Решение № 152 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 217/2009 г.

Решение № 152 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 217/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Д. Б. Д. срещу решение от 13.11.2007 г. по гр. д. № 790/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иска й с правно основание чл. 1 ЗОДОбВ. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът М. на правосъдието в писмено становище и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Контролираща страна-Върховна касационна прокуратура, дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14.03.2006 г. по гр. д. 0700/2003 г. на Софийски ГС, е отхвърлил иска на Д. Б. с правно основание чл. 1 ЗОДОбВ за сумата 50 000 лева, представляваща пропусната полза от ненасрочване на теоретико-практически изпит от МП в съответствие с изискванията на чл. 163 ЗСВ. Установено е по делото, че ищцата е завършила НБУ и от 02.05.2001 г. до 02.05.2002 г. е била назначена за съдебен кандидат при СГС. Съдът е констатирал също така, че в изпълнение на решение от 16.12.2002 г. по конституционно дело № 17/2002 г. на КС на РБ е спряно провеждане на теоретико-практически изпити до приемане на нов ЗИД на ЗСВ, тъй като е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 163 ЗСВ действувала към този момент. От разпоредбата на чл. 163 ЗСВ съдът е направил извод, че дейността по насрочване на изпити е административна, но не е налице противоправно бездействие на МП, тъй като е следвало да бъде изготвен и приет нов текст за провеждането на изпитите след завършване на висше юридическо образование. Съдът при анализ на доказателствата е приел, че не е доказано настъпване и на вредоносния резултат, тъй като освен насрочването и успешното полагане на теоретико-практически изпит жалбоподателката е следвало, за да се впише в адвокатска колегия да положи успешно изпит, поради което твърдението за пропуснати доходи от нереализирани адвокатски хонорари за времето от 20.10.2002 г. до септември 2003 г. не е установено по делото с безспорни доказателства. Въззивният съд правилно е приел, че М. на правосъдието като самостоятелен субект осъществява редица компетенции в областта на публичното право и действа при изпълнението им с имперуима на държавна власт, тъй като в редица обществени сфери Държавата се е отдръпнала от преки изпълнителни действия и само със законодателната си дейност осъществява регулирането им. В тези случаи изпълнителната дейност, която е административна, е предоставена за осъществяване и на министерства. При това положение съдът правилно е приел, че в случаите, когато органи на МП действат с властнически компетенции, когато извършват дейност в изпълнение на закона, те осъществяват административна дейност и отговорността им може да бъде ангажирана по ЗОДОбВ, но при наличие на противоправно бездействие, каквото по делото не е установено. С оглед на установените факти по делото, съдът правилно е приел, че се дължи обезщетение обаче само за реално претърпените вреди и пропуснати ползи, които не са хипотетични. Действието, на което се приписва настъпването на вредата, трябва да е от естество, че реално и сигурно да води до намаляване имуществото на жалбоподателката, доказателство за каквото не са събрани по делото. С оглед на така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., намира че решението е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.