоспортов клуб най-малко по един вид спорт, в който са регламентирани правата и задълженията им; и 4) в него членуват само физически лица, когато е сдружение с нестопанска цел, с изключение на спортните клубове по чл. 43, ал. 1, т. 2, на които може да е учредител висше училище, и ако съгласно чл. 15, т. 1 - не е член на друга спортна федерация, съответно многоспортова федерация, освен в случаите, в които законът изрично допуска да членува в повече от една спортна федерация; т. 2 - членовете на управителния му орган не са свързани лица, и т. 3 - членовете на управителния му орган и свързани с тях лица не са членове на управителен орган на друг спортен клуб, който е член на същата спортна федерация. За да бъде приет във федерацията, спортният клуб представя документите по чл. 15, ал. 2, т. 1 т. 3 ЗФВС, а именно - декларация по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 8 за съответствието му с изискванията на ал. 1, списък по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 9 и доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в клуба, както и договорите с тези лица, и списък по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 14 на спортните обекти на клуба с приложени документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор. Очевидно законът не регламентира задължение за спортния клуб да разполага със спортни обекти, още по-малко го дисквалифицира като такъв, ако не ги притежава. Нещо повече императивното изискване на закона за издаване на лиценз на спортна федерация е или тя, или нейните членове да разполагат със спорни обекти (Вж.: чл. 20, т. 9 ЗФВС in fine). Въведената алтернативност, в допълнение към липсата на подобно условие сред изчерпателно изброените изисквания в чл. 14 и чл. 15 към клубовете, прави заключението, отричащо качеството на спортен клуб на такива, които не разполагат със спортни обекти, невярно. Третата и четвъртата група твърдения също не обуславят разпоредения правен резултат. Хипотезата по чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС, както се посочи по-горе в изложението, изисква освен обоснована констатация за предоставени в хода на лицензионното производство неверни данни, и още една кумулативна предпоставка, а именно точно тези данни да са довели до предоставянето на лиценза. В този смисъл, независимо дали данните са верни или както органът поддържа неверни, ако те не са предопределили произнасянето на административния орган със Заповед РД-10-2/19.04.2019 г., обективираща волеизявление за предоставяне на АФБ на спортен лиценз 1 за осъществяване на дейност на спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт: "автомобилен спорт", не е налице и основание за отнемане на лиценза по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС. От данните по делото става ясно, че към заявлението си АФБ е приложила списък по утвърдения Образец 3 към чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗФВС (последният достъпен на интернет адрес https://egov.bg/wps/portal/egov/dostavchitsi%20na%20uslugi/ministerstva/uslugi-1202/1457) на спортните клубове нейни членове, приложен на л. 241 л. 242 от делото, видно от който броят на клубовете, членуващи към момента на заявяване в АФБ, е петнадесет, а именно Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ СПИЙД РАЛИ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МАСТЪР ДРИФТ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ ЪРБАН КАРТИНГ СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ МИША СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ АВТО СПОРТ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ Т-МАКС СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "АВТОМОБИЛЕН СПОРТЕН КЛУБ ФАНАТИК", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ БЕРКУТ АВТО СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "АВТОМОБИЛЕН КЛУБ СПИЙД РЕЙД", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ ЗЕТ РЕЙСИНГ АВТО СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ ЗЕТ МОТОР СПОРТ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ МОМО РЕЙСИНГ", с [ЕИК], Сдружение "СПОРТЕН КЛУБ АВТОТРАНС РЕЙСИНГ ТИЙМ", с [ЕИК], Сдружение "КЛУБ 4 Х 4 ЕКСПЕРТ", с [ЕИК] и Сдружение "ОФРОУД КЛУБ ЧЕНО МОРЕ ВАРНА", с [ЕИК]. В този смисъл дори три от клубовете да са представили декларации с невярно съдържание досежно съответствието им с изискванията на чл. 14 и/или чл. 15 ЗФВС, просто математическо изчисление показва, че във федерацията са членували още дванадесет спортни клуба, чието съответствие с чл. 14 и чл. 15 от закона не е спорно. Следователно информацията за тези три клуба не е определила крайното решение на министъра на младежта и спорта за предоставяне на спортния лиценз на АФБ, поради което и нейната евентуална неистинност не съставлява основание за отнемането на правата на Федерацията по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС. В отговор на изложеното от министъра на младежта и спорта становище, че самият факт на представяне на неверни данни, независимо от рефлексията им върху конкретното правоотношение, е достатъчен за обосновка на разпоредения правен резултат, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че съдържащите се в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС материалноправни предпоставки са две и при условията на кумулативност, а в този смисъл и липсата на една от тях, в случая неповлияването на крайния изход от извършеното деклариране, обезсмисля разглеждането на другата. Горното налага споделяне на довода на оспорващия за материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, съставляваща основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Макар и без рефлексия върху крайния извод на настоящия съд по спора, следва да се посочи, че оплакванията на жалбоподателя за несъответствие на акта с целта на закона, както и за допуснато нарушение на чл. 6 АПК, са неоснователни. Преди всичко трябва да се акцентира на обстоятелството, че в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗФВС административният орган действа в условията на обвързана компетентност и в този случай разпоредбата на чл. 6 АПК следва да се тълкува като изискване за спазване на целта на закона. (В този смисъл вж.: Решение 1941/16.02.2021 г. , постановено по адм. дело 8961/2019 г., VII о. на Върховния административен съд). В настоящия случай целта на закона е спазена и не е налице превратно упражняване на властнически правомощия. Съгласно чл. 2 ЗФВС, целта на ЗФВС е да: осигури организацията на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност; създаде условия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност; осигури възможност за развитие на спортния потенциал на нацията чрез създаване на условия за практикуване на спорт за високи постижения; насърчава инвестициите за изграждането и управлението на спортните обекти и използването им в обществен интерес. Законодателят е този, който преценява с какви средства следва да се обезпечи постигането на тези цели. Чисто хипотетично дали представянето на неверни данни, послужили като основание за издаване на лиценза, е обстоятелство, което следва да има за правна последица отнемане на лиценза, е въпрос, който не може да бъде преценяван през призмата на чл. 6 или дори чл. 146, т. 5 АПК, т.к. е решен на законодателно ниво. За настоящия случай е от значение дали жалбоподателят действително е представил неверни данни в лицензионното производство, т.к. с наличието на тези правнорелевантни факти е мотивиран оспореният индивидуален административен акт. Липсата на предпоставките от избраната разпоредба не означава превратно упражняване на власт, а материална незаконосъобразност на волеизявлението. Неотносими към настоящия правен спор са фактите, свързани с производствата, образувани пред министъра на младежта и спорта, по заявленията за издаване на спортен лиценз от Сдружение "Българска федерация по автомобилен спорт" и Сдружение "Българска федерация по авто, мото и офроуд туризъм". Фактическото основание, възприето от органа при постановяване на заповедта за отнемане на лиценза на АФБ, е свързано с истинността на представените от спортната федерация при подаване на заявлението й данни и тяхната рефлексия върху преценката на органа за предоставяне на лиценза. По тази причина и обстоятелствата във връзка с производствата, образувани след проявлението на тези релевантни факти, не попадат в обхвата на преценката относно законосъобразността на заповедта по чл. 24, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗФВС, в т.ч. и съответствието й с целта на закона по чл. 146, т. 5 АПК. Същото се отнася и за твърдяното превратно упражняване на власт, аргументирано с приложени принудителни административни мерки, свързани с организацията на тренировъчната и състезателната дейност на федерацията. Макар по правни последици мерките, с които се ограничава дейността на федерацията, да се доближават до заповедта за отнемане на лиценза, то не може да се приеме, че едното изключва другото. Основанията, както и времевият обхват на действие на двете правомощия са съвсем различни, поради което и органът, знаейки за действаща ПАМ по отношение на Сдружението, не търпи ограничение досежно възможността си да отнеме лиценза, при наличие на съответните предпоставки за това. С оглед изложеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата на АФБ е основателна и следва да бъде уважена, като атакуваната с нея заповед бъде отменена поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. При този изход на делото и своевременно заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, ММС администрацията, в която понастоящем се намира органът издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на АФБ разноски за настоящото производство пред Върховния административен съд, Седмо отделение, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 1022 (хиляда и двадесет) лева Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение