Решение № 2568 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11847/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Запрянова, против решение 819 от 08.11.2023 г., постановено по административно дело 1039/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е: 1) отменено решение 1012-26-231-1/30.08.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. Мехмед срещу разпореждане [номер]-2140-26-711/28.07.2023 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково; 2) изпратена преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по заявление 2118-26-470/03.04.2023 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от М. Мехмед, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдено ТП на НОИ Хасково да заплати на М. Мехмед разноски по делото в размер на 510 лв. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на М. Мехмед до първоинстанционния съд като неоснователна. Претендира и за присъждане на разноски по делото пред двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация М. Мехмед, действаща чрез пълномощника адвокат Челебиев, обосновава теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди, като се присъдят и разноските за настоящото производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 28.07.2023 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Мехмед по заявлението й от 03.04.2023 г. на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО. В спорната между страните част е изложил мотиви, че заявителката не отговаря на едно от условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само 13 години, 5 месеца и 19 дни, като не е зачел установеният извън тях стаж от за отглеждане на малки деца като неработеща майка за времето от 12.03.1974 г. до 12.03.1975 г. и от 01.01.1980 г. до 30.09.1980 г. с обща календарна продължителност 1 година, 8 месеца и 29 дни, за действителен осигурителен стаж. Недоволна от разпореждането, М. Мехмед го е обжалвала по административен ред, като е аргументирала теза, че времето, през което тя е била в майчинство през посочените периоди, следва да се зачете като действителен осигурителен стаж. С оспореното пред Хасковския административен съд решение от 30.08.2023 г. директорът на ТП на НОИ Хасково също не е зачел за действителен стаж периодите, в които М. Мехмед като неработеща майка е отглеждала малките си деца, включени в общия осигурителен стаж, и е извел извод, че заявителката не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което е отхвърлил жалбата й против разпореждането. За да уважи сезиралата го жалба от М. Мехмед срещу решението на директора на ТП на НОИ Хасково, първоинстанционният съд е приел, че макар и издадено от компетентен орган при спазване на изискуемата от закона форма и на административнопроизводствените правила, то противоречи на материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдът е извел решаващ извод по основният спорен между страните въпрос, че установеният осигурителен стаж на М. Мехмед в периодите от 12.03.1974 г. до 12.03.1975 г. и от 01.01.1980 г. до 30.09.1980 г., в които е била неработеща майка, отглеждаща малки деца, представлява действителен осигурителен стаж, противно на приетото от административните органи. Поради това е отменил оспореното пред него решение от 30.08.2023 г. Изпращайки преписката на административния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на М. Мехмед за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е дал за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Разноските е присъдил в полза на страната, за която изходът от спора е благоприятен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът правилно е разрешил ключовият за изхода на спора въпрос, пряко рефлектиращ върху правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Мехмед по чл. 68, ал. 3 от КСО. Времето, в което неработещата майка е отглеждала малките си деца, се зачита за действителен трудов стаж по нормативната уредба до 31.12.1999 г., и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия, като това зачитане не е поставено в зависимост от условието майката да е била работеща. Този стаж попада в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. В случая са приложими разпоредбите на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), ПМС 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта и Инструкция 2492/1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, на които с основание се е позовал първоинстанционният съд, който правилно ги е приложил и тълкувал. Неговото тълкуване е в съответствие и с нормите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, както и с решение 2/04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд. Изложеното налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобила ли е М. Мехмед към датата на заявлението й от 03.04.2023 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, без да прилага първоначалния си подход за стеснително тълкуване на сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В същия смисъл е и константната вече по казуси като процесния съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, част от която е цитирана в мотивите на проверяваното решение. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 600 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,