Решение № 9217 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. И., чрез неговия пълномощник против решение 435/02.04.2025г., постановено по административно дело 1170/2024г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменена заповед 18-7974 от 25.07.2024 год. на началника на СГКК-Софийска област, в частта й досежно изместване на границата между ПИ с идентификатор 31044.502.181 и ПИ с идентификатор 31044.502.183 по КККР на гр. Златица. Навеждат се доводи, които се обосновават основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че изводът на съда за наличие на спор за материално право е неправилен. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди оспорената заповед на началника на СГКК - Софийска област като валидна и законосъобразна. Претендира разноските пред двете съдебни инстанции, за които представя списък. Ответникът началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър София област, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът община Златица, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Б. Н. Д., чрез адв. Григоров, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед 18-7974 от 25.07.2024 год. на началника на СГКК-Софийска област, издадена на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР поради непълнота и грешка, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Златица ЕКАТТЕ 31044, община Златица, одобрена със заповед РД-18-1980/20.12.2018г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, в частта досежно изместване на границата между ПИ с идент. 31044.502.181 и ПИ с идент. 31044.502.183 по КККР на гр. Златица. Административното производство е започнало по постъпило от община Златица заявление от 08.01.2024 год. до СГКК-Софийска област, придружено с проект за изменение на КККР за ПИ с идент. 31044.502.183, 31044.502.182 и 31044.502.181 по КККР на гр. Златица. Изменението се изразява в отстраняване на непълнота и грешка-промяна на границите на имот с идент. 31044.502.183 в съответствие с границите на УПИ V-общински, кв. 165 от действащия регулационен план на града. Изменението се процедира въз основа на издадено Удостоверение за приет проект за изменение на КККР от 14.11.2022 год., издадено от СГКК-Софийска област по заявление от 25.10.2022 год. Съдебното производство е било образувано по жалба на Б. Н. Д., който се легитимира като собственик на ПИ с идент. 31044.502.181 по КККР на гр. Златица (УПИ IV-1922, кв. 165) въз основа на НА за собственост върху недвижим имот, придобит на основание писмени доказателства по чл. 587, ал. 1 ГПК с площ съгласно актуална скица от 851 кв.м., а съгласно договор за продажба на общински парцел от 1998 год. с община Златица с площ от 800 кв.м.. Д. е депозирал възражение срещу издадената заповед на 20.02.2024г., в което се изразява несъгласие с исканото изменение като прилага писмени доказателства в подкрепа на възраженията си. След подробен анализ на събраните по делото доказателства и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза съдът е извел решаващият правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед поради наличие на спор за материално право. Решението е правилно. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и специалните знания на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи, в условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но в нарушение на материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед е издадена в нарушение на изискването на тази норма, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и собственика на съседния имот, засегнат от изменението. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по вещно дело, но и всеки път, когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни. Фигуриране на страните в кадастралните регистри, като носители на права и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право. В конкретния случай, безспорно е налице такъв спор. Налице е изричното възражение от страна на Б. Н. Д. в хода на административното производство, а по делото е установено, че съгласно НА за собственост върху недвижим имот, същият се легитимира като носител на вещни права върху имот, засегнат от изменението, придобит на основание писмени доказателства по чл. 587, ал. 1 от ГПК с площ съгласно актуална скица от 851 кв.м., а съгласно договор за продажба на общински парцел от 1998 год. с община Златица с площ от 800 кв.м. С изменението се отнемат площи от ПИ с идент. 31044.502.181, собственост на Б. Н. Д. (част от площите съгласно констативния НА). Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при установяването на наличен спор за материално право (спор за собственост), претендираната непълнота и грешка може да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти само след приключване с влязло в сила решение между страните на отделно исково производство за установяване на спорната граница, който спор се явява преюдициален спрямо настоящия. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Процесното съдебно решение е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. То е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника Б. Н. Д. сторените и доказано направени от него съдебно-деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,