Решение № 12842 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2010 г.
ВАСIII отделение02.11.2010 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 8.01.2010 г., постановено по административно дело № 638 по описа за 2007 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12842 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Румен Янчов Стоянов против решение № 39 от 8.01.2010 г., постановено по административно дело № 638 по описа за 2007 г. на Административен съд - София град. Навежда оплакване за неговата неправилност поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на заповед № 77-01-10/22.03.2007 г. на кмета на Столична община - район "Подуяне". Ответникът по касационната жалба - кмет на СО - район "Подуяне" не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Румен Янчов Стоянов от гр. София против заповед № 77-01-10 от 22.03.2007 г. на кмета на Столична община, район "Подуяне", с която е разпоредено изземване на недвижим имот, общинска собственост представляващ втори етаж от жилищна сграда, в гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър", ул. "Бдин" № 22 от фактическата власт на жалбоподателя. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразен индивидуален административен акт, издадена е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискването за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Видно от доказателствата по делото, касационният жалбоподател е бил настанен под наем в общинското жилище, предмет на изземване. Със заповед № 77-01-10/09.02.2007 г. на кмета на СО, район "Подуяне", наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, е прекратено. Заповедта от 09.02.2007 г. е влязла в сила. Въз основа на горното обстоятелство Административен съд - София град обосновано е приел, че фактическата власт върху общинския имот се извършва без основание, което сочи на наличие на елементите от фактическия състав на чл. 65 от ЗОС. Въпреки, че към момента на издаване на заповед № 77-01-10/22.03.2007 г., заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не е влязла в сила, съдът, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, е преценил обстоятелствата, настъпили след предявяване на жалбата, които са от значение за спорното право От значение за правилното прилагане на материалноправната норма на чл. 65 от ЗОС в хипотезата, приложена от административния орган, е да се установи дали жалбоподателят осъществява държане на имота, без правно основание. От влязлата в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение, се установява, че фактическата власт върху имота се осъществява без правно основание. Направените в касационната жалба оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с необсъждане на постигнато споразумение за заплащане на консумативни разноски за жилището, са неотносими към настоящия правен спор. Те имат отношение към установяване наличие на основание за прекратяване на наемното правоотношение - въпрос, който е решен с влязлата в сила заповед № 77-01-10 от 09.02.2007 г. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира обжалваното решение на Административен съд - София град за правилно и същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд