Решение № 13631 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2017 г.

Решение № 13631 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2017 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град срещу решение № 3004 от 2.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2111/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, трето отделение, 16-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът - С. П. Г. от гр. С., чрез адвокат Белоконски, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отменил решение № 1040 - 21 - 35 от 7.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град и потвърденият с него отказ № 4004 - 21-7106 # 1 от 26.10.2016 г на Директора на Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" за заверка на осигурителната книжка на С. П. Г. от гр. С., за периода 1.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Правилно и въз основа на удостоверение изх. № 1935 от 14.12.2016 г. на Софийски адвокатски съвет и справка за актуално състояние от 3.04.2017 г. на Адвокатски съвет - С., първоинстанционния съд е приел за установено, че С. П. Г. от гр. С. е практикуващ адвокат, считано от 21.03.2001 г. без прекъсване на дейността до 3.04.2017 г., когато е издадена цитираната справка. Видно от лист 19 и 20 от първоначалното дело той е подал до ТД на НАП - С. заявление за регистрация на самоосигуряващо се лице, заведена от компетентния орган на 31.01.2012 г. В цитираната декларация Господинов е заявил, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. По делото няма декларация от 1.01.2015 г., която е отразена в оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град. Посоченото в съдебното решение заявление - декларация с вх. № 25 от 3.01.2012 г. е за отписване от осигурителна каса "Адвокат", считано от 31.12.2011 г. и се явява периферно за същността на спора, предвид безспорно установеното внасяне на осигурителни вноски за 2015 г. в размер на минималния месечен осигурителен доход. За целите на социалното осигуряване от годишната данъчна декларация на Господинов за 2015 г. от значение е таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2015 г., върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Тази таблица е попълнена, включително колони 4 и 6, като в тях са посочени и общите стойности. Въпросите дали лицето е получавало доходи от адвокатска дейност и дали ги е декларирало, са такива на плоскостта на данъчното правоотношение, а не на осигурителното такова. Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, сама по себе си, не доказва упражняване/неупражняване на трудова дейност, за която лицето трябва да бъде осигурено. Тези обстоятелства могат да се установят и документират надлежно от органите на НОИ, чрез проверки, които са регламентирани в разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 от Кодекса за социално осигуряване. Такава проверка, видно от административната преписка, в случая не е била извършена. Това означава, че отказа за заверка на трудовата книжка и потвърждаващото го решение са издадени от компетентните органи без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е в нарушение на чл. 35 АПК. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до отмяна на оспорения административен акт, но основание чл. 146, т. 3 АПК. Правилно съдът е посочил в мотивите, че с оглед на естеството на упражняваната адвокатска дейност, доходите от същата могат да бъдат реално платени в друг период. Стигайки до правни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Ответникът претендира присъждане на разноски за касационна инстанция, които съгласно договор за правна защита и съдействие от 6.06.2017 г. възлизат на 500 лв. и са заплатени от Господинов на адвокат Белоконски. Представен е и списък на разноските за същата сума. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, следва да бъдат заплатени от ТП на НОИ - С.-град. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,