Решение № 16160 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15516/2018 г.

Решение № 16160 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15516/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Славейков от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния представител адв. ?. Димитров, против решение № 729/18.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1314/2017 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена неговата жалба за обявяване нищожността на заповед № 03-260-РД/149 от 15.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Хасково за отказано финансиране на заявлението му с ИД № на проекта: 26/06/1/0.0.1296 по подмярка "6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не възприел твърдението му за нищожност на оспорената заповед, въпреки че е издадена при пълна липса на основание за издаването й, представляващи тежък порок на процесния акт, водещ до нищожност. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на оспорената заповед, както и на регистрацията на оспорващия във фонд "Тютюн". Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. ?. Димитров, и в писмена защита, поддържа жалбата. Ответникът-директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Хасково, в писмен отговор чрез. юрк. Д. Попов, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно приложил материалния закон като приел, че са били налице материално правните предпоставки за издаване на оспорения акт, защото, противно на приетото, не са представени безспорни доказателства за съществуването на годно правно основание за издаването на оспорената заповед. Намира, че по делото не било установено, че З. Славейков е бил земеделски стопанин, отглеждал е тютюн и е подавал документи за регистрация, защото изводът на съда, че той бил тютюнопроизводител, се базирал единствено на регистрацията му като тютюнопроизводител и на обстоятелството, че е получавал на два пъти суми за отглеждане на тютюн и на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, но точно тя навеждала на извод за липса на легитимна регистрация на тютюнопроизводител. Счита възражението на касатора по отношение на това за основателно и предлага касационната жалба да бъде уважена. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 03-260-РД/149 от 15.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково, с която, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4, предл. второ, във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., е отказано да бъде финансирано неговото заявление за подпомагане с ИД № на проекта: 26/06/1/0.0.1296 поради това, че съгласно установените от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. принципи за контрол при административните проверки, за кандидата е установено, че на 20.07.2015 г. е подал заявление за подпомагане по посочената по-горе подмярка 6. 1. и след извършените административни проверки се установило, че кандидатът е регистриран като тютюнопроизводител през 2004 г. и че съгласно допълнителна справка в Регистър "Тютюн" за 2004 г. З. Славейков има премиран и изкупен тютюн – 1395 кг, както и изплатена премия - 3250, 60 лв. по открита на негово име и с негови данни сметка в ДСК – Неделино, и че за 2005 г. също има премиран и изкупен тютюн в размер на 488, 00 кг, с премия 1268, 80 лв., а съгласно чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г., условията по ал. 2, т. 1 и 2 се считат за изпълнени, когато заявлението е подадено не по-късно от 18 месеца, считано от датата, на която е настъпило първото от посочените в ал. 2, т. 1 и 2 събития, а именно: "Към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата: трябва да са регистрирани за първи път, като земеделски стопани и да са започнали да отглеждат животни в собствен животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производство на земеделска и животинска продукция". И тъй като земеделският производител е стопанисвал земя с цел производство на земеделска продукция, в случая тютюн, за който е получил парични премии, по-рано от 18 месеца от датата на подаване на заявление за подпомагане, на основание чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г., ДФЗ отхвърлил подаденото заявление и постановил процесния отказ за финансиране. Искането е било за обявяване на нищожността й по съображения, че е постановена при пълна липса на материалноправни предпоставки за издаването й, както и за незаконосъобразност на отменителните основания по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. С влязло в сила определение на съда от 5.01.2018 г. искането за заличаване от регистъра на тютюнопроизводителите, като недопустимо, е оставено без разглеждане и производството в тази му част е прекратено. В останалата за разглеждане част, а именно процесната, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при упражняване на делегирано правомощие, в предвидената от закона писмена форма, с посочени фактически и правни основания, въз основа на които е издадена, т. е. че съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК/в която част страните не спорят/, и изложил съображения по останалите възражения, както следва: Преценил за неоснователно възражението за нищожност поради липса на форма, предвид издаването й в предвидената от закона писмена форма на мотивирано решение, т. е. че съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Счел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за пълна липса на материалноправни предпоставки, обусловили издаването на акта, който съществен порок да доведе до нищожност на акта, в която връзка изложил съображения, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "6. 