Решение № 1363 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13814/2015 г.

Решение № 1363 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13814/2015 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д., чрез пълномощника й адв. Р. И., срещу решение № 1501 от 20 октомври 2015 г., постановено по адм. д. № 259/2014 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 8-Z-1423/15 ноември 2013 г. на община С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника Г. Т. Д., чрез пълномощника му адв. К. Б., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Останалите ответници - кметът на община С., И. Б. Н., К. Ж. Н., К. Н. Н., Г. М. Я., Л. Д. З., Ж. Д. М., К. П. Д., К. В. К., М. Г. Л. и М. Д. Г., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на Н. Д. Д. срещу заповед № 8-Z-1423/15 ноември 2013 г. на община С., с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е одобрено частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване в обхват на УПИ ХVІІ-511 и УПИ ХVІІІ-512 в кв. 33 по плана на с. Р., одобрен с решение № 1014/2007 г., като дворищната регулация между тях съвпада с границата по стария недействащ план на селото от 1971 г., определена е площна на двата урегулирани поземлени имота и са посочени параметрите за застрояването им. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил подадената от Н. Д. жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че производството по процедираното изменение на ПУП - ПРЗ в посочения обхват е стартирало по заявление на заинтересовано лице - собственикът на УПИ ХVІІ-511 Г. Т. Д., който е посочил, е в сега действащия план на селото е допусната фактическа грешка, изразяваща се в това, че придаденото към неговия парцел по стар, вече недействащ план, е било заплатено на наследодателя на Д., както и че това обстоятелство не е отразено в плана. Твърдените от Димитров обстоятелства са установени от представените пред административния орган доказателства, послужили за издаването на оспорената пред административния съд заповед. При тези данни изводът на инстанцията по същество за законосъобразност на заповедта на кмета на община С. е правилен. Наведеният довод за липсата на фактически основания в заповедта за изменението на ПУП - ПРЗ в посочения в заповедта обхват, законосъобразно е приет за неоснователен. В административния акт като основание за изменението на плана е посочена нормата на чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Фактическите основания за приложението на посочената норма се съдържат в административната преписка - обяснителна записка, становище на главния архитект на общината, заявление на собствениците на процесните урегулирани поземлени имоти от 1981 г. за уредени регулационни сметки, решение на ОбЕСУТ по протокол № 11/31 юли 2013 г. Излагането на фактическите основания за издаването на акта отделно от него е напълно допустимо и само по себе си не води до отмяна на административния акт. Действително, в самата заповед са посочени като основания за издаването й настъпили изменения в устройствените условия и настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, което също е основание за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В случая обаче планът не е изменен на това основание, а на друго - чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, което не само е изрично посочено в оспорената заповед, но и е конкретно формулирано в приложените към административната преписка документи. Посочването в заповедта на настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия сочи на непрецизност при изказа, но не е основание за отмяната на административния акт. Неоснователно е и възражението на касаторката относно това, че в заповедта не е посочена и явната фактическа грешка, която има значение за предвижданията на плана. Тази грешка, както беше посочено по-горе, е формулирана в приложените към административната преписка документи, въз основа на които е издадена заповедта. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,