Решение № 11552 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5049/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., чрез адв. Ж. Чобанов като процесуален представител, против решение 261 от 24.03.2025г., постановено по адм. дело 66/2024 г. по описа на Административен съд Разград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите за спазена административна процедура по констатиране на строителството и относно вида на строежа с твърдения, че същият представлява вътрешно преустройство и текущ ремонт на съществуваща сграда, с оглед на което са налице изключенията по чл.151 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на оспорената заповед. Ответниците кметът на община Разград и О. Н. А., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Разград е отхвърлил жалбата на Н. Н. А. срещу заповед 232/23.02.2024 г. на кмета на община Разград, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено премахване на незаконен строеж: "пристройка към жилищна сграда, изградена от западната и северната страна на съществуваща сграда с идентификатор 61710.502.374.2 по КККР на гр. Разград. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата и в съставения констативен акт, а във връзка с вида и квалификацията му - че представлява пристройка към жилищна сграда, т.е. строеж от пета категория, извършен без изискващите се строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Отречени са наведените оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на заповедта във връзка със съобщаването на констативния акт по реда на § 4, ал.2 ДР ЗУТ. Считат се за недоказани и неоснователни доводите на оспорващата за извършени вътрешно преустройство и текущ ремонт на съществуваща сграда в имота, в който смисъл е обсъдена СТЕ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията на жалбоподателката, съдът е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил е поддържаните от нея доводи и възражения, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на вид, местонахождение и параметри, потвърдени и от вещото лице, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Следва да се посочи, че горните обстоятелствата са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт от 17.01.2024г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство. Обосновани са изводите на съда за спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за констатиране на строежа. Видно е, че констативният акт е съставен след извършена проверка на място във връзка с постъпили сигнали от съсобственика на поземления имот, като в съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверявания строеж, които са идентични с посочените в заповедта. Констативният акт е съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР ЗУТ, както и издадената въз основа на него заповед. Основателно е възражението в касационната жалба, че не са били налице предвидените в разпоредбата на §4, ал.2 от ДР ЗУТ предпоставки, с което е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Последното обаче не е съществено, тъй като не е повлияло върху съдържанието на издадения административен акт и не е ограничило правото на защита на жалбоподателката, реализирано надлежно в производството за съдебно оспорване на заповедта. Законосъобразен е и изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ пристройка към съществуващата в имота сграда с идентификатор 61710.502.374.2 по КККР на гр. Разград, а от доказателствата към административната преписка и от заключението на вещото лице се установява, че същата е едноетажна монолитна постройка, изградена върху бетонова настилка, с външни стени от тухлена зидария, със стоманобетонни колони и греди и дървена покривна конструкция с покритие от декоративни стоманени ламарини. При тези установявания от фактическа страна, правилно съдът е приел, че се касае за нов строеж по см. на § 5, т.38 ДР на ЗУТ, а доводите в касационната жалба за извършен текущ ремонт и за вътрешно преустройство са в противоречие с вида на реализираните строително-монтажни работи. Последните, преценени съобразно легалната дефиниция за текущ ремонт в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, потвърждават квалификацията в издадената заповед на процесния строеж като пристройка към съществуваща сграда. Противно на твърденията на жалбоподателката, от доказателствата е видно, че в случая са изградени нови бетонови основи и външни стени, върху които са монтирани прозорци и врати, като по този начин са обособени помещения с предназначение за коридор и за склад. От изложеното следва, че реализираното строителство не съставлява текущ ремонт и вътрешно преустройство. Без значение за горния извод е обстоятелството, че новоизградените стени от западната страна са долепени частично и до сградата с идентификатор 61710.502.374.3 по КККР, тъй като изграденото няма характер на вътрешно преустройство на посочената сграда, както неоснователно се поддържа от жалбоподателката. От друга страна, в случая е безспорна липсата на строителни книжа за проведеното строителство, а именно на инвестиционен проект и на разрешение за строеж. Същите са необходими за изграждане на пристройката, която не попада сред изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.151, ал.1 ЗУТ, видно от събраните по делото доказателства. При тези факти съдът обосновано приема, че описаният в заповедта строеж е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на премахване. С оглед на изложеното, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила във връзка с отказа за назначаване на допълнителна експертиза и за разпит на свидетели. От документите по преписката и от приетата по делото СТЕ, са установени относимите за спора факти, като вещото лице е дало ясен отговор на поставените му въпроси, поради което и по арг. от чл. 201 ГПК вр. с чл.144 АПК, допълнителна експертиза не е необходима, както и събирането на гласни доказателства. Не са налице сочените от жалбоподателката отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт е правилен. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че оспореното решение е недопустимо по отношение на О. Н. А., която съдът е конституирал като заинтересувана страна по делото в качеството й на съсобственик на процесния имот. В производството по оспорване на заповед по чл. 225а, ал. 1, вр чл. 225, ал. 1, вр. чл. 223 ЗУТ, страни са административният орган, който е издал административния акт и адресатът на същия - възложител на строежа. Собствениците (съсобствениците) на терена не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта по отношение на заинтересуваната страна О. Н. А. следва да се обезсили по реда на чл. 221, ал. 3 АПК и производството в тази част - да се прекрати. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,