Решение № 8187 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2016 г.

Решение № 8187 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби: от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - В. Т. при Централното управление на Националната агенция за приходите ЦУ на НАП, срещу Решение № 13 от 29.01.2016 г., постановено по адм. дело № 798/2015 г. по описа на Административен съд /АС/ - В. Т., в частта в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 151300687/23.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 488/25.10.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП и от "Л. 2012" ЕООД, гр. П. чрез процесуален представител срещу горепосоченото решение в частта в която е потвърден ревизионният акт. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - В. Т. се излагат доводи за неправилност на решението, в оспорената му част, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в решението е направена неправилна преценка на събраните доказателства. В заключение се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Л. 2012" ЕООД - П., не взема становище по касационната жалба. В касационната жалба на "Л. 2012" ЕООД са изложени доводи за нищожност на обжалваното решение в частта касаеща отказано право на данъчен кредит от ЕТ "И. - Х. Х.", с предмет на доставките услуги. В останалата част, касатора намира решението за неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част, отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т., чрез процесуален представител в отговор на касационната жалба представя становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. и за неоснователност на касационната жалба подадена от "Л. 2012" ЕООД. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС, с Решение № 11772/9.11.2015 г., постановено по адм. дело № 10789/2014 г. Върховният административен съд е отменил Решение № 305/14.07.2014 г. на Административен съд В. Т. по адм. дело № 1046/2013 г., а делото е върнато за ново разглеждане съгласно дадени указания. Разгледаният спор от АС - В. Т., касае непризнаването на данъчен кредит по издадените от доставчиците ET "И. - Х. Х.", "И." ЕООД, "Н." ЕООД и "В. С. 81" ЕООД фактури, които документират без изключение доставка на пшеница, реколта 2012 г. според договорените в отделните договори клаузи за доставките за всяка от фактурите. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 12 837,88 лв. по фактури № 306/05.07.2012 г., № 307/6.07.2012 г., № 308/10.07.2012 г., 312/23.07.2012 г., № 313/24.07.2012 г., и 320/27.07.2012 г., както и частично право на данъчен кредит в размер от 1883,52 лв. по фактура № 311/22.07.2012 г. на доставчика Х. Х. в качеството му на едноличен търговец "И. - Х. Х." и право на данъчен кредит в общ размер от 14 568,24 лв., както и по фактури № 93/31.08.2012 г. и № 101/1.09.2012 г. на доставчика "Н." ЕООД. Решението в частта, в която е отменен ревизионния акт е правилно. Правилно административният съд е изпълнил дадените указания с Решение № 11772/9.11.2015 г., постановено по адм. дело № 10789/2014 г., като е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложил собствени мотиви по спорните по делото въпроси. Правилно и обосновано е заключението, досежно издадените фактури № 306/5.07.2012 г., № 307/6.07.2012 г., № 308/10.07.2012 г., 312/23.07.2012 г., № 313/24.07.2012 г., и 320/27.07.2012 г. и частично за фактура № 311/22.07.2012 г. на доставчика ЕТ "И. - Х. Х.", че видно от приложените товарителни записи, според които като изпращач е легитимиран имено доставчикът, като превозвачи са посочени съответно: Марти 6, Мантранс и Иге 75, а като получател на стоките е ДЗЛ. Следва да се отбележи, че действително те са подписани или само от превозвача или от превозвача и от представител на ДЗЛ, но обосноваността им се допълва от представените към тях кантарни бележки, в които са вписани абсолютно същите престации като параметри и количества и то на същите дати, и които са подписани и от представителите на съответния превозвач. От друга страна, при проверка извършена при самия доставчик, същият не е отрекъл доставките, а напротив, видно от дадените обяснения, е посочил извършването им, заплащането им от ДЗЛ, посочил е как са товарени и кога, като са представени абсолютно идентични с представените от ДЗЛ доказателства за преките стопански операции - договори, кантарни бележки, товарителници и протоколи. Правилно е заключението на АС, че по отношение на фактури, както следва № 306/5.07.2012 г., № 307/6.07.2012 г., № 308/10.07.2012 г., № 313/24.07.2012 г., и 320/27.07.2012 г., както и за част от фактура № 311/22.07.2012 г. (за количество от 26,15 метрични тона пшеница) необосновано и в разрез с изискванията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 168, а) от Директивата е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на доставките документирани с фактури № 93/31.08.2012 г. и № 101/1.09.2012 г., издадени от "Н." ЕООД според съвкупната преценка на доказателствата, вкл. и на изводите на ВЛ по допуснатата експертиза, води до извода за необоснованост на отреченото правото на приспадане на данъчен кредит. По делото не са установени данни за фиктивно фактуриране на превоз от страна на превозвача, след служебна проверка, АС е установил, че правото на приспадане по техните фактури не е отречено - т.е. транспортните операции са признати като реализирани, каквито констатации има и в протоколите от насрещните проверки на превозвачите, последните ползващи се с материална доказателствена сила. Водени от горното, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. и затова като постановено в съответствие с изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка, са изведени и правните изводи на съда, поради което е налице и неговата обоснованост. Касационната жалба подадена от "Л. 2012" ЕООД е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна Относно изложените доводи за нищожност на обжалваното решение в частта касаеща отказано право на данъчен кредит от ЕТ "И.- Х. Х.", с предмет на доставките услуги. Правилно първоинстанционния съд е определил предмета на делото, като се е позовал на влязло в сила определение № 12308/2014 г. на ВАС, с което в първото касационно производство по молба на от касационният жалбоподател "Л. 2012" ЕООД е оттеглена касационната жалба на дружеството, като по този начин е стабилизирано решение № 305 от 14.08.2014 г., постановено по АД № 1046/2013 г. по описа на АСВТ в частта му, с която е отхвърлена жалбата на жалбоподателя против ревизионния акт в частта му, с която е отказано да приспадането на данъчен кредит по фактури № 264/29.08.2012 г. и № 321/30.07.2013 г. за доставки на услуги от доставчика едноличен търговец "И. - Х. Х.". С обжалваното решение АС е отхвърлил жалбата на "Л. 2012" ЕООД гр. П. срещу РА № 151300687/23.07.2013 г. на ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 488/25.10.2013 г. на Директора на Дирекция ОДОП В. Търново, в частта му, в която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Х. Х. с ЕТ "И. - Х. Х.", "Н." ЕООД, "И." ЕООД и "Вип строй 81" ЕООД Решението на АС В. Т. в тази му част, е постановено при спазване, както на материалния, така и на процесуалния закон, а изводът на съда по съществото на спора относно потвърдените данъчни задължения на лицето, е основан върху подробно обсъждане и преценка на събраните доказателства и установените факти и обстоятелства по делото. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет и обстоятелствата установяващи възникването и правомерното упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Правилно решаващият състав е издирил, тълкувал и приложил относимите правни норми на приложимият национален материален закон - ЗДДС, както и нормите на Директива 112/2006/ЕО и практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на същата. Неоснователни са претенциите изложени от касатора относно неправилност на РА. За да достигне до крайния извод за неоснователност на жалбата и правилност на констатациите в РА, решаващият състав е взел предвид всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установени по делото, като е изложил подробни мотиви за това. В тази връзка подробно са обсъдени и анализирани всички доказателства по делото, в т.ч. изслушаната съдебно-икономическа експертиза и показанията на разпитаните свидетели, поради което не следва да бъдат повтаряни. Конкретни доводи за това са изложени в мотивите и са свързани с преценка на свидетелските показания в аспекта на изводите за наличие на обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице. Изводите на съда почиват на подробен и конкретен анализ на всяка от фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, след съпоставка и преценка на всички представени съпроводителни документи. С оглед на изложеното и след извършване на дължимата проверка по чл. 218 АПК, настоящият състав намира, че решението в обжалваните части е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на процесуалният представител на Директора на "ОДОП" В. Т. за разноски, е частично основателна с оглед спечеления по делото материален интерес и предвид действащата редакцията на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да му бъдат присъдени в общ размер от 28 167, 87 лв. По отношение на искането на "Л. 2012" ЕООД за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат присъдени поради липса на представени доказателства за извършването им. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,