Решение № 11403 от 2.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2010 г.

Решение № 11403 от 2.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗдискр.). Образувано е по жалба на Министерски съвет чрез процесуалните му представители Иванов и Карталска срещу решение № 140 от 15.06.2010 г., постановено по преписка № 212/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), с което е: 1. прието за установено, че по отношение на Анелия Косева, нейният работодател Държавно водно стопанство "Воден - Ири Хисар", чрез директора си, за периода 2006 - 2009 г. не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 2 от ЗЗДискр., и е осъществил административно нарушение по смисъла на чл. 80, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр.; 2. наложено е на основание чл. 80, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. имуществена санкция на работодателя в размер на 250 лв. за това че за периода 2006 г. към датата на постановяване на настоящото решение работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 2 от ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателката; 3. наложени са на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на Държавно водно стопанство "Воден - Ири Хисар" принудителни административни мерки с оглед преустановяване на нарушението по т. 1, както и за отстраняване на вредните му последици му е предписано да изравни допълнителното трудово възнаграждение на Косева съобразно обема на допълнително възложените й задължения, така както е сторено с "касиера" в стопанството, като е даден на работодателя 30-дневен срок от връчване на решението за изпълнение на дадените предписания. Жалбоподателят изтъква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и е необосновано. Неправилно КЗД приела, че е налице неравно третиране на заинтересованата страна Косева, изразяващо се в получаването на различно трудово възнаграждение за полагане на еднакъв труд. Иска се отмяна на решението на КЗД и отхвърляне на жалбата на Косева. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, редовно призована, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованите страни - Анелия Косева и Държавно водно стопанство "Воден - Ири Хисар", редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд, прие за установено следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-2862/30.09.2009 г. на Анелия Косева срещу управителя на Държавно водно стопанство "Воден - Ири Хисар" за упражнен върху нея психически тормоз, и за осъществена срещу същата дискриминация по признак "възраст" и "пол", при упражняване правото на труд, изразяваща се в определяне на по-ниско възнаграждение за съвместяване на работата на пенсионираната й колежка - счетоводител (увеличаване с 20 лв.), в сравнение с касиерката Румяна Проданова, която за съвместяване на задълженията на пенсиониран касиер е получила увеличение със 105 лв. Наред с изложеното, управителят на стопанството за последните пет години е увеличил заплатите на касиерите с по-голям процент от обявения от Постановленията на МС, а нейната заплата - с по-малък процент. Изтъква също така, че през същия период касиерът Рачо Петров и шофьора Басри Мехмед са получавали по-висока брутна заплата от нея. След преценка на допустимостта на жалбата КЗД е пристъпила към изпълнение на процедурата по чл. 55 и сл. от ЗЗДискр., като е изискала и приложила по делото писмени доказателства, необходими за пълното му и всестранно изясняване. За да постанови решението си, КЗД е приела от фактическа страна, че жалбоподателката работи на длъжността "счетоводител" в Държавно водно стопанство "Воден - Ири Хисар" от 1998 г. През 2006 г. при пенсиониране на втория счетоводител, работата й е възложена на Косева, като трудовото й възнаграждение е увеличено от 323 на 351 лв. Прието е въз основа на констатациите на Инспекцията по труда за 2008 г., че заплатата на жалбоподателката е била увеличена съответно с 5.0% и с 10.1 % през месеците юни и юли, на касиера Рачо Атанасов увеличението съответно е с 5.1 % и 10.4 %, а на Румяна Проданова - съответно с 5.1 % и 10.8 %. На следващо място, Комисията е установила, че с касиера на стопанството Проданова, след пенсионирането на колегата й Рачо Атанасов, е сключено допълнително споразумение, считано от 1.09.2009 г., с което на същата й е възложено допълнително да изпълнява длъжността "касиер", като трудовото й възнаграждение е увеличено от 525 лв. на 630 лв. В решението си КЗД е приела също така, че за процесния период, жалбоподателката е имала по-ниски трудови възнаграждения в сравнение с касиерите Рачо Атанасов (500 лв.) и Румяна Проданова (62 лв.). Комисията е приела, че сравнение може да се направи между жалбоподателката, изпълняваща длъжността "счетоводител", и служителите, изпълняващи длъжността "касиер", "които също са от административния персонал и може да се допусне, че изпълняват равностоен труд". В решението си административният орган е дефинирал понятието "равностоен труд", като в тази връзка е цитирано решение № 4180 от 25.04.2007 г. по адм. дело № 7369/2006 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Всичко изложено по-горе, е мотивирало КЗД да приеме, че работодателят на Косева не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 2 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за положен еднакъв или равностоен труд, тъй като същата е изпълнявала възложените й допълнителни задължения, без да получи адекватно за полагания от нея труд възнаграждение, така както е процедирано с касиера Проданова. Мотивирана по този начин, Комисията е постановила акта си. Оспореното решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЗДискр. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в конкретния случай КЗД е изградила изводите си върху част от събраните по административната преписка доказателства и без да вземе предвид възраженията на страните, в частност тези на директора на процесното стопанство, изтъкнати в хода на административното производство. Безспорно по делото е, че жалбоподателката е заемала длъжността "счетоводител" при заинтересованата страна и през 2006 г. се е съгласила да изпълнява работата на втория пенсионирал се счетоводител, във връзка с което й е увеличено трудовото възнаграждение с 28 лв. От обясненията на директора на стопанството (стр. 19), както и от предложението на същия за съкращения на щата с 12 %, се установява, че втората вакантна длъжност на счетоводител е била съкратена през 2008 г. Видно е от Допълнителните споразумения към трудови договори, че основното възнаграждение на жалбоподателката за процесния период, противно на изложеното от нея, е по-високо от това на Румяна Проданова и Рачо Атанасов (например за Косева основното възнаграждение към 1.07.2006 г. е - 420 лв., на Проданова към същата дата е 410 лв., а на Атанасов - 395 лв.; за Косева основното възнаграждение към 1.07.2007 г. е - 462 лв., на Проданова към същата дата е 451 лв., а на Атанасов - 440 лв. и т. н за целия процесен период). Като се има предвид изложеното по-горе, незаконосъобразен е изводът на КЗД, че Държавно водно стопанство "Воден - Ири Хисар", представляван от директора си, не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд. За да се установи нарушение на работодателя съгласно цитираната разпоредба, следва да се установи, че същият е осигурил различно възнаграждение за еднакъв полаган от служителите му труд. В конкретния случай неправилно Комисията е направила сравнение между жалбоподателката, заемаща длъжността "счетоводител" и другите двама служители в стопанството Проданова и Атанасов, и двамата изпълняващи длъжността "касиер". Напълно необосновано специализираният административен орган е направил извод, че става въпрос за служители, за които "може да се допусне, че изпълняват равностоен труд". Дефинирането на понятието "равностоен труд" и произволното позоваване на решение на Върховния административен съд не обосновават този извод на КЗД, който не е подкрепен с никакви други аргументи. Видно от представените по делото длъжностни характеристики, става въпрос за различни трудови позиции с различни задължения, а от представените по делото Допълнителни споразумения към трудовите договори на служителите е видно, че различна е и основната заплата за двете длъжности, като обратно на изложеното от жалбоподателката, тя е с най-високо основно трудово възнаграждение. При това положение в случая липсва визираният в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. елемент "еднакъв или равностоен труд", т. е. не са налице т. нар. "сравними сходни белези", поради което сочената от жалбоподателката разлика между получаваното от нея трудово възнаграждение и това на заемащите други длъжности колеги не обуславя извод за проява на дискриминация. Независимо от изложеното, необоснован се явява и изводът на КЗД, че за периода 2006 - 2009 г. жалбоподателката е имала "по-ниско трудово възнаграждение" в сравнение с останалите двама касиери в стопанството. В тази връзка, основателно е възражението, изтъкнато в обяснението на изпълнителния директор, че следва да се прави разграничение между основно и брутно възнаграждение. Основното възнаграждение е това трудово възнаграждение, което се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената трудова функция при нормална продължителност на работното време и нормални условия на труда. При преценка дали е налице дискриминационно отношение се взема предвид именно основното възнаграждение на работника или служителя, а не брутното такова, в което се включва и допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа. Както бе посочено по-горе, жалбоподателката е с по-високо основно възнаграждение в сравнение с останалите двама служители, и констатацията на Комисията в обратен смисъл е не се подкрепя от данните по делото. Установяването на нарушение по ЗЗдискр. е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответното юридическо лице, чрез налагане на имуществена санкция. Тъй като по делото не се установи извършено нарушение при дейността на Държавно водно стопанство "Воден - Ири Хисар", незаконосъобразна е и наложената на същото имуществена санкция. Липсва основание и за прилагане спрямо същото на конкретни принудителни административни мерки, чрез даване на задължителни предписания. Като е приела, че по отношение на жалбоподателката работодателят й Държавно водно стопанство "Воден - Ири Хисар", чрез изпълнителния му директор, не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 2 от ЗЗДискр., при което е извършил административно нарушение, за което впоследствие му е наложено административно наказание "имуществена санкция" и му е приложила принудителни административни мерки, изразяващи се в даване на задължителни предписания, КЗД е постановила незаконосъобразен административен акт, който изцяло подлежи на отмяна. При този краен извод и изрично направеното искане в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,