Решение № 57 от 5.02.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 663/2008 г.

Решение № 57 от 5.02.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 663/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения М. М. И. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 250/19.11.2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 799/08 г. В искането се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното съдийско убеждение, довели до неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането на посочените в него основания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 101/06.07.2007 г. Велинградският районен съд признал подсъдимия М за виновен в това, че на 3.07.2007 г. управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта от 1.35 промила, установена по надлежния ред и на основание чл. 343б, ал. 1 НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл. 343г НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година. С решение от 5.11.2007 г. по в.н.о.х.д. № 685/07 г. Пазарджишкият окръжен съд изменил частично присъдата, като на осн. чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 700 лв. С решение № 467/21.10.2008 г. ВКС, I н.о, по реда на възобновяването на наказателни дело отменил решение като противоречащо на материалния закон и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. С решението, чиято отмяна се иска, Пазарджишкият окръжен съд потвърдил първоинстанционната присъда. Оплакването, че Велинградският районен съд е тълкувал изцяло превратно писмените и гласни доказателства и е формирал вътрешното си убеждение в разрез с изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК, а въззивният съд не е констатирал нарушенията и на свой ред е допуснал същите не се оправдава от данните по делото. Идентични по съдържанието си възражения са правени пред Пазарджишкия окръжен съд, обсъдени са в решението и мотивирано са отхвърлени като несъстоятелни. Въззивният съд е извършил анализ на доказателствените материали, като изводът му за безспорна установеност на основните факти, включени в предмета на доказване е направен след всеобхватната и обективната им оценка. От показанията на свидетелите и от писмените доказателства по делото е безспорно установено, че И. е управлявал личния си автомобил, спрян е за проверка от органите на КАТ, изследван е с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410" с фабричен № 0* което отчело наличие на алкохол от 1.35 промила, връчен му е талон за медицинско изследване № 0* който той отказал да получи, като отказът е удостоверен с подпис на свидетел. Всички посочени обстоятелства са надлежно отразени в съставения акт за административно нарушение и в талона за медицинско изследване, а възражението в обратния смисъл е лишено от фактическо основание. Като неоснователно съдът е възприел и възражението, че не била установена годността на техническото средство и кога то е калибровано, тъй като от приложената на л.11 от дознанието справка се установява точно обратното - дрегер с № 0* е проверен и калиброван на 1.03.2007 г., като съгласно технологичните изисквания на производителите такава проверка се прави веднъж на шест месеца. Ето защо Пазарджишкият окръжен съд правилно е приел за безспорно установена фактологията на престъпната дейност на И., като изводите му не са произволни, а са формирани при спазване на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 НПК. Решението е изготвено в съответствие на чл. 339 ал. 2 НПК, като е отговорено подробно и аргументирано на всички възражения във въззивната жалба. При правилно установените факти, съдът законосъобразно е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Оплакването по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е подкрепено с доводи, извън вече обсъдените, поради което настоящият касационен състав няма какво да добави към правните аргументи на въззивната инстанция. При тези съображения и като намери, че атакуваното решение не страда от приписаните му пороци, Върховният касационен съд стигна до извод, че искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Ето защо