Решение № 13847 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2009 г.

Решение № 13847 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Пето РУ при Областна дирекция на МВР - Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Богдана Йорданова, против решение № 789/23.12.2008 г., постановено по адм. дело № 348/2007 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, V състав, с което е отменена заповед за полицейско задържане на лице рег. № 12/02.02.2007 г., издадена от полицейски орган при V РПУ - Варна. Касационният жалбоподател твърди, че решението противоречи на приложимия материален закон и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което обжалваната в първоинстанционното производство заповед да бъде отменена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Любомир Господинов Панайотов, в писмено становище и чрез процесуалния си представител адвокат Илия Златев в открито съдебно заседание, моли съда да я отхвърли като неоснователна, по изложени съображения относно правилността на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че като подадена от страна, участвала в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С оспорената пред Варненския окръжен съд заповед рег. № 12/02.02.2007 г. е заповядано задържането на Любомир Господинов Панайотов за срок до 24 часа в Пето РПУ - Варна, като заподозрян за извършено престъпление по чл. 339 НК, на посочено правно основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР. С оглед приложените по делото доказателства, в т. ч. заверени преписи от документите по досъдебно производство № 859/2007 г. по описа на ОДП - Варна (докладни записки №№ 46 и 47/02.02.2007 г., жалба от Николай Русев Желязков и протоколи за разпит на свидетели), обективиращи данни за извършени от лицето, преди задържането му, действия по хулигански подбуди и незаконно притежаване на оръжие, както и посочените в оспорената заповед основания за издаването й, съдът необосновано е приел, че актът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, поради липса на мотиви по смисъла на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм., приложим в първоинстанционното производство на основание § 4, ал. 1 ПЗР АПК ). Съгласно приложимите в случая специални правила на ЗМВР, по - конкретно чл. 63, ал. 1 във връзка с чл. 65, ал. 1 ЗМВР и чл. 63, ал. 2 ППЗМВР, процесната заповед следва да съдържа посочване на правно основание за издаването си, без непременно да отразява конкретните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за задържане на лицето. В процесния случай, разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМВР е приложена във връзка с чл. 339 НК, инкриминиращ незаконното притежаване на оръжие, което налага извода, че актът е издаден при наличието на данни за извършено от лицето престъпление - при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Поради това, неправилно от първата инстанция е прието, че заповедта няма мотиви, включително не сочи конкретната хипотеза, в която е издадена, а оттам и че следва да бъде отменена само поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила. За да бъде законосъобразна, наложената със заповед по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, принудителна административна мярка, следва да са налице данни, обосноваващи предположението, че е възможно лицето да е извършило престъпление. Такива данни несъмнено се съдържат в жалбите, подадени от Николай Желязков по телефона и в писмен вид през нощта на 02.02.2007 г., както и в констатациите на полицейските служители при извършена от тях, проверка в тази връзка, предхождаща задържането на Любомир Панайотов. Поради това следва да се приеме, че заповедта освен, че е издадена от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити по чл. 63, ал. 1 ППЗМВР е постановена при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Във връзка с наведените в жалбата конкретни оплаквания следва да се отбележи, че при издаването на заповед на горепосоченото правно основание, не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление, а само данни, обосноваващи предположение в посочения смисъл. Без правно значение относно законосъобразността на заповедта са и останалите, наведени в жалбата твърдения за осъществени от полицейските служители нарушения на правата на лицето, след неговото задържане - от една страна те противоречат на данните относно конкретната фактическа обстановка, при която задържането е осъществено, а от друга - сочат на действия или бездействия на полицейските служители, последващи издаването на обжалвания акт, които поради това не могат да бъдат преценявани във връзка с неговата законосъобразност. След като преценката на приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, налагат категоричен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел, решението на съда, с което тази заповед е отменена като незаконосъобразна е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото при условията на чл. 228 вр. чл. 143 АПК следва да бъде уважено направеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размера от 150 лв., съобразен с чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,