Решение № 15441 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2018 г.

Решение № 15441 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Г. в качеството му на инспектор ПНП-ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, чрез адвокат Г. Г. от ВТАК против решение № 195 от 4.05.2018 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 970/2017 г., в частта, с която се отменя Принудителна административна мярка/ПАМ/ по Протокол № 3430–29.11.2017 г. на инспектор при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, изразяваща се в преместване без знанието на водача на лек автомобил марка Нисан с рег. [рег. номер на МПС]. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Р. К. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, представляващия "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е образувано по жалба на Р. К. с адрес в [населено място] срещу цитираната принудителна административна мярка по протокол № 3430 от 29.11.2017 г. Съдът е установил от доказателствата по преписката, че не е бил посочен собственика на автомобила или упълномощено лице. Констатирано е, че не е посочена правната норма за налагане на принудителната административна мярка и не може да се определи коя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "а", "б" и "г" от ЗДвП е налице. На следващо място е прието от съда, че не се установява и основание за преместване на автомобила с посочване на нарушение на пътна маркировка М-14. При установеното от фактическа и правна страна принудителната административна мярка е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Принудителните административни мерки, предвидени в ЗДвП и налагани на основанията в него са ограничителни за правната сфера действия, за които, като гаранция за законосъобразността им на първо място следва да се спазват процесуалните правила от формална страна. В случая е било необходимо в констативния протокол да бъдат описани фактическите основания наложили мярката, правната им квалификация и спрямо кого се налагат, за да отговарят на изискването за форма и съдържание. Проверката за законосъобразност на мярката е невъзможна без попълването на задължителните реквизити, както и мотивите за издаване на акта. Тези констатации са достатъчни за извод за наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК. Представеното доказателство в касационната инстанция не следва да се цени предвид забраната в чл. 220 АПК. При верни фактически и правни изводи, че не се установява нито фактическо нито правно основание за налагането на принудителната административна мярка решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение