Решение № 9648 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2017 г.

Решение № 9648 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "С. К." ООД, чрез адв. А. Ч. срещу Решение № 41 от 12.01.2017 г. по адм. дело № 2089/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-02000214003099 - 091-001 от 04.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б. в частта, потвърден с Решение № 267 от 12.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Б..

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, оспорва като неправилен извода на АС Б. за законосъобразност на РА относно установените задължения по ЗДДС във връзка с неосчетоводени фактури от ревизираното лице /РЛ/ от изчерпателно посочените доставчици, включително и във връзка с издадени кредитни известия /КИ/ доколкото според касатора не са налице безспорни доказателства за осъществяването на съответните доставки, за да възникне задължение за получателя да ги осчетоводи, респ. да се начислява ДДС по КИ във връзка с фактури, по които стоки от РЛ не са получени и не са осчетоводявани. На второ място, в касационната жалба се конкретизират суми във връзка със задълженията по ЗДДС, за които се твърди, че не е ясно за кои фактури, респ. КИ се отнасят и съответно, РА в тези части се явява немотивиран и необоснован. На трето място, счита, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса, както и е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА в потвърдената с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. част. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС Б. е бил Ревизионен акт № Р- 02000214003099 - 091-001 от 04.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б. в частта, потвърден с Решение № 267 от 12.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Б., с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди, посочени в табличен вид в решението на решаващия орган / стр. 29 и стр. 30 от същото/, за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размерите, посочени в табличен вид на стр. 30 от решеинието на решаващия орган, за лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за съответните данъчни периоди.

Ревизията е осъществена по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК. Основанието за провеждането й са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи от "Сат комерс" ООД. Основата за облагане с данък за ревизираните периоди, е определена след извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2009 - 2013 г. по отношение на ревизираното лице са констатирани данни за укрити приходи - неотразяване на фактури за получени доставки на стоки, съответно неотразяване на приходи от последващо извършени продажби на получените стоки (лист 1421).

I. В частта по ЗДДС съобразно потвърдената част на РА с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. е прието, че за долупосочените доставчици са реално извършени доставки само тези доставки, по които са били установени подписани фактури и КИ, както и съпътстващи ги документи, удостоверяващи транспорт и извършени плащания, поради което за получателя по тях, т. е. за РЛ е възникнало задължение да ги осчетоводи в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди:

1.за фактурираните доставки от "Карлсберг" АД /с 18 фактури/, е прието, че реално са извършени само седем, съдържащи подпис на "получател" от името на "Сат комерс" ООД.

2.За доставките от "Кока кола хеленик ботълинг къмпани България" АД - пет фактури, решаващият орган е установил, че те съдържат подпис на "получател" или на самата фактура, или на протокола към нея за депозитен амбалаж, или са налице данни за извършено плащане по банков път при изрично посочване на номера на фактурата. Констатирана е и размяна на кореспонденция относно текущото уточняване на салдата по сметките на доставчика и получателя, като видно от съдържанието на писмата, салдата са уточнявани не само като обща сума а и конкретно по фактури, които не са платени /лист 961 - 982/.

3.По отношение на доставките от "К." АД - шест фактури, е констатирано, че пет от тях съдържат подпис в графа "получател" и са придружени от товарителници, и стокови разписки /л. 1753 - 1764/, а от приложените банкови извлечения /л. 1681 - 1682/ и справка за извършени плащания по банковата сметка на доставчика е било посочено на коя дата по коя доставка /фактура/ е платено от "Сат комерс" ООД.

4.По доставките от "Деметра" ЕООД - една фактура и "Черноморско злато" АД - една фактура, е установено, че съдържат подпис на "получател" от името на представляващия ревизираното лице / А. А./, като за доставката от "Черноморско злато" АД е установен и подпис на "получател" и върху акцизния данъчен документ № 19992/26.04.2010г, съпровождащ фактурата /л. 930 стр. II - л. 931/.

5. Доставката от "Силвъртранс" ООД по фактура № 1000014302/07.12.2011 г. е приета за реално извършена, предвид подписа в графа "получател" в нея, както и с оглед събраните при ревизията потвърждение за крайни салда по сметка "Клиенти", както и преводни нареждания за кредитен превод с наредител жалбоподателя и посочено основание "по фактура 14301/14302" /лист 1305 - 1306/.

6. За доставката от "Ф и Б трейд" ООД е констатирано, че е представено копие на фактура № 00000008395/07.12.2011 г., която не съдържа подпис и печат от името на "Сат комерс" ООД, като получател. От страна на доставчика, обаче, са представени банкови извлечения за извършено плащане от "Сат комерс" ООД с посочено основание "фактура № 8395", както и пътен лист от дата 07.12.2011 г. /съответстващ на датата на издаване на фактурата/, от който е видно, че служител на доставчика е пътувал до град С., където се намира търговски обект на ревизираното дружество.

7. За доставките, фактурирани от "Красийдо" ЕООД, е установено, че приложените фактури не съдържат подпис на "получател". Решаващият орган е извършил анализ на експедиционните бележки към фактурите, които са подписани от получателя "Сат комерс" ООД, както и на доказателствата за извършени плащания от ревизираното лице по банков път - по дати и суми - като са посочени номерата на платежните документи. Така е установено, че фактура № 20000004818/24.04.2012 г. е платена в брой, а доставките по фактури № 20000005433/13.07.2012 г. и № 20000006159/18.09.2012 г. са платени по банков път. При сравнение на извлеченията от сметките за задълженията към доставчици, представено от жалбоподателя и това за клиенти, представено от "Красийдо" ЕООД, е установено разминаване в крайните салда на съконтрахантите. Към 29.09.2012 г. "Сат комерс" ООД е покрило всички задължения по фактури към "Красийдо" ЕООД, но независимо от това продължавало да прави плащания до 19.10.2012 г. - общо 4 плащания на обща стойност 23 599,70 лева. От друга страна, стойността на фактури № 20000005433/13.07.2012 г. и № 20000006159/18.09.2012 г. е общо 23 573,50 лева (напълно съпоставима с извършените плащания). Така, от данните, представени от ревизираното лице, е направен извод, че "Сат комерс" ООД не е осчетоводило придобиването на стоките и по тези две фактури, но ги е получило, след което е извършило поетапно плащане за тях (лист 748 - 762 и 764 стр. II - 769 стр. II).

8.За реално осъществена доставка е приета и тази от "Демекс 98" ООД, оформена с фактура № 00000002343/28.12.2012 г. /л. 1829/. Установено е, че фактурата не съдържа подпис от името на получателя "Сат комерс" ООД, но при извършената насрещна проверка е представен приемателно - предавателен протокол от 29.12.2012 г., в който е посочен изрично номера и датата на фактурата и който съдържа подписа на представляващ получателя (лист 1853), в който приемо-предавателен протокол е описано съответното количество стоки / единична цена и обща цена/ и място на предаване на стоката.

II. С потвърдената част на РА са направени корекции на ползвания от "С. К." ООД данъчен кредит във връзка с издадените КИ за: 1. върната стока, рекламации и неточности в количествата общо на стойност 3 218,56 лева ДДС; 2. за върнат амбалаж на стоки общо на стойност 85,80 лева ДДС и 3. за предоставени бонуси и отстъпки от различен вид, общо на стойност 16 694,06 лева.

III. 1.В частта относно задълженията по ЗКПО приходните органи установяват, че стоката по неосчетоводените фактури е реализирана към края на съответната календарна година, съответно за същия период не е отчетен приход от търговеца. Данъчната основа по продажната цена на стоките, получени от доставчиците, е определена като "разход" за "Сат комер" ООД. От възприетата надценка на реализираните стоки е установена печалбата, получена от търговеца и с нея е извършено преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице за съответните данъчни периоди, като е определен и корпоративния данък.

2. Констатирано, че за определени данъчни периоди са дублирани определени разходи, като с техния размер приходните органи са намалили декларираните от ДЗЛ разходи.

3. Установено е, че за всяка от ревизираните години РЛ не е внасяло в срок дължимите месечни авансови вноски за корпоративен данък, поради което с РА са определени задължения за лихви.

Съдът е приел, че РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в редакцията, действаща от 01.01.2013 г., в установената писмена форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията.

Във връзка с материална законосъобразност на РА АСБургас е формирал следните изводи: 1. В частта по ЗДДС относно неосчетоводените фактури от посочените изчерпателно доставчици - 7 бр. фактури, издадени от "Карлсберг"АД, 5 бр. фактури, издадени от "К. К. Х. Б. К. Б." АД, 6 бр. фактури, издадени от "К." АД, 1 бр. фактура от "Деметра" ЕООД, 1 бр. фактура от "Черноморско злато", 1 бр. фактура от "Силвъртранс" ООД, 1 бр. фактура от "Ф и Б Трейд", 3 бр. фактури, издадени от "Красийдо" ЕООД, 1 бр. фактура от "Демекс 98" ООД, е приел, че се установява по несъмнен начин приемо-предаването на стоките по изчерпателно посочените фактури от доставчиците на получателя, както и че върху конкретно представените писмени доказателства / фактури, приемо-предавателен протокол, товарителници, стокови разписки/ има положен подпис за "получател", който подпис не е оспорен от РЛ нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство; 2. Относно корекцията на ползвания данъчен кредит във връзка с издадени КИ за върната стока, върнат амбалаж и за предоставени бонуси и отстъпки, касаещи доставки относно точно определени доставчици, административният съд е достигнал до извода за законосъобразност, доколкото е установено за наличието на трайни търговски взаимоотношение между доставчиците и получателя, както и за надлежно оформени КИ, включително с положени подписи и печат от "С. К." ООД; 3. РА е законосъобразен относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 395,43 лева за д. п. м. 09.2009 г. и м. 07.2013 г. поради повторно включване в дневниците за покупки на РЛ на два броя фактури, които са билинадлежно отразени в дневниците за покупки на РЛ в предходни данъчни периоди; 4. АС Б. е приел РА за законосъобразен в частта относно задълженията по ЗКПО, обосновайки за доказан факта на получаване на стоките по описаните фактури в частта по ЗДДС и реализацията на стоките / поради непредставянето на инвентаризационни описи и неустановени излишъци на процесните стоки в счетоводството на РЛ/, включително и относно непризнаването на разходи по дублирани от РЛ разходи по фактури, както и относно лихвите върху невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО за съответните данъчни периоди.

Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения. Не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поддържани от касационния жалбоподател.

1.Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществен онарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест у страните в процеса. Не е вярно становището, че за РЛ е възникнало задължение да установява наличието на отрицателен факт, а именно, че не е осъществена доставка на съответните стоки от посочените доставчици. Съдът е разгледал доказателствата относно точно описаните доставки на стоки и е обосновал извод за приемо-предаването на стоките от доставчиците на получателя по изчерпателно посочените фактури.

2.Касационната инстанция дължи проверка по приложението на материалния закон и преценката на доказателствата, извършена от АС Б. при формиране на крайните си изводи досежно всеки един спорен пункт от РА в потвърдената му част:

2.1.Относно задълженията по ЗДДС във връзка с неосчетоводените фактури от РЛ неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на извода на съда за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК само въз основа на факта, че "С. К." ЕООД не е осчетоводило фактури по доставка на стока, които той реално не е получил, но такива са били издадени и са включени в дневниците за продажби на доставчиците.

Видно от доказателствата, събрани в хода на ревизията за изчерпателно посочените доставчици и само по определени фактури обосновано съдът е възприел за законосъобразно приетото от ревизиращите органи за наличие на реално осъществени доставки на доставки по 7 бр. фактури, издадени от"Карлсберг"АД, 5 бр. фактури, издадени от "К. К. Х. Б. К. Б." АД, 6 бр. фактури, издадени от "К." АД, 1 бр. фактура от "Деметра" ЕООД, 1 бр. фактура от "Черноморско злато", 1 бр. фактура от "Силвъртранс" ООД, 1 бр. фактура от "Ф и Б Трейд", 3 бр. фактури, издадени от "Красийдо" ЕООД, 1 бр. фактура от "Демекс 98" ООД, които РЛ като получател е бил длъжен да включи в дневниците си за продажби за съответните данъчни периоди. Както е установено по делото, голяма част от процесните фактури са подписани за "получател" от "С. К." ЕООД, като не е оспорена автентичността на фактурите с оглед авторството от положения подпис за получател. От друга страна, са приобщени документи /стокови разписки, приемо-предавателен протокол, пътен лист, товарителници, експедиционни бележки/, които съдържат подпис на представител на РЛ за получил стоките и които документи относно авторството също не са оспорени от дружеството - жалбоподател. Едновременно с това решаващият орган е разгледал и платежните документи, представени от доставчиците, като съвкупно с останалите писмени документи е достигнал до извода за доказаност на извършването на доставките с получател "С. К." ЕООД. Следователно, достигайки до извода за законосъобразност на РА относно задълженията по ЗДДС по неосчетоводени от РЛ доставки на стоки в потвърдената част от решаващия орган, АС Б. е постановил правилно решение в тази част.

2.2.А. По отношение на подробно описаните с касационната жалба суми относно задълженията по ЗДДС за отделните данъчните периоди, отразени на стр. 29 и стр. 30 от решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б., касационната инстанция намира, че същите са подробно обосновани от решаващия орган с мотивите на решението му, включително и в частта относно сумите на ДДС във връзка с неосчетоводени при РЛ кредитни известия за бонуси и за върнат амбалаж.

Видно от мотивната част на решението на решаващия орган обосновано е прието, че по отношение на издадените КИ от "Загорка" АД и "К." АД за върнат амабалаж жалбоподателят е бил длъжен да ги отрази в своето счетоводство, но не е сторил това, въпреки че съобразно приобщените доказателства, в това число и справки за задължения към тези доставчици, представени от РЛ, както и плащания към тях, се установява по категоричен начин, че стойността на стоките по тези КИ е приспадана или намалявана от последващите плащания на "С. К." ООД към посочените доставчици.

Същото се отнася и във връзка с КИ, издадени от "К. К. Х. Б. К. Б." АД / за м. 04.2009 г. с ДДС в размер на 34,62 лева и за м. 01.2013 г. в размер на 30,28 лева/- РЛ е потвърдило салдата на задължението си към доставчика, като салдото съответства на сбора на стойностите на издадените фактури и на КИ към тях / включително и тези, неосчетоводени при оспорващия/ към посочените в писмата дати.

Относно КИ за предоставени бонуси решаващият орган е приел за установено знанието на РЛ по отношение на КИ, издадени от "Загорка" АД и "К." АД и 2 бр. КИ № 1261008380 от 12.11.2009 г. и № 1261019430 от 12.10.2011 г., издадени от "К. Б." АД, както и по отношение на КИ № 0500028394 от 11.10.2011 г., издадено от "Кооп търговия и туризъм" АД с ДДС в размер на 10,47 лева. За първите двама доставчика е прието, че КИ са били известни на РЛ след извършен анализ на данните за извършени разплащания от "С. К." ООД към тях и данните от самите доставчици за дължимите суми от "С. К." ООД по отделни периоди. Установено е, че в определени данъчни периоди, по негови данни РЛ е извършвало плащания, като е надвнасяло значителни суми по сметки на "Загорка" АД и на "К." АД, без да е получило реално стока за заплатените средства / над 70 000 лева за първия доставчик и над 200 000 лева за втория доставчик/. За сметка на това, по данните от самите доставчици е видно, че така направените плащания не само не представляват надвнесени суми, но с тях периодично се покриват задължения на получателя по издадени фактури и КИ.

Във връзка с издадените от "К. Б." АД 2 бр. КИ / описани по-горе/ е отразено, че съдържат подпис и печат за получателя "С. К." ООД, които не са оспорени от РЛ.

Относно КИ, издадено от "Кооп търговия и туризъм" АД през м. 10.2011 г. е конститарно, че върху него е положен подпис на РЛ, който не е оспорен. От друга страна, видно от предоставените данни от доставчика / писмени обяснения и банково извлечение/ плащането по фактурата, към която се отнася КИ е станало, като стойността на същото е намалено от стойността на самата фактура и разликата е платена по банков път.

Видно от заключението по ССчЕ, неоспорено от страните, при отговора на въпрос № 5, взимайки предвид първичните счетоводни документи, във връзка с които РА е потвърден с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б., не е установена разлика в сумите за задължения по ЗДДС, отразени на стр. 29 и стр. 30 от решението му. От таблицата на стр. 9 и стр. 10 от заключението са включени всички суми по фактури и по КИ, за които е прието наличието на "С. К." ООД на задължения по ЗДДС за съответните данъчни периоди.

Съгласно чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.

При получателя отразяването на кредитните известия в дневника за покупките се записва със знак минус и по този начин за него възниква задължение да внесе начисления ДДС, за който предходно е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. Този извод може да се направи от изричната разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която "независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени". Задължението на получателя с посочения срок е обяснимо предвид задължението му да бъде внесен в държавния бюджет данъчния кредит, който същото лице е ползвало във връзка с издадената фактура, по-късно коригирана чрез КИ.

Обосновано съдът е извършил преценка дали КИ са издадени при наличиет она съответното материалноправно основание, т. е. дали има доказателства за възникване на пораждащите издаването им обстоятелства. В конкретния случай правилно е прието, че такива доказателства са налични по преписката - за КИ, издадени от "Загорка" АД и "К." АД, както и за двете КИ, издадени от "К. Б." АД. Доказано е и получаването на КИ за бонуси от "Загорка" АД и "К." АД /лист 793 - 815, 1631 - 1654, 1753 - 1764, лист 655 стр. II и 657 стр. II/, както и относно КИ, издадени от "К. К. Х. Б. К. Б." АД / за м. 04.2009 г. с ДДС в размер на 34,62 лева и за м. 01.2013 г. в размер на 30,28 лева/.

Издадените КИ за върната стока, рекламации, амбалаж и предоставени бонуси/отстъпки, подобно на издадените фактури закупена стока или ползвани услуги, следва да намерят своето отразяване както в съответните регистри по ЗДДС - СД и дневници за покупки, така и по материалните сметки, отчитащи стоките/услугите, съгласно изискванията на действащото законодателство. В тази връзка закупуването на стока се отразява в увеличение на същата по самата счетоводна сметка, отчитаща стоката и съответно в увеличение на наличните стоки в обекта/склада, където фактически се доставя и намира тя, съответно материално отговорното лице на склада става отговорно за нея именно поради причината, че то я получава фактически. Когато една стока се продаде или върне обратно от получателя на доставчика, съответно напусне обекта/склада, в който се намира, това движение следва да се отрази както в намаление на фактическата наличност в обекта, така и по счетоводните сметки.

"Сат комерс" ООД е поддържало, че инвентаризации на стоковите наличности са правени в различни времеви периоди и не са установени никакви липси или излишъци на стоки /лист 72/. Това би било вярно, само ако от дружеството са отразени всички получени фактури за покупки на стоки и са осчетоводени всички последващо извършени продажби на стоки, съответно издадени документи за продажбата им/връщането им. От КИ за върната стока и амбалаж се установява, че са върнати обратно малки количества стоки и амбалаж - спрямо първоначално фактурираните. За връщането са съставени документи - протоколи или бележки, подписани от РЛ, с което се удостоверява факта, че описаните в тях стоки реално са напуснали търговските обекти, стопанисвани от ревизираното лице. По тази причина, при законосъобразно извършена текуща инвентаризация от "Сат комерс" ООД би следвало да се установи липса на конкретни стоки - в размера и вида на върнатите по КИ за стоки и амбалаж, защото те фактически ще липсват в склада /върнати са на доставчиците/, а по счетоводни данни ще са налични, тъй като издадените за целта КИ не са намерили счетоводно отражение. Твърдението на жалбоподателя, че е провеждал инвентаризации, без да установи липси, означава, че той е получил издадените КИ за върнати стоки и амбалаж, но те да не са намерили отражение в дневниците му за покупки, като корекция на ползвания преди това данъчен кредит.

Проследяването на плащанията на "Сат комерс" АД към "Загорка" АД и "К." АД показва, че размерът на вземанията, които е имало ревизираното лице по издадените му КИ, е бил прихванат с негови насрещни задължения, които то е имало за получена /но незаплатена/ стока, т. е. "Сат комерс" ООД е разполагало информация за тяхната стойност и само е извършило плащане, като резултативна величина /след прихващане/.

Във връзка с двете КИ, издадени от "К. Б." АД и КИ, издадено от "Кооп търговия и туризъм" АД / за последното липсват мотиви в обжалваното решение, но това не е съществено процесуално нарушение/, то те съдържат подпис и печат, положени от получателя "Сат комерс" ООД. Съдържанието и автентичността на тези доказателства не са оспорени от РЛ в производството по обжалването на РА - нито по административен, нито по съдебен ред, поради което обосновано тези доказателства са били ценени от първоинстанционния съд.

Б. По отношение на конкретно посочените от касационния жалбоподател, които са свързани със задълженията по ЗДДС за отделните данъчни периоди и твърдението на лицето, че е налице неяснота и немотивираност на РА и на решението на решаващия орган досежно тях, касационната инстанция намира същото за неоснователно. С така формулираното възражение по същество се оспорва приетото заключение по ССчЕ, което е недопустимо в рамките на касационното производство. От друга страна, всички суми на стр. 29 и стр. 30 от решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. относно задълженията по ЗДДС за отделните данъчни периоди са в резултат или на неотразените в счетоводството от РЛ кредитни известия за върнат амбалаж и за бонуси / за които е прието по-горе, че е следвало да намерят отражение в счетоводството на РЛ/, или в резултат на сбора от ДДС във връзка с неосчетоводените фактури, издадени от доставчиците / посочени по-горе, за които е прието, че има приемо-предаване на стоките/ и от стойността по КИ, както и за периодите м. 09.2009 г. и м. 07.2013 г. резултатът за периода е формиран и от констатации за неправомерно повторно ползван ДК по фактура № 532 от 24.07.2009 г., издадена от "Беса валей уайнъри" ЕООД в размер на 319,61 лева / включена за първи път в дневника за покупки на РЛ през м. 07.2009 г./ и по фактура № 83 от 29.05.2013 г., издадена от "Еврофууд груп" ЕООД в размер на 389,07 лева / включена за първи път в дневника за покупки през м. 05.2013 г./. Несъстоятелни са твърденията за необоснованост на РА, респ. и на решението на решаващия орган относно потвърдените по ЗДДС задължения, доколкото от таблицата на стр. 13 и на стр. 14 от заключението по ССчЕ изчерпателно са описани КИ, които са взети предвид от данъчните органи за съответните данъчни периоди, въз основа на които е формирано задължение по ЗДДС. О. стойностите на ДДС, касаещи неосчетоводените фактури за получени от РЛ стоки, същите са включени в резултата за периода на м. 12. на съответната година .

Неоснователно е и твърдението, че част от описаните от вещото лице КИ не фигурират в тези, описани от приходните органи в РД, доколкото се установява точно обратното / напр. КИ № 096161093 на "Загорка" АД с ДДС -3,17 лева е включено в таблцита на стр. 6 от РД/.

Въз основа на така установените факти, събраните в хода на ревизията доказателства и заключението по ССчЕ, правилен е изводът на АС Б. за наличието на основание за определяне на задължения по ЗДДС на РЛ във връзка неосчетоводените от него КИ за върнат амбалаж и за бонуси, подробно посочени по-горе.

В. Решението е правилно и в частта на отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 09.2009 г. по фактура № 532 от 24.07.2009 г., издадена от "Б. В. У." ЕООД и за м. 07.2013 г. по фактура № 83 от 29.05.2013 г., издадена от "Еврофууд груп" ЕООД. Установено е по категоричен начин, че по процесните фактури РЛ е упражнило правото на данъчен кредит в предходни данъчни периоди - по първата фактура през м. 07.2009 г., а по втората - през м. 05.2013 г., което означава, че няма право на приспадане на данъчения кредит по повторно отразените в дневниците си за покупки фактури.

2.2. Изводът на съда за законосъобразност на РА относно задълженията по ЗКПО е правилен и кореспондира на събрания доказателствен материал.

А. В хода на ревизионното производство ревизиращите органи са констатирали, че дружествата - доставчици са представили доказателства за реално извършени доставки "Сат комерс" ООД. Издадените и неотразени при получателя фактури са били осчетоводени от доставчиците, включени са в дневниците им за продажби и справките - декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Същите са съдържали пълни данни за съставителите им, основание, предмет, натурално и стойностно изражение и стопанските операции са отразени в съответните счетоводни регистри. Констатирано е било, че доставките на стоките са със системен характер и са доставяни до обектите на жалбоподателя, като в повечето случаи са по предварителни заявки. Доставчиците са представили документи, от които е установено, че "Сат комерс" ООД е получател по въпросните фактури, а те не са намерили отражение в неговото счетоводство.

Същевременно, при ревизията не са представени инвентаризационни описи и не са установени излишъци на въпросните стоки в счетоводството на жалбоподателя, с оглед на което е направен извод, че същите са реализирани, като не са отчетени приходи, съответно не е заплащан данък по ЗКПО.

Ревизиращият екип е направил извод, че в случая е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което задълженията за ЗКПО на жалбоподателя са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. При спазване на процесуалните правила и норми на ДОПК, органът по приходите е приложил нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е направил анализ на фактите, относими към "Сат комерс" ООД. За правилното определяне на данъчната основа на неотчетените приходи от неосчетоводените фактури, издателите на РА са възприели декларираната от "Сат комерс" ООД средна търговска надценка - за всяка година /лист 148/. Прието е, че стоката по неосчетоводените фактури е реализирана към края на съответната календарна година, съответно за същия период не е отчетен приход от търговеца. Данъчната основа по продажната цена на стоките, получени от доставчиците, е определена като "разход" за "Сат комер" ООД. От възприетата надценка на реализираните стоки е установена печалбата, получена от търговеца и с нея е извършено преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице за съответните данъчни периоди, като е определен и корпоративния данък.

В хода на административното обжалване с решението си директорът на дирекция "ОДОП" - Б. е намалил размера на установената данъчна основа за облагане - по периоди, съответно - размера на дължимия корпоративен данък, с данъчната основа по фактурите, получаването на които не е признато в частта по ЗДДС.

Съобразно така констатираното в частта по ЗДДС, обосновано АС Б. е приел РА за законосъобразен в частта за установените задължения по ЗКПО. След като стоките по фактурите в потвърдената част на РА са били реално доставени в обектите на "Сат комерс" ООД и реализирани впоследствие, законосъобразно ревизионният екип е приел, че при последващата им препродажба търговецът е имал известна надценка, обичайна за извършваната от него търговска дейност.

При установяване отчетната стойност на незаприходените от дружеството стоки не е допусната грешка като е приложено правилото на т. 5.1 на СС2 "Отчитане на стоково-материалните запаси", че разходите за закупуване включват покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. В случая начисления във фактурите ДДС не е невъзстановим данък и е бил изключен при определянето на основата за облагане.

Б. Правилно е прието от АС Б. за необорен и на извода на приходните органи, че в счетоводството на дружеството има дублирани разходи, като в РА са посочени и конкретните фактури. За 2008 г. дублираните разходи са в размер на 2 209,49 лева, за 2010 г. - 1 598,03 лева и за 2013 г. - 379,08 лева. С техния размер са намалени разходите на "Сат комерс" ООД за съответния данъчен период. Извършеното намаление е законосъобразно, тъй като дублираните разходи представляват разходи, които не са документирани с първичен счетоводен документ и не следва да бъдат признати по аргумент от чл. 26, т. 2 от ЗКПО

В. Правилен е изводът на съда за законосъобразното определяне с РА на лихвите върху размера на дължимите от дружеството, но невнесени в срок, месечни авансови вноски за корпоративен данък. След като дружеството е било задължено лице за внасяне на установения корпоративен данък, то е дължало и месечни авансови вноски по ЗКПО, които не са направени. Конкретни възражения за неправилност и необоснованост на съдебния акт в тази част не се съдържат в касационната жалба.

Въз основа на горното, настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение намира, че не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се дължат разноски, а в полза на ответника по касация не следва да бъдат присъждани такива, тъй като не е бил представляван в рамките на касационното производство и не е поискал присъждането на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,