Решение № 10901 от 14.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2016 г.

Решение № 10901 от 14.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на кмета на С. О. срещу решение № 6576 от 29.10.2015 г. по адм. д. № 2583/2015 г. на Административен съд С.-град, в частта, с която е отменен по жалба на Медицински университет - С. Р. акт /РА/ № МДТ-РД-01-07-76/3.11.2014 г., издаден от приходни органи в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта на акта, с която на Медицинския университет, са определени публични общински задължения такса за битови отпадъци за 2009 г. и 2010 г. за всички недвижими имоти, чието управление е възложено на Медицинския университет, ведно с дължимите се лихви. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - ЗМДТ, ЗДС и ЗВО, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че жалбоподателят не се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за 2009 г. и 2010 г. Сочи, че не се оспорва, че всички недвижими имоти предмет на ревизията са предоставени за управление и ползване от МУ, по реда на ЗДС, както и че са заведени по съответните счетоводни сметки, по баланса на учебното заведение, което е отразено в РА за всеки от процесните имоти, в класьор № 2 са приложени оборотни ведомости по баласнови сметки за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., както и счетоводните баланси на Медицинския университет - ректорат за периода 2009 г. - 2013 г. Неправилно съдът приел, че МУ не е задължено лице за ТБО, тъй като недвижимите нежилищни имоти, които МУ владее и ползва са предоставени по регламентирания в ЗДС и ЗВО ред и форма, в качеството му на висше учебно заведение. Сочи, че съдебната практика приема, че правото на управление на държавна недвижима собственост, което се предоставя на държавни юридически лица и държавни органи е аналогично на правото на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Излага доводи, че за целите на данъчното облагане носителят - Медицински университет има правото да владее и ползва имотите, от името на държавата, за своя сметка и за своя отговорност - в смисъла на чл. 12 от ППЗДС, поради което МУ е задължено лице за дължимите от него местна такса за битови отпадъци за 2009 г. и за 2010 г., определени с РА. Счита, че следва да намери приложение правилото комуто облагите, нему и задължението. Видно от решението на първоинстанционния съд е изследван и въпросът във връзка със събраните и приложени по време на ревизията доказателства, свързани с предоставянето на услугите в трите им компонента регламентирани в чл. 62 от ЗМДТ, както и за начислени и изплатени разходи по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ от бюджета на Столична община. Ответната страна е представила писмено становище. Счита, че правилно съдът приел, че с издаването на обжалвания ревизионен акт за всички имоти, възложени за управление на Медицинския университет, е определено задължение за такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. и 2010 г. без правно основание. Съгласно препращащата норма на чл. 64 от ЗМДТ, ТБО се дължи от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. За тези два данъчни периода - данъчна година 2009 и данъчна година 2010 г., чл. 11 от ЗМДТ (в редакцията на закона преди влизане в сила на ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 98 от 2010 г.) въвежда публични задължения за собствениците на недвижимите имоти и лицата, в чиято полза е учредено ограничено вещно право на ползване, но не въвежда в кръга на задължените за плащането на ТБО лица тези, на които е възложено управлението на имот-държавна или общинска собственост. Тези лица са включени в кръга на задължените за плащане на ТБО лица с влизане в сила от 1 януари 2011 г. на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ. Всички имоти на университета, за които с издаването на ревизионния акт е възникнало задължение за ТБО, са държавна собственост и са предоставени за управление и ползване от МУ по реда на Закона за държавната собственост. Предоставянето безвъзмездно на имоти-държавна собственост за управлението на ведомства, общините и юридически лица на бюджетна издръжка за изпълнение на техните функции не е ограничено вещно право на ползване върху чужда вещ по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗС, а облигационно право, по силата на което съответният субект се явява държател на имота, т.е. не упражнява субективни вещни права, а единствено упражнява фактическа власт върху вещта. Императивният характер на разпоредбите на ЗМДТ изключва възможността за разширително тълкуване на разпоредбите му, както и правоприлагането по аналогия на правото, за да се приеме, че преди 1.1.2011 г. законът възлага задължение за ТБО на МУ. Представя писмени бележки. Сочи, че за тези два данъчни периода - данъчна година 2009 и данъчна година 2010 г. чл. 64, ал. 1 и чл. 11 от ЗМДТ (в редакцията на закона преди влизане в сила на ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 98 от 2010 г.) въвеждат публични задължения за такса битови отпадъци за собствениците на недвижимите имоти и лицата, в чиято полза е учредено ограничено вещно право на ползване. В кръга на задължените за плащането на ТБО лица законът не включва изрично тези, на които е възложено управлението на имот-държавна или общинска собственост. Тези лица са включени в кръга на задължените за плащане на ТБО лица с влизане в сила на 1 януари 2011 г. на нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, съгласно която: за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Съгласно чл. 14, ал. 3 (нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) от Закона за дължавната собственост, която не е в сила през процесния период, под управление се разбира такава фигура, която включва правото на ведомствата и ЮЛ на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност. Конструкцията на правния институт на управлението на публичната собственост, макар да наподобява конструкцията на ограничените вещни права, не е ограничено вещно право, а специална формула за организационно преразпределяне на правомощията между различни субекти във връзка с осъществяване на държавната собственост. Тази съвкупност от правомощия не изключва при условия и по ред, установени в закон, върху вещите - държавна собственост да се учредяват и органичени вещни права, но не е аналогична с вещното право на ползване, а е нов институт на правото (на публичното право). Императивният характер на разпоредбите на ЗМДТ изключва възможността за разширително тълкуване на разпоредбите му, както и за правоприлагане по аналогия на правото. В процеса на прилагане на данъчните правни норми е недопустимо по пътя на сходството (родството) и по аргумента a fortiori да възникне публично задължение, което не е изрично предвидено в закона. Ограниченото вещно право на ползване върху имот държавна собственост е изрично уредено в нормите на включените в цитираната глава на ЗДС разпоредби, които имат характеристиката на специални правни норми спрямо разпоредбите на Закона за собствеността. Всички разпоредби на ЗДС в тази му част въвеждат правила относно учредяването на ограничени вещни права единствено върху имоти частна държавна собственост. Няма уредба, респ. законово областяване и ред, за учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти - публична държавна собственост. Съгласно чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето образование недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост, респ. по правилата на специалния Закон за държавната собственост върху тях не може да се учредяват ограничени вещни права. Претендира разноски адвокатско възнаграждение по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени акта в частта за задълженията за такса за битови отпадъци за 2009 г. и 2010 г. съдът е приел, че от прочита на текста на чл. 11 от ЗМДТ, в редакцията до ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила до 1.01.2011 г., е ясна волята на законодателя до изменението на текстовете с редакция на закона с ДВ. бр. 98 от 2010 г., да бъде задължен да заплаща данъка за недвижимите имоти единствено техния собственик и носителя на ограниченото вещно право на ползване, учредено от му от титуляра на правото на собственост. Изложил мотиви, че предоставеното на Медицинския университет право на ползване върху недвижимите имоти посочени в РА за процесните 2009 г. и 2010 г., е право на оперативно управление, което държавата в качеството си на собственик предоставя на този правен субект, което означава, че Медицинския университет не е носител на ограниченото вещно право на ползване и такова не му е учредено от държавата по реда на чл. 56 и сл. от Закона за собствеността. Нормата на чл. 10 и чл. 11 в редакциите до измененията им, в сила от 1.01.2011 г., създава задължение за заплащане на местен данък за титуляра на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване или на концесионера. С оглед нормата на чл. 60 от Конституцията на Р. Б., съдът не може да тълкува разширително тези две разпоредби и да приеме, че всъщност и ползвателите на недвижимия имот, което не им е учредено като ограничено вещно право на ползване от титуляра на правото на собственост, са задължени да заплащат местен данък по чл. 11 от ЗМДТ, ред. до изм. ДВ бр. 98 от 2010 г. Жалбоподателят представил за процесните стопанисвани от него недвижими имоти актове за държавна собственост, съставени съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДС, който гласи, че за имотите-държавна собственост, се съставят актове за държавна собственост. Предоставените права върху имота се изразяват в стопанисване и управление. Предоставянето безвъзмездно на имоти-държавна собственост за управлението на ведомства, общините и юридически лица на бюджетна издръжка за изпълнение на техните функции не е ограничено вещно право на ползване върху чужда вещ по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗС, а облигационно право, по силата на което съответният субект се явява държател на имота, т.е. не упражнява субективни вещни права, а единствено фактическа власт върху вещта. По делото няма доказателства за учредено вещно право на ползване на Медицински университет - С., върху недвижимите имоти, за които е определено задължение за ТБО и не се твърди Медицинския университет-С. да е собственик на недвижимите имоти през периода 2009 г. и 2010 г. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 11, ал. 5 (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) предвиждаща, че за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление, няма действия за периода за който са начислени задълженията по ревизионния акт. След като с изменението на закона в сила от 1.01.2011 г. е предвидено изрично, че данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление, следва, че не е било задължено лице по силата на закона преди приемането и влизането в сила на изменението на закона. От разпоредбата на ППЗДС също не може да се направи друг извод. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗДС, в редакцията действаща за процесния период ( ДВ, бр. 78 от 2006 г.) управлението върху имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност. За сравнение според същата разпоредба на чл. 12, ал. 1 от ППЗДС, след изменението - ДВ, бр. 61 от 2011 г., което не е приложимо за процесния период 2009 г. - 2010 г., управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност. Правилно е прието от съда, че владението на имотите по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ППЗДС в приложимата редакция, не представлява учредено вещно право на ползване по чл. 11, ал. 3 от ЗДС, съгласно която при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Поради това задължението за плащане на такса битови отпадъци за процесния период е останало за държавата. Известно е, че са постановени противоречиви решения, но настоящият състав намира за правилна практиката която приема, че данъчното законодателство не може да се прилага по аналогия и за процесния период до 1.01.2011 г. не е налице изрично записано в закона данъчно задължение за лицата, на които имотът е предоставен за управление, а такса битови отпадъци се дължи от задължените лица по чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. В случая се касае за имоти публична държавна собственост предоставени на "Медицински университет" - С. за стопанисване и управление. По делото няма приложен акт за учредяване на вещно право на ползване на имотите в полза на "Медицински университет" - С., респ. няма и твърдения такова право да е учредено на учебното заведение, както и същото да е собственик на имотите. При тези данни решаващият съд е направил обоснован извод, че безвъзмездното предоставяне на недвижими държавни имоти на ведомствата, общините и юридическите лица на бюджетна издръжка за осъществяване на техните функции не е ограничено вещно право на ползване върху чужда вещ по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за собствеността. Това право е облигационно, по силата на което съответната организация се явява държател на веща - упражнява само фактическа власт върху вещта, а не субективни вещни права. Съгласно приложимите редакции на разпоредбите на чл. 64, ал. 1, вр. с чл. 11 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от собствениците или от ползвателя при учредено вещно право на ползване на облагаемите с данък недвижими имоти. Следователно, след като "Медицински университет" - С. не е собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване на имота, а е само държател, то не дължи такса битови отпадъци. Едва с новата норма на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ в сила от 1.01.2011 г. е определено за данъчно задължено лицето, на което имотът държавна или общинска собственост е предоставен за управление. При тези данни административният съд като е приел, че обжалвания ревизионен акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса битови отпадъци за 2009 г. и 2010 г. е незаконосъобразен и го е отменил в тази му част е постановил правилно съдебно решение, което съответства на приложимия закон. С оглед на изложеното и доказателствата по делото постановеното от Административен съд С. град съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК. С оглед изхода на спора на ответната страна има право на разноски по делото. Претендират се разноск в размер на 12000 лв. адвокатско възнаграждение, за което не са представени доказателства. Представено е платежно нареждане за кредитен превод в размер на 7200 лв., но е доказателства за заверяване на съответната сметка с посочената сума. О оглед на това разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказато извъшването им. От страна на кмета на Общината не е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение