Решение № 5876 от 15.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ от С. Григорова, подадена чрез адв. Д.Атанасова, срещу решение 1807/11.10.2021г. постановено по адм. дело 1523/2021г. на Административен съд Пловдив. В жалбата се съдържат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. При изложени съображения моли решението да бъде изцяло отменено и да се постанови ново, с което да бъде отменен административния акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кметът на район "Тракия" при община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано от С. Григорова против заповед 6-Z21-215 от 18.05.2021г. на кмета на Община Пловдив Район Тракия , с която е наредено да се изземе имот, частна общинска собственост, по Акт за общинска собственост 507 от 02.05.2000г., представляващ апартамент 34/131, състоящ се от една стая, готварна, баня, тоалетна, антре и изба 25, находящ се в гр. Пловдив, [адрес], който се държи без правно основание от С.Григорова. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел за безспорно установено, че имотът обект на заповедта, е общинска собственост. Също така е прието, че владеенето на имота от страна на С.Григорова е установено с Констативен акт 4 от 10.04.2021г. от длъжностни лица в община Пловдив. Отчетено е, че е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателя с 20ОА-88 от 16.01.2020 г. на кмета на община Пловдив. Последица от влизането в сила на тази заповед била отпадане на правното основание за държане на имота, като това било и материалноправната предпоставка да се упражни законосъобразно правомощието по изземването му. Ето защо съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при наличието на фактически основания за целта и без противоребие с материалноправните разпоредби. Обжалваното решение е правилно. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на Заповед 6-Z21-215 от 18.05.2021г. г. на Кмета на район "Тракия" при Община Пловдив предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. В случая страните не спорят, че имотът предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост. Установено е също, че е сключен договор за наем между С.Григорова от една страна и Община Пловдив, чрез Общинско предприятие /ОП/ "Жилфонд" от друга. Със заповед 20ОА-88/16.01.2020г. на кмета на Община Пловдив наемното правоотношение е прекратено, като тази заповед е влязла в законна сила. По делото се установява също, че с писмо изх. 6-9400-472/29.03.2021г. на кмета на Община Пловдив Район Тракия , С.Григорова е уведомена, че предстой процедура по чл.65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, в изпълнение на влязла в сила заповед 20ОА-88/16.01.2020г. на кмета на Община Пловдив, с която е прекратен договора за наем. Изготвен е констативен акт 4 от 10.04.2021г., в който са налични констатации, че недвижимия имот е общинска собственост и се държи без правно основание от Григорова, тъй като договора за наем е прекратен съобразно горепосочената заповед. Последвало е писмо изх. 6-9400-723/13.05.2021г., с което е уведомено лице че предстой предприемане на процедура по чл. 65 от ЗОС. Във връзка с това е издадена и процесната заповед за изземване на общинското жилище. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното общинско жилище се държи без правно основание предвид това, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. С оглед на това следва да се посочи, че със стабилизирането на тази заповед отпада възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху обстоятелствата, послужили като основания за издаването й. В касационната жалба се поддържат оплаквания най-вече във връзка със съществувалото между касатора и общината наемно правоотношение, сключено споразумение за разсрочено плащане и плащането на наем, което продължава и до момента. Това обаче са въпроси, относими към законосъобразността на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която е влязла в сила. Тези възражения засягат обстоятелства извън предмета на настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъждат. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган кмета на район "Тракия" община Пловдив, изрично овластен за това с разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗОС, като доводите в тази посока следва да се приемат за неоснователни. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съдебният акт е подробно обоснован. Възраженията на касаторите в касационната жалба в обща структура преповтарят направените вече пред първата инстанция, на които оплаквания е отговорено подробно и ясно. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,