Решение № 7103 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4357/2009 г.

Решение № 7103 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4357/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по искане от К. Й. Й. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по адм. д. № 9991/2004 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. В искането се излага, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, изразяващо се във това, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, с които не е могъл да се снабди преди 24.11.2008 г. и с които се установявала неистинността на заключението на вещото лице В. Т. Г., на което почива посоченото решение. По съображения, изложени в искането за отмяна и приложение писмени доказателства се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по искането за отмяна - Областен управител на област София не ангажира становище. Заинтересованата страна - ЕТ "Т. ВНВ - Т. В.", гр. С. не ангажира становище. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането е формулирано с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, който понастоящем не е субсидиарно приложим съобразно чл. 144 АПК, а искането по своето съдържание следва да се квалифицира като такова по специалната норма на чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК. Жалбоподателят обосновава искането си с присъда от 24.11.2008 г. по н. о. х. д. 3441/2008 г. на Софийски РС-18-ти състав, с която В. Т. Г. е признат за невиновен в извършване престъпление на чл. 291 НК в качеството му на вещо лице по адм. дело № 1006/2002 г. по описа на Софийския градски съд, АК, III-"а" отделение. С решение № 4388/16.05.2006 г., постановено по адм. дело № 9991/2004 г. на ВАС-III то отд., което е предмет на искането за отмяна, тричленен състав на първа колегия на Върховния административен съд, в касационно производство по чл. 34 от Закона за Върховния административен съд (отм.) е оставил в сила решението от 1.06.2004 г. постановено по адм. дело № 1006/2002 г. по описа на Софийския градски съд, АК, III-"а" отделение, с което съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е отменил заповед № РД-15-280/08.08.2000 г. на областния управител на област София, постановена по заявление (молба ) от К. Й. с вх. № РД-97-00-5898/1998 г. Съдът е решил окончателно претенцията за обезщетение по реда на ЗОСОИ като е признал право на обезщетение на жалбоподателя за одържавен имот от праводателя му И. Г. П. представляващ 1/6 ид. част от описания недвижим имот находящ се на бул. "Г. Д." .. (стар административен адрес) с компенсаторни записи в размер на стойността на одържавената част от имота. Впоследствие в производство по чл. 193, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), с решение № 1320/06.02.2006 г., постановено по адм. дело № 9991/2004 г., ВАС е оставил без уважение молбата на Калин Йосифов Йосифов от гр. София за допълване на решение № 4388/16.05.2005 год. постановено по адм. дело № 9991/2004 год. по описа на Върховния административен съд, III отделение, както и за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в същото съдебно решение. Приложението на извънредния способ по чл. 237 АПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 АПК отменителни основания. В искането за отмяна, по която е образувано настоящото производство се поддържа наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, в който е предвидено, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, а по чл. 239, т. 2 АПК - когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай се твърди наличие на ново обстоятелство - присъда от 24.11.2008 г. по н. о. х. д. № 3441/2008 г. на Софийски РС-18-ти състав, с която В. Т. Г. е признат за невиновен в извършване престъпление на чл. 291 НК в качеството му на вещо лице по адм. дело № 1006/2002 г. по описа на Софийския градски съд, АК, III-"а" отделение, а именно в хода на протеклото наказателното съдебно производство била установена грешка в изчисленията в експертното заключение на вещото лице В. Т. Г. по адм. дело № 1006/2002 г. по описа на Софийския градски съд. От изложеното се налага извода, че отмяната на влязлото в сила решение се претендира поради нововъзникнало обстоятелство, което се установява с новосъздадено доказателство, поради което не е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК. Както се посочи по-горе, основание за отмяна представляват само тези нови факти от действителността, които са били съществуващи, но не са били включени в доказателствения материал. В случая се твърди именно нововъзникнал факт, изразяващ се в изясняване на обстоятелства относно допусната техническа грешка от вещото лице, но твърдения факт, за чието установяване се представя и новосъздаденото доказателство, не е съществувал към момента постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Представеното за целите на отмяната доказателство може да е ново, но следва да установява факт, твърдян от страната и съществувал към разглеждане на делото, за който страната не е могла да се снабди с доказателство по независещи от нея причини. Случаят не е такъв, поради това, че както фактът, така и доказателството за него са нови, съответно фактът е възникнал, а доказателството е съставено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Поради това не представляват основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. От друга страна, въпреки твърдението на молителя, че е налице ново обстоятелство, изразяващо се в установения в хода на наказателното производство размер на действително полагащото се обезщетение по реда на ЗОСОИ, това е установено по н. о. х. д. № 3441/2008 г. на Софийски РС с присъдата от 24.11.2008 г., което е след влизане в сила решението, постановено по адм. д. № 9991/2004 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, то от данните по делата и от съдържанието на съдебните актове по адм. дело № 1006/2002 г. по описа на Софийския градски съд, АК, III-"а" отделение и адм. д. № 9991/2004 г. на Върховния административен съд видно, че на страната и е било известно обстоятелството относно допусната грешка и е имала възможност да прояви процесуална активност по време на висящността на процеса, за да се преодолее посегателството върху правата й. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Поради изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно в тази му част следва да бъде отхвърлено. Искането за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК предпоставя по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на заключението на вещо лице, върху които е основан актът. От приложеното и прието писмено доказателство - присъда от 24.11.2008 г. по н. о. х. д. № 3441/2008 г. на Софийски РС-18-ти състав е видно че, В. Т. Г. е признат за невиновен в извършване престъпление на чл. 291 НК в качеството му на вещо лице по адм. дело № 1006/2002 г. по описа на Софийския градски съд, АК, III-"а" отделение. Този безспорен факт сам по себе си изключва основанието за отмяна на посоченото основание по т. 2 на чл. 239 АПК, поради което искането и в тази му част следва да бъде отхвърлено. Останалите доводи в искането за отмяна и писмените бележки съдържат твърдения за неправилност на решението на петчленния състав поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това, че решението на петчленен състав на ВАС постановено в производство по чл. 208 и сл. АПК не подлежи на инстанционен съдебен контрол за законосъобразност, то тези доводи не следва да бъдат обсъждани. Същите не могат да бъдат квалифицирани като основания за отмяна на влязлото в сила решение от визираните по чл. 239 АПК. Поради изложените съображения не са налице твърдените основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,