Решение № 16020 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2013 г.

Решение № 16020 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 8514 от 13.06.2013 г., постановено по адм. д. № 3550/2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Петър Савов Савов, чрез пълномощник адв. Васил Киров срещу решение по т. 5 от Протокол № 8 от 28.02.2013 г. на Висшия съдебен съвет. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Петър Савов чрез пълномощника адв. Киров с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Съдът не бил обсъдил възраженията на жалбоподателя за немотивираност на административния акт, а изложените в съдебното решение съображения по същество не могат да заместят задължителните мотиви на органа. Възразява се по направеното в съдебното решение проследяване на изпълнението на критериите за повишение, съгласно които едно и също оценяване може да се приеме в различен контекст в зависимост от това, дали резултатите се вземат предвид при атестиране или при повишаване в ранг. В закона нямало разграничение в методиката на оценка, която да позволява различно третиране на един и същи резултат. Счита за изграден в противоречие с материалния закон изводът на съда, че "много добра" оценка от атестиране не е равнозначна на степента "много добра" при повишение в ранг. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което бъде отменено изцяло оспореното решение по т. 5 от Протокол № 8/28.02.2013 г. на ВСС като незаконосъобразно, ведно със съответните законови последици. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощника си, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - Висш съдебен съвет се представлява от юрисконсулт Казаков, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, представя писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав обсъди събраните по делото писмени доказателства, правилността на обжалваното решение и възраженията срещу него и намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. По делото пред първата съдебна инстанция е установено, че Петър Савов Савчев е съдия в Районен съд гр. София от 17.11.2008 г. с ранг "съдия в Окръжен съд" на основание чл. 233, ал. 2 ЗСВ. Административният ръководител, председател на СРС е отправил предложение от 5.12.2012 г. до Висшия съдебен съвет за повишаване на съдия Савчев на място в ранг "съдия в Апелативен съд", прилагайки кадрова справка и становище на административния ръководител. В проведеното заседание на ВСС на 28.02.2013 е взето решение да не бъде уважено предложението за повишаване в ранг "съдия в Апелативен съд" на Петър Савчев, като от присъстващите на заседанието 13 гласа са били "за", 6 гласа "против" и 2 гласа "въздържал се". За да отхвърли оспорването срещу атакуваното решение на кадровия орган, тричленният състав е анализирал наличието по отношение на съдия Савчев на предпоставките по чл. 234 от Закона за съдебната власт за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение. Съгласно текста на цитираната норма, (в сила от 4.01.2011 г.), "повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Видно от материалните по преписката, лицето отговаря на изискванията за прослужени най-малко три години на съответната длъжност, а с решение на ВСС по протокол № 49 от 15.11.2012 г. му е определена комплексна оценка при атестиране "много добра". Основният правен въпрос по същество на спора, разгледан и в мотивите на първоинстанционното решение, касае правомощията на ВСС по отношение преценка на заложеното в чл. 234 ЗСВ изискване за " доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения", което законът въвежда кумулативно с останалите две изисквания. Тълкуването се налага поради безспорната липса на легална дефиниция на употребените в ЗСВ понятия "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения", както и на неяснота относно критериите и процедурата за преценка на тези качества на оценявания магистрат. Анализирайки данните по делото съдът е възприел тезата, че критериите и показателите, оценявани при периодичната атестация могат да се вземат предвид при оценяване и установяване на квалификацията при повишаване в ранг. Разликата се изразява в по-високите изисквания към степента на професионалната квалификация при повишаването в ранг от професионалната квалификация, необходима и достатъчна за оценка "много добра" при периодичното атестиране. Това разделение не дава яснота как по отношение на въведените в чл. 198, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ критерии и показатели за атестиране на съдия, прокурор и следовател, ще бъдат приложени "по-високи изисквания към степента на професионална квалификация", когато те се прилагат за оценка работата на магистрата при повишаване в ранг. В конкретния случай, при обсъждане работата на съдия Савчев на заседанието на ВСС от 28.02.2013 г. се сочат статистически данни за разгледани дела, потвърдени и отменени съдебни актове за периода 2008 г. - 2011 г., който е включен в обхвата на атестацията с оценка "много добра". В тази връзка основателно е възражението в касационната жалба, че в закона няма разграничение в методиката на оценка, която да позволява различното третиране на един и същи резултат. Резултатите от периодичната атестация на Петър Савчев в диапазона 86 - 100 получени точки, обуславят "изключително изпълнение на работата" според Методиката за атестиране. Според чл. 234 ЗСВ следва да бъдат налице и други предпоставки, доказващи "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения". Тричленният състав в обжалваното решение е положил усилия да изясни тези понятия посредством познания и тълкуване на използвани понятия в Коментара на Кодекса на труда /Мръчков, Средкова, Василев/. Неговите доводи, дори да са правно логични и обосновани, не могат да заместят волята на кадровия орган и липсата на ясно очертани и оповестени единни критерии за прилагане по отношение оценка работата на магистратите. С изготвянето на единни критерии и правила по прилагане разпоредбата на чл. 234 ЗСВ, би се гарантирало правото на защита на оценявания магистрат, като му се даде възможност да докаже професионалната си квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, при съблюдаване на изискванията, въведени от органа съобразно целите на закона и в рамките на упражнената оперативна самостоятелност. Основателни са възраженията на съдия Савчев за липса на мотиви в оспореното решение по т. 5 от Протокол № 8/28.02.2013 г. на Висшия съдебен съвет, от които да е установено по безспорен начин, че неговите индивидуални показатели не отговарят на изискването за "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения". Атакуваното решение на органа е взето в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила за мотивираност, което води до неговата незаконосъобразност. След като не е установил тези пороци, тричленният състав на ВАС е постановил неправилно решение, което на основание чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго, с което оспореното решение се отмени и преписката се върне на органа за ново произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,