Решение № 863 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2019 г.

Решение № 863 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас срещу Решение № 2454 от 21.12.2018 г. на Административен съд – Бургас, по адм. дело № 2059/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 769 з-69 от 19.06.2018 г. за изземване на българско Свидетелство за управление на моторно превозно средство № [номер], категория В, АМ, В1, издадено на 10.11.2017 г. от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас, на С. Ташев. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът – С. Ташев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 769 з-69 от 19.06.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас ("ОДМВР" - гр. Бургас), с която на основание чл. 19 от Наредба І-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба І-157 от 1.10.2002 г.) е разпоредено изземване на българско Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер], категория В, АМ, В1, издадено на 10.11.2017 г. от "ОДМВР" - гр. Бургас на С. Ташев, ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица]. В мотивите на заповедта е прието, че в изпълнение на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба І-157 от 1.10.2002 г., при подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС С. Ташев е представил свидетелство за завършено основно образование серия О–17, № 030922, рег. № 1462-121 от 11.10.2017 г., издадено от ОУ "Христо Ботев" с. Росен, община Созопол, от което е видно, че е завършил 7-ми клас през учебната 2016/2017 г. Това свидетелство е издадено по реда на сега действащия Закон за предучилищното и училищното образование и не може да послужи за издаване на свидетелство за управление на МПС, съгласно чл. 151, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и § 16 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП, тъй като е необходимо лицето да има завършен 10-ти клас. От правна страна съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон. На основание чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. не следва да се прилага, тъй като противоречи на нормативен акт от по-висок ранг. Установяването на принудителна административна мярка в наредба, а не в закон, представлява нарушение на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), поради което административният орган е бил длъжен да не прилага чл. 19 от посочената наредба. Като е сторил това, той е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изземването на свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 19 от Наредба І-157 от 1.10.2002 г. е принудителна административна мярка. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. С мярката по чл. 19 от Наредба І-157 от 1.10.2002 г. се цели да се преустанови извършването на правнорегламентираната дейност – управление на моторно превозно средство, тогава, когато правото за извършването на дейността е придобито чрез използване на документ с невярно съдържание. Няма обаче законова правна норма, която да установява отнемане на правото на управление на моторно превозно средство при доказано издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство въз основа на документ с невярно съдържание. Съгласно чл. 23 ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая принудителната мярка не е установена в закон, а в наредба. Установяването на принудителната административна мярка в наредба, а не в закон, е нарушение на чл. 23 ЗАНН. С оглед на това съдът е обосновал правилен извод, че органът е бил длъжен на основание чл. 5, ал. 1 АПК да не прилага разпоредбата на Наредбата. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение