Решение № 775 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8420/2018 г.

Решение № 775 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8420/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба на кмета на община Несебър, чрез процесуалния му представител юрк. Николова, против решение № 987/18.05.2018 г. и определение № 842/13.04.2018 г., постановени по адм. дело № 857/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на съдебните актове. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и определението в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира, че частната и касационна жалби са подадени от надлежна страна, в срока съответно по чл. 166, ал. 3 и чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения. По отношение на касационната жалба: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Сдружение "Съюз на слепите в България" чрез председателя му В. Долапчиев против заповед № 411/8.03.2018 г. на кмета на община Несебър, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 7 ЗУТ е наредено премахването на преместваем обект, представляващ "Павилион за кафе с предлагане на сладкарски продукти", находящ се в имот с идентификатор 53045.502.57 по КККР на гр. Обзор, собственост на сдружението. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Неоснователно е касационното оплакване, че преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ е всеки обект, притежаващ белега преместваемост. Правото на собственост върху имота включва и правомощието той да бъде ползван чрез свободното разполагане върху него на всякакви движими вещи, освен тези, предмет на разрешителните режими по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. На разрешаване по чл. 56, ал. 1 ЗУТ подлежи поставянето на такива движими вещи, чието предназначение не е пряко свързано с ползването на недвижимия имот, а с обслужващи трети лица дейности, и чието присъствие влияе сравнително трайно върху благоустройствената среда. Процесният обект не притежава нито един от двата признака. По делото е безспорно установено, че павилионът не е поставен в имота на сдружението с цел търговска и/или друга обслужваща дейност, а единствено за неговото съхранение. Поради това, законосъобразно съдът е приел, че разполагането му не подлежи на административен контрол. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По отношение на частната жалба: С оспореното определение съдът е спрял предварителното изпълнение на обжалваната заповед по изложени съображения, че с оглед бюджетната издръжка на Съюза на слепите в България и значителния размер на разноските във връзка с преместването на павилиона, на сдружението би могло да се причини значителна или трудно поправима вреда. Законосъобразни са изводите на съда при преценка за наличие на предвидените основания в чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. С оглед посоченото, изхода на спора и решаване на производството с краен акт, определението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение