Решение № 15022 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4735/2014 г.

Решение № 15022 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4735/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Агро фриго" ЕООД - гр. София, против решение № 423/24.01.2014 г. по адм. д. № 4378/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, 23-ти състав. Излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска решението да бъде отменено, като бъдат уважени изцяло предявените искове. Оспорва изводите на съда, че не е налице основание за предявяване на исковете, след като с влязло в сила решение на Софийски градски съд по адм. д. № 4189/2006 г. е отменен отказа на ДФ "Земеделие" да одобри финансиране на проект "Пазари на производителите и тържища за плодове, зеленчуци, цветя и риба" по присъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието в селските райони в РБългария. С отмяната на отказа на ДФ "Земеделие" проектът е върнат отново за разглеждане и ответникът, вместо да изпълни задължителните указания на ВАС, след продължително бездействие е отказал предоставяне на финансова помощ поради изтичане на срока на програмата. Твърди, че този втори отказ е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Представеният проект за финансиране е бил напълно редовен. За обезпечаването му са били сключени редица предварителни договори. Необосновани са изводите на съда по отношение на валидността на някои от сключените предварителни договори, както и становището му, че претенцията на ищеца би била основателна, ако е сключен договора и са изпълнени 50% от проекта. Съдът не се е съобразил с европейската практика, която приема, че е налице собственост във всички случаи, когато има основание за защита на определен имуществен интерес. Счита, че е нарушен основен принцип в правовата държава, гарантиращ правна сигурност, след като влязло в сила осъдително решение е било отменено, за да се даде възможност да участва в процеса и друг държавен орган. Това е нарушение на правото на справедлив процес съгласно чл. 6 и чл. 1 на Протокол 1 на ЕКПЧ. Претендира съдебно-деловодни разноски и хонорар за адвокат.

Срещу определение № 1089/04.03.2014 г., постановено по делото на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в частта за присъдените разноски, е подадена частна жалба от ДФ "Земеделие". Частният жалбоподател възразява, че не е уважено изцяло искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 242 000 лв. и дължимия върху това възнаграждение ДДС в размер на 50 400 лв. Съдът не е съобразил чл. 4, ал. 3 от договора за процесуално представителство между ДФ "Земеделие" и Адвокатско дружество "Събев и съдружници" и е изложил необоснован извод за прекомерност на уговореното възнаграждение.

Процесуалният представител на "Агро фиго" ЕООД оспорва частната жалба и счита, че действително е налице прекомерност на възнаграждението.

Ответникът ДФ "Земеделие", редовно призован, се представлява от адв. Събев. Оспорва касационната жалба и поддържа подадената частна жалба. Ищецът не е доказал вреди, нито причинна връзка, която да е пряка и непосредствена от отменения административен акт. Претендира разноски по представен списък. В писмено становище по делото възразява, че постановеният втори отказ на ДФ "Земеделие" да сключи договор с "Агро фриго" ЕООД не е посочен като основание от ищеца за присъждане на исканото обезщетение и поради това не подлежи на преценка от съда. Съгласно Споразумението между РБългария и Комисията на Европейската общност за 2006 г. по програма САПАРД (ДВ, бр. 22/24.03.2009 г.) е въведена изрична забрана за сключване на договори с бенефициенти след датата, на която РБългария встъпи в договорни отношения, включващи форми на подпомагане за Развитие на селските райони като чл. на Европейския съюз. Поради това ДФЗ не е имал право да одобри молбата на ищеца. Писмен отговор на касационната жалба е подаден и от ДФ "Земеделие" чрез старши юрисконсулт Стефан Гачев. Същият оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Правилно съдът е отхвърлил предявените главни искове поради липсата на две от предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на вреда и пряка причинна връзка. Вреда не е причинена на ищеца поради това, че проектът не е одобрен, респ. не е изпълнен. Дори и към днешна дата върху закупената земя и подготвения терен не е изградена инвестиция, от което следва, че патримониумът на ищеца не се е намалил. Липсват доказателства за собствени капиталови средства и за финансиране от банкова или друга институция за останалите 50% собствено участие за изграждане на инвестицията. Договорът с "Винекс Кортен" ЕООД не е представен по проекта пред финансиращата институция и не установява спрямо Фонда облигационна обвързаност между страните по него. По претенцията за пропуснати ползи, представляващи наемна цена по предварителните договори твърди, че една част от тези договори представляват само уговорка за сключване на окончателен договор, а останалата част от тях са изключени като доказателства по делото поради опровергаване на съдържанието им. Претендира юрисконсултско възнаграждение с оглед цената на предявените обективно съединени искове.

Ответникът - Министерство на финансите, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Цветанова. Моли да се отхвърли касационната жалба и да се уважи частната жалба на ДФ "Земеделие". Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на касационния жалбоподател. В писмено становище по делото излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Не са доказани кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице вреда за ищцовото дружество. След като подготвеният проект не е реализиран и инвестицията не е извършена, търговските обекти, предмет на предварителните договори, не съществуват. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 36/27.08.2003 . за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за пазари на производители и тържища за плодове, зеленчуци, цветя и риба, финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция или на част от нея. По програма САПАРД се осигуряват до 50% финансова помощ, а в проекта за подпомагане липсват данни откъде дружеството би осигурило останалите 50% за изграждане обекта на инвестицията. Неоснователна е и претенцията за претърпени имуществени вреди. След като обектът не е бил завършен, за ищеца не е била възможна претендираната облага под формата на наем.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил всички правнозначими факти и писмени доказателства и е направил обосновани изводи, че предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са налице. Исковете за претърпени имуществени вреди от неотпускане на финансова помощ по програма САПАРД и несключване на договор с ДФ "Земеделие" са неоснователни. В хода на процеса жалбоподателят не е доказал, че е разполагал с необходимите средства за практическо изграждане на обекта. Само одобряването на проекта за изграждане на пазар-тържище не е доказателство за извършване на инвестицията, поради това че по условията на програмата кандидатите се подпомагат след като представят доказателства, че са им осигурени средствата за извършване на инвестицията. Съдът е обсъдил договора с "Винекс Кортен" ЕООД относно финансовата възможност за отпускане на заем от 70 000 000 лв. Касае се до писмен частен двустранен договор, който има доказателствена сила само за отношенията между страните по него, но не и до реално изпълнение на клаузите по него. Съдът е преценил доказателствата, че кредиторът не е имал финансова възможност да предостави кредита. Неоснователни са и претенциите за пропуснати ползи. Те представляват реална, а не хипотетична вреда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че пропуснатите ползи са сигурни. След като обектът не е бил завършен, за търговските площи не е възможна и сигурна предполагаемата облага-получаване на наем. Представените предварителни договори представляват обещание за сключване на договори за наем, които зависят от бъдещо несигурно събитие-въвеждане в експлоатация на обекта и по тях не може да се ангажира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Постановеното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е неоснователна. В § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. е визиран размера на възнагражденията и ДДС не се включва в разноските, определени по делото. Начисления ДДС може да се претендира по реда за възстановяване на данъчен кредит.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд - София-град, е образувано по обективно съединени искове от "Агро фриго" ЕООД - гр. София срещу Държавен фонд "Земеделие" за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, както следва:

1. претърпени загуби в размер на 5 587 998 лева, представляващи равностойността на незаконосъобразно отказаната финансова помощ, ведно със законната лихва от подаването на ИМ-06.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата;

1. пропуснати ползи общо в размер на 6 956 415 лева-равностойност от пропуснати наеми за период от 2 години по сключени от ищеца предварителни договори.

1. иск за 708 109,64 лв., която сума представлява обезщетение за забава върху главницата от 5 587 998 лв. за периода от 29.12.2008 г. до 30.12.2009 г., както и законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане

1. иск за 881 515,12 лв., която сума представлява обезщетение за забава върху главницата от 8 347 698 лв. за периода от 29.12.2008 г. до 30.12.2009 г., както и законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение съдът е приел предявените искове за допустими, но разгледани по същество - за неоснователни. Искът за заплащане на претърпени загуби съдът е отхвърлил поради липсата на вреда и пряка причинна връзка. Приел е, че за да настъпят вреди за ищеца не е необходимо само да бъде одобрен проекта и да се сключи договор по него, а съгласно чл. 16, чл. 18 и чл. 19 от Наредба № 36 изплащането на помощта е в зависимост от фактическото изпълнение на проекта, документалното му съответствие с определени изисквания и наличие на предпоставките по чл. 7 и чл. 9 от Наредбата. По делото не е доказано каквото и да е изпълнение на проекта, поради което вреда в размер на исканата финансова помощ не е настъпила за ищеца. Ищецът не е изградил със свои средства обекта, чието финансиране не е било одобрено, поради което за него не е настъпила вреда.

Искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на наемите по сключените предварителни договори за наем за периода 20.02.2006 г. до 20.02.2008 г. е отхвърлен по съображения, че предварителните договори не създават задължение за наемателя да заплаща наем, нито право на наемателя да получи такъв. Правото да се получи наем възниква след изграждането на обекта и въвеждането му в експлоатация. За периода, през който се претендират наеми, е било невъзможно обектът да е бил изграден, тъй като началото на срока, за който се претендират наеми съвпада с внасянето на проекта за одобряване в ДФ "Земеделие". Допълнително съдът е изложил доводи, че два от общо шестте договора за наем са приети за неистински и са изключени от доказателствата по делото, а други два са приети за нищожни поради липсата на предмет /уговорена цена/. Самият механизъм за изчисляване на пропуснатите ползи не се възприема от съда. Този механизъм се основава на умножаване на седмичната цена на квадратен метър площ от обекта за целия период на претенцията. Няма сигурност, че във всеки един момент помещенията биха се ползвали под наем, наемът би се плащал редовно и договорите няма да се прекратят поради неизпълнение. Неоснователността на главните искове е обусловило неоснователност и на съединените акцесорни искове - за заплащане на мораторна лихва и на законна лихва.

По исканията за разноски, съдът, след уважаване на възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е присъдил на ДФ "Земеделие" сумата от 283 131 лв. адвокатско възнаграждение. След подадена молба от ДФЗ по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът не е уважил искането на фонда за присъждане допълнително и заплатеното ДДС върху възнаграждението в размер на 50 400 лв.

Решението е правилно. Съдът подробно е изследвал фактите по делото и приложимия материален закон. Изводите му са обосновани и законосъобразни.

Не е спорно по делото, че ищецът е кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 05 "Пазари на едро" с проект № 290501200224, като обоснованите от него инвестиционни разходи са в размер на 11 715 996 лв., а допустимото подпомагане е до 50% от тях. По молбата е му е бил постановен отказ в писмо с № 01-200681748 от 18.08. 2006 г, който е бил отменен с решение № 75/31-03-2008 г. по адм. д. № 04189/2006 г. по описа на СГС и преписката е върната на ДФЗ за произнасяне по молбата. Решението е оставено в сила с решение № 14619/29.12.2008 г. по адм. д. № 8148/2008 г. по описа на ВАС. С последващо писмо изх. № 02-2600/376 от 10.12.2009 г. изпълнителният директор на ДФЗ е отговорил, че не може да сключи договор поради изтичане на крайния срок за подписване на договори по програма САПАРД, който е 31.10.2007 г. Този втори отказ да се сключи договор не е бил оспорен пред съд.

Правилни са изводите на съда, че дори и при установяването на незаконосъобразен административен акт - първоначалният отказ за одобряване на проекта, отменен по съдебен ред, и последвалия втори отказ, приет от съда като нищожен, не са довели до причиняването на имуществена вреда на ищеца, нито до пропуснати ползи от негова страна. Решението съдържа подробен анализ на предявените претенции, преценени съобразно нормативната уредба - Наредба № 36 от 27.08.2003 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за пазари на производителите и тържища за плодове, зеленчуци, цветя и риба по специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в РБългария /САПАРД/. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция или на част от нея. Нещо повече - преди изплащането и съгласно чл. 18 от Наредбата изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" одобрява или отказва изплащането на финансовата помощ след извършване на проверка и анализ за установяване на фактическо и документално съответствие между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. Не е спорно по делото, че след получаването на второто писмо от ДФ "Земеделие", указващо на изтекъл срок на действие на програмата, а и преди това, ищецът не е извършил никакви фактически действия по проектиране и изграждане на инвестиционното намерение. Липсва проект за него, сключен договор или някакви действия по изграждане на планираното тържище, които да са довели до влагането на средства от страна на дружеството, с които то да се е обеднило.

Рамката на отпусканата финансова помощ по програмата, която ищецът би могъл да получи, е определена в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата и тя е в размер до 50 процента от одобрените и извършени инвестиционни разходи. От това следва, че само одобрени проекти и дори сключен договор не пораждат право да се получи финансовата помощ, ако не са налице извършени инвестиционни разходи. След като по делото не е спорно, че касационният жалбоподател не е предприел никакви фактически действия по изпълнение на проекта, той не е инвестирал свои средства в дейности, подлежащи на подпомагане по програма САПАРД и като последица от това за него не е настъпила пряка и непосредствена имуществена вреда. Подготовката на терена и закупуването на земя не са дейности, които се заплащат, съгласно чл. 9 от Наредбата. След отмяната по съдебен ред на първоначалния отказ да се одобри проекта е създадена само една правна възможност за дружеството да реализира инвестиционното си намерение, но не и реалното влагане на средства в този проект, кои следва да бъдат обезщетени в настоящото производство.

Изцяло неоснователна е и претенцията на "Агро фриго" ЕООД за заплащане на пропуснатите ползи от сключените предварителни договори за наем на търговски обекти, които е предвидено да бъдат изграждани чрез предложения, но неодобрен проект. Административният съд е изследвал подробно всеки от представените договори за наем, като е преценил тяхната валидност и доказателствена сила. Представените договори за наем не доказват и не могат да докажат пропуснати ползи от несъбрани наеми, поради това че търговските обекти, предмет на договорите за наем, не са били изградени към датата на сключване на договорите, нито е било възможно да бъдат изградени. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредба № 36 едно от изискванията, за да бъдат подпомагани по наредбата кандидатствалите юридически лица, е те да имат договори за отдаването под наем поне на 60 на сто от търговските места на тържището. В този смисъл представените договори за наем по делото са част от подготвената документация по проекта на дружеството-ищец, защото са задължителен елемент от документите за кандидатстване. Но поради неизграждането на обектите, предмет на договорите за наем, не са налице пропуснати ползи, които реално и действително са могли да бъдат получени от "Агро фриго" ЕООД. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд както по отношение на невъзможността дружеството да е пропуснало ползите от договорите за наем, така и по отношение на механизма на изчисляване на тези пропуснати ползи.

По отношение на подадената частна жалба относно неприсъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение на ДФ "Земеделие", съдът приема, че обжалваното определение № 1089/04.03.2014 г. е съобразено с разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. Съдът е взел предвид пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение, включващо сумата от 251 538 лв. и начисленото ДДС в размер на 50 400 лв. Поради това след уважаване на възражението за прекомерност на възнаграждението, е уважил искането в размер на 283 131 лв. С оглед на това подадената от ДФ "Земеделие" частна жалба е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ДФ "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 75 600 лв., а на Министерство на финансите - разноски в размер на 48 665 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,