Решение № 4398 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2011 г.

ВАСV отделение27.03.2012 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 131/11.01.2011 г. постановено по а. д. № 4255/2010 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Ивана Христева Бабанова от гр. Пловдив, ул. Борис Шивачев № 1, бл. 1409а, вх. А, ет. 4, ап. 10, с ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело", София, сумата 150,00 (сто и петдесет) лева направени разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4398 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Ивана Христева Бабанова от гр. Пловдив, против решение № 137/11.01.2011 г. постановено по а. д. № 4255/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Бабанова против заповед № ЧР-09-31/25.05.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА ВКВПД). Искането на Бабанова за възстановяване на заеманата от нея длъжност е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено в тази му част. Недоволна, Бабанова обжалва решението. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяна на решението и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната й жалба. Ответната страна - изпълнителния директор на ИА ВКВПД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата е правният извод, че длъжността, заемана преди издаването на обжалваната заповед от Бабанова, е съкратена и съответно отпаднала като нормативно определена позиция в длъжностното разписание (ДР) на ИА ВКВПД, Отдел "Централен" (О Ц), а изпълняваната от нея функции, задачи и задължения са премахнати. С касационната жалба и представените по делото писмени бележки се твърди, че макар и премахната като наименование, длъжността продължава да съществува като функции, задачи и задължения с наименование "главен експерт" към Сектор "Административно, информационно и финансово обслужване" (С АИФО). Твърди се също, че подборът на служителите, останали в новата административна структура е направен неуместно. При безспорно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Наред с установеното от АССГ, по делото са събрани доказателства и за действителното намаляване броя на служителите в ИА ВКВПД. Общата бройка служители в ИА ВКВПД - 511 (вж. Устройствен правилник на ИА, обн. ДВ бр. 27/09.04.2010 г., в сила от 25.05.2010 г.), спрямо тези по Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" - 773 (вж. ДВ бр. 6/2000 г., последно изменение обн. в ДВ бр. 16/27.02.2009 г.) като праводател на ИА ВКВПД, са намалени с 262 бройки. Щатната численост в О Ц на ИА ВКВПД - 48 (вж. ДР на л. 35) е намалена с 29 бройки спрямо тази на Териториална дирекция Пловдив - 77 (вж. ДР на л. 46). Служителите в Сектор "АИФО"

11

към О Ц също са намалени с 10 бройки спрямо тези в Отдел "Административно, информационно и техническо обслужване" (21), в състава на който е бил Сектор "Финансова дейност". Т. е. твърдяното в касационната жалба увеличение на броя служители в Сектор "АИФО" (вж. стр. 2 и 3, първите абзаци) не е налице, а обратно - има намаляване. Обосновани и законосъобразни са изводите на АССГ за липсата на идентичност между задълженията, функциите и изискванията на двете длъжности - началник Сектор "Финансова дейност" и главен експерт в Отдел АИФО. Основната разлика, водеща до категорични изводи за липса на идентичност, е в характера на длъжностите. Първата е от длъжностно ниво А - Ръководни длъжности, а втората е от длъжностно ниво Б - Експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. Тази разлика е непреодолима и не дава възможност да се твърди идентичност на задачи, функции и изисквания. Наред с това следва да се отчетат и констатираните от АССГ различия във връзка с вменените нови задължения по предварителния финансов контрол. Дори да са верни изложените от касаторката доводи в жалбата й за необходимост от упражняването на такъв в ежедневната й работа, до въвеждането на тези задължения в длъжностната характеристика на "главния експерт", те не са били задължителни за нея. Евентуалните грешки и пропуски в тази насока също не могат да й се вменят, при липса на длъжностно задължение да ги изпълнява. Неоснователен е и доводът за "неправилно направен подбор" между служителите. Такъв по ЗДС не е предвиден, за разлика от наличния в Кодекса на труда. За да се твърди подобен довод, е необходимо извършването на подбор да е задължително по силата на правна норма или въведени вътрешнослужебни правила със заповед на органа по назначаване. Такива се необходими с оглед критериите, които следва да бъдат еднакви за всички служители, подлежащи на подбор и евентуално съкращаване. В противен случай всеки от тях би имал възможността да твърди наличието и да изтъква несъобразяването с дадено обстоятелство - трудов стаж, образование, допълнителни квалификации, здравословно състояние, семейно положение и много други, съобразяването с което би го ползвало. Подобен подход е недопустим. Съществено обаче е, че подбор не е предвиден в закона и съкращаването на служители може да се провери от съда само досежно законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение: компетентност на издателя, спазване на законовопредвидената форма, на административнопроизводствените правила, на материалния закон и съответствието й с целта на закона. При проверката на посочените обстоятелства обосновано АССГ не е открил извършването на нарушения. По изложените съображения касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение се остави в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на ИА ВКВПД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на съда то се явява основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари, следва да бъде осъдена Бабанова да заплати на ИА ВКВПД, сумата 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2