1 стартова помощ за млади земеделски стопани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и че в чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата е предвидено, че подаденото заявление за подпомагане може да получи отказ от финансиране в случай на несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, като в чл. 5 от Наредбата са посочени изискванията към кандидатите да подпомагане, а в ал. 2, т. 1 и т. 2 на същата норма - че те следва да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция. Съобразил и, че същевременно в чл. 5, ал. 4 от същата наредба е посочено, че условията по ал. 2, т. 1 и 2 ще се считат за изпълнени, когато заявлението за подпомагане е подадено не по-късно от 18 месеца, считано от датата, на която е настъпило първото от посочените в ал. 2, т. 1 и 2 събития, а в чл. 28, ал. 4 -че заповедта, с която се отказва финансиране на подадено заявление за подпомагане подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на горното счел, че актът не е лишен от правно основание и основанието за издаване на такъв е изрично уредена в цитираните разпоредба. Като взел предвид, че нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, обосновал извод, че оспореният акт не е изцяло лишен от материалноправно основание. Твърденията на жалбоподателя, че регистрацията му в регистър "Тютюн" воден от ДФ "Земеделие", е недействителна, респ. никога не е сключвал договори за изкупуване на тютюн и не е получавал премии за тютюн, преценил за неподкрепени, дори за опровергани от писмените доказателства, приобщени по делото и неоспорени от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК удостоверение за регистрация -квота № 125/25.02.2004 г. и Удостоверение за регистрация –квота № 59/2.03.3005 г., двете издадени от Кмета на с. Средец, и основно- от кредитираната като неоспорена съдебно –техническа експертиза, че както през 2004 г., така и през 2005 г. жалбоподателят фигурира с регистрация като тютюнопроизводител в електронният регистър воден от Фонд "Тютюн" и през 2004 г. и от оспорващия е изкупен тютюн, за който впоследствие в банка ДСК Неделино са му преведени парични премии. По тези съображения съдът приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, АС-Хасково е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението, че обжалваното решение е немотивирано. С оглед предмета на оспорената заповед, съдът правилно е издирил приложимия за случая закон и е изложил законосъобразни съображения по предмета на спора в останалата за разглеждане част. Обоснована е неговата преценка, че оспореният административен акт не страда от порока липса на форма, предвид издаването му в предвидената от закона писмена такава и че в него в достатъчна степен ясно и недвусмислено е посочено фактическото основание, освен правното, въз основа на които е издаден. Правилно е приел и, че нищожност поради липса на мотиви съдебната практика и правната теория приемат, че е налице само тогава, когато мотивите не могат да бъдат изведени от други документи по преписката. Законосъобразно е приел твърдението на жалбоподателя за пълна липса на материалноправни предпоставки, обусловили издаването на административния акт, който порок да е толкова съществен, че да доведе до нищожност на акта, за неоснователно. Този извод се налага от факта, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 27, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "6. 1 стартова помощ за млади земеделски стопани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., поради което и не е "напълно лишена" от правно основание. Останалите, направени в тази връзка твърдения на касационния жалбоподател, обосноваващи нищожност на друг акт/впрочем приети за неоснователни с влязъл в сила съдебен акт, приложен по делото/са ирелевантни към предмета на спора, касаещ само въпроса за нищожност на оспорената заповед. Затова и по искането за произнасяне на ВАС по въпроса за регистрацията на оспорващия във фонд "Тютюн", е недопустимо. С оглед горното, изводът на съда, че административният акт е издаден от орган с делегирана компетентност да издаде процесния акт и че последният не е нищожен на другите инвокирани в жалбата основания, е законосъобразен и обоснован. Противно на твърдението за необоснованост на съдебния акт, съдът е изследвал всички посочени основания за нищожност на оспорения акт и правилно е приел, че няма основание такава да бъде обявена по отношение на него. В тази връзка и с оглед възраженията в касационната жалба следва да се посочи, че един административен акт е нищожен, когато е издаден при пълна липса на предпоставките (условията), визирани в хипотезиса на правната норма, когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От фактическите и правни основания за издаването на оспорената заповед се установява, че те не попадат в нито една от хипотезите за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което съдът правилно е приел, че оспорването за нищожност е неоснователно и недоказано, поради което и го е отхвърлил. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение