Решение № 1901 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6561/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ-Стара Загора против решение 1572/09.05.2024г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело 133/2024г. С него се отменя по жалба на Д. Ц. Ц. с адрес в гр. Стара Загора Решение 2153-23-3 от 18.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, отхвърлящо жалба на Д. Ц., против разпореждане [номер] от 05.12.2023г. на началник отдел Пенсии-ръководител Пенсионно осигуряване в частта му, за определената начална дата на възстановената лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване-29.09.2023г., като претенцията е за начална дата -10.03.2023г., дата на подаване на заявление пред ТЕЛК за освидетелстване. Поддържат се доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Д. Ц. Ц. чрез процесуален представител адвокат Янчева взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона относно касационното производство, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Ц. Ц. против решение на ТП на НОИ, разглеждащо нейна жалба срещу разпореждане за възстановяване на личната й пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, в частта за началната дата на възстановяване на пенсията за инвалидност. Спорът е началният момента да бъде 10.03.2023г., когато е подадена заявление за освиделстване пред ТЕЛК, или от дата 29.09.2023г. когато е постановено решението на ТЕЛК с определена над 50% инвалидност и която дата е взета предвид от административния орган, като заявлението за възстановяване на пенсията е подадено на 27.10.2023г. Съдът е разгледал по същество жалбата, като по доказателствата, приложени с административната преписка и установените факти няма спорове. Спорът е от правна страна за началният момента на отпускане на възстановената пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Пенсията е била прекратена с разпореждане считано от 10.02.2023г., което не е предмет на спора, като възстановяването й е следва да бъде с дата от 10.03.2023г. с мотиви на съда за зачитане на обективното състояние на освидетелстваната и приложение на по благоприятен закон и че не е спазен срока за произнасяне от ТЕЛК. Решението е правилно. Спорът и в касационната инстанция е по приложението на материалния закон относно началната дата за възстановяване на пенсията. Разпоредбата на чл. 97 , ал. 2 КСО предвижда, че прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, ако е подадено след това- от датата на заявлението. Според чл. 97 ,ал. 2, т. 2 КСО от датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване, поради уважителни причини. В настоящата хипотеза е налице решение на ТЕЛК от 9.01.2023г., с което се определя ТНР 40% със срок до 01.07.2024г. В рамките на този срок се подава заявление за освидетелстване пред ТЕЛК на 10.03.2023г. В решението на ТЕЛК, който разглежда това заявление е посочено, че състоянието до експертизата е 40%, както е определена с предходното решение на ТЕЛК от 9.09.01.2023г. ТЕЛК се произнася с решение на 20.09.2023г. и определя 56% ТНР за срок 2 години. Спорът е за началната дата на възстановяване на пенсията за инвалидност, като безспорно е в практиката на съда, че правото на пенсия е в зависимост от произнасянето на експертизата по работоспособността. Тъй като ТЕЛК и НЕЛК са експертизи и административни актове, остава въпросът кога влизат в сила, и това ли е моментът на определяне на ТНР, респективно фактическото и правно основание за прекратяване, респективно за възстановяване на правото. Тези разсъждения поставят въпрос, който е частично разрешен в приложимите материални правни норми. В чл. 94, ал. 2 КСО, съдържащ общи правила за пенсиите се посочва, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 2 месечен срок от тази дата. Тази разпоредба определя дата на придобиване на право, преценено от административния орган при издаване на административен акт, съдържащ мотиви по този въпрос. Според ал. 3 извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление декларация до ТЕЛК, но не по рано от датата на инвалидизиране, ако заявлението е подадено в месечен срок от влизане в сила на решението на ТЕЛК /НЕЛК. Така цитирана разпоредбата включва произнасяне на орган на медицинска експертиза за определяне на ТНР. В самата законова разпоредба се съдържа предположението/презумпция/, че още с подаване на заявлението до ТЕЛК е налице увреждането, което ще бъде установено от ТЕЛК, поради което основанието възниква на датата на подаване на заявлението. Нещо повече, допуска се още по ранна дата от подаване на заявлението, но не по рано от датата на инвалидизиране. В този случай, обаче следва да е налице произнасяне в решението на ТЕЛК/НЕЛК каква е ТНР от началната дата на инвалидизиране най рано до подаване на заявлението за освидетелстване, като периодът от заявлението до постановяване на решението и влизането му в сила по закон, се считат че с ТНР определена с решението. При така цитираната обща уредба следва преценката в хипотезата на чл. 97 ал. 2 КСО кога е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията за инвалидност, която е била възстановена с оспорените актове. В настоящият случай отпадане на основанието, административният орган е приел, че това е датата на издаване на решението 29.09.2023г. За това няма никаква обосновка в закона, освен че ако не е било обжалвано е влязло в сила на тази дата. От друга страна, по благоприятно е приложението на общата разпоредба на чл. 94, ал. 3 КСО, която е за първоначално освидетелстване. Следва ли, че ако е по благоприятна уредбата при първоначално освидетелстване, тя да намери приложение, при възстановяване на пенсията, отколкото по специалната уредба, която се основава на отпадане на основанието, а това е влизане в сила на решението на ТЕЛК и НЕЛК. Още повече, че в случая решението на ТЕЛК отчита ТНР до експертизата 40%, което всъщност е установено с предходно решение на ТЕЛК. Поставя се въпросът дали предварителната ТНР от 40% в случа е валидна констатация до определяне на новата ТНР влязлото в сила ново решение за преосвидетелстване, или периодът от подаване на заявлението до ТЕЛК ще се третира като в хипотезата на чл. 94, ал. 3 КСО по презумпцията, че след като се иска освидетелстване фактическото основание вече е налице. Следва да се отбележи, че ТЕЛК и НЕЛК в практиката си не се произнасят за процента ТНР до подаване на заявлението и няма предмет на обжалване в тази част, както и след подаване на заявлението до издаване на решението и влизането му в сила в хипотеза като настоящата. Не може да бъде отчетено във вреда на освидетелстваните, че не подават жалби в тези части, тъй като нито законовата уредба ги насочва, нито в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се съдържат такива указания, нито пък се посочва в самите решения на ТЕЛК и НЕЛК от кой момент са определени процентите ТНР за освидетелствания. При така цитираната обща и специална уредба на КСО за настоящият случай, касационната инстанция счита, че решението е правилно, тъй като материалните норми са приложени в по благоприятна хипотеза за освидетелствания. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответницата се дължат разноски в размер на 400 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение