Решение № 2220 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6630/2010 г.

Решение № 2220 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6630/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Вероника Петрова Пеева от град София против решение от 26.03.2010 г., постановено по адм. дело № 6128/2009 г. на Административен съд София - град /АССГ/, в частта му, в която е отхвърлен иска й за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за разликата между 3682,80 лева до пълния предявен размер от 6828,30 лева, както и претенцията за лихви и разноски по делото. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Вероника Петрова Пеева за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 6828,30 лева, представляваща брутната й заплата за 10 месеца, за периода от 1.08.2008 г. до 31.05.2009 г., когато не е била на държавна служба поради незаконното й уволнение, както и законната лихва върху тази сума, считано от 1.08.2008 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 11105/2008 г. на Върховния административен съд е прогласена нищожността на заповед № РД-26-350/31.07.2008 г. на министъра на отбраната, с която е било прекратено служебното правоотношение на Пеева от длъжността "главен експерт по управление на недвижими имоти" в отдел "Управление и разпореждане на недвижими имоти" в дирекция "Управление и разпореждане с недвижими имоти". Решението на ВАС е влязло в сила на 13.07.2009 г. Пеева е била възстановена на същата длъжност, считано от 20.07.2009 г., като на същата е определено основно месечно възнаграждение в размер на 628 лева. Приложено е удостоверение от Национална агенция "Пътна инфраструктура", съгласно което за периода от месец 02.2009 г. - м. май 2009 г. тя е получила брутен доход в размер на 3025,50 лева. По делото е била назначена и приета съдебна експертиза, според заключението на която съгласно приетото поименно разписание на длъжностите и работните заплати в Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", средният размер на основното месечно възнаграждение за длъжността "главен експерт" е било 698,85 лева, а заедно с допълнителните възнаграждения и възнаграждението за прослужено време към датата на възстановяване на касаторката на заеманата от нея длъжност, брутното й трудово възнаграждение е следвало да възлезе на 1020, 32 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на възстановяване на Пеева на държавна служба за период от 10 месеца. С оглед на това на касаторката е определено обезщетение за период от 10 месеца в размер на 8854,80 лева, от която сума е приспаднато полученото от нея за същия период трудово възнаграждение в размер на 3025,25 лева на друга длъжност, с оглед на което размерът на обезщетението е определен на 5829,30 лева. Прието е също така, че на касаторката е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за период от два месеца в размер на 1431 лева, както и обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на една брутна заплата от 715,50 лева. Тези две обезщетения според съда следва да бъдат приспаднати от дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл /или от 5829,30 лева е приспадната сумата от 2146,50 лева, като е прието че след извършеното прихващане органът по назначаването дължи на касаторката сумата от 3682,80 лева/, както и лихва върху тази сума, считано от 9.07.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба - 25.08.2009 г. в размер на 58,75 лева. В останалата част до предявения размер иска е отхвърлен като неоснователен. Касационната инстанция намира така постановеното решение в оспорената част за неправилно. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Назначената по делото счетоводна експертиза е дала заключение, че брутното възнаграждение на ищцата към датата на признаване на уволнението му за незаконно, цялата сума на обезщетението за исковия период 1.08.2008 г. - 31.05.2009, но не повече от 10 месеца възлиза на 9853,80 лева. От тази сума следва да се приспадне полученото за същия период от време възнаграждение в Национална агенция "Пътна инфраструктура" в размер на 3025,50 лева, или общия размер на дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл възлиза на сумата 6828,30 лева. В касационната жалба се прави оплакване, че неправилно от дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, са приспаднати платените на касаторката обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл - обезщетение за два месеца, през които държавния служител е останал без работа и за неспазен срок на предизвестие. Това оплакване е основателно. В Глава шеста от ЗДСл са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от закона представлява обезщетение при незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на общо основание от страна на органа по назначаването и то е компенсация за това, че служителя е останал без работа поради незаконно уволнение. Обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл не могат за се прихващат от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, предвид на обстоятелството, че обезщетението по чл. 106, ал. 4 от закона компенсира времето, което органът по назначаване е длъжен да предизвести държавния служител, преди да прекрати служебното му, правоотношение, а обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл се заплаща също по силата на закона и има за цел да даде възможност на държавния служител да намери друга работа. И двете обезщетения не предполагат незаконно уволнение, признато с влязло в сила съдебно решение или влязъл в сила административен акт, каквото е обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Поради това двата вида обезщетения се дължат на различно правно основание и се заплащат кумулативно при наличие на определените изисквания на закона. По отношение на дължимите се лихви, при произнасянето по претенцията за присъждане на законна лихва върху паричното обезщетение, АС не е съобразил разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и неправилно е тълкувал нормата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